Ако попитате някой банкер дали може лесно да си събира обезпеченията по необслужвани кредити, подгответе се за дълги истории за многогодишни съдебни саги от прехвърляния, кухи дружества, мними кредитори, фалити със задна дата и още много иновативни похвати, използвани от недобросъвестни длъжници. Има обаче една институция с думата банка в името, макар и вече без лиценз, която поне на теория може да заобиколи всичко това.
Да, става въпрос за Корпоративна търговска банка, чиито синдици през пролетта бяха снабдени с ново оръжие в борбата им да попълнят масата на несъстоятелността. Накратко, след като временната парламентарна комисия по случая КТБ се запозна с плетеницата от фирми, чрез които са заобикаляни правилата и са придобивани активи за стотици милиони, депутатите окачествиха банката като “пирамида” и приеха поправки в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), с които се дават права на синдиците да предявяват искове за връщане на получено имущество с произход банката срещу трети лица. А идеята, която прозира зад новия член 60а е независимо колко прехвърляния са ставали с нещо, купено с пари от КТБ, то да може да бъде възстановено.
Още преди приемането на промяната юристи съзряха възможни проблеми не само с прилагането на текста, но и с философията му. А сега те проличават в пълния си блясък при първия опит на синдиците да използват чл. 60а с цел банката в несъстоятелност да сложи възбрана (а впоследствие и да придобие) 147 бензиностанции на “Петрол”, които след няколко прехвърляния понастоящем са собственост на формално несвързаното “Прима консулт индъстри”. Контролът и над двете компании се свързва с Гриша Ганчев, който е председател на управителния съвет на дистрибутора на горива. “Прима консулт индъстри” пък е финансирало покупката на бензиностанциите с кредит от “Литекс комерс”. Така цялото действие изглежда като опит ключовите активи да бъдат извадени от “Петрол”, в което синдиците виждат риск кредиторите на КТБ да бъдат увредени. Същевременно обаче действията им по различни линии срещу “Петрол” и свързани компании досега не носят особен резултат, а последното използване на базуката 60а също поражда много въпроси.
Един изгубен към четвърт милиард
Според исковата молба на синдиците на КТБ, с която “Капитал” разполага, те обосновават действието си с кредити за общо 234.5 млн. лв., отпуснати на четири дружества с цел да бъдат придобити 88.57% от капитала на “Петрол” в края на 2013 г. и началото на 2014 г. Това число бързо беше подето като “най-големия иск на синдиците” от медиите, като традиционно най-гласовити бяха тези пряко или косвено подвластни на депутата Делян Пеевски, когото мажоритарният собственикът на КТБ Цветан Василев открито обвинява, че го е изнудвал да му прехвърли безвъзмездно дялове в компании, сред които “Петрол”. Реално искът не е за такава сума, каквато явно няма и как да бъде получена от целия “Петрол”, а за въпросните 147 бензиностанции.
За да защитят тезата си, че те са придобити с пари, дошли от банката, синдиците напоително описват и цялата не особено трудна за проследяване верига на финансиране на въпросните четири компании, за които, още докато се случваше овладяването на “Петрол”, “Капитал” описваше, че става с подставени лица на Цветан Василев и повдигаше въпроси дали с това не се заобикалят ограниченията за големи експозиции и за кредитиране на свързани лица. Най-големият акционер “Алфа кепитъл” е разполагал директно с кредит от КТБ за 120 млн. лв., от които е използвал 104 млн. лв. за покупката на 48% от “Петрол” на 2 декември 2013 г. Дни по-късно купувачът прехвърли малко под 20% на “Корект фарм” срещу 42 млн. лв. От тях 10 млн. лв. са финансирани отново със заем от КТБ, а останалите остават като задължение към продавача. При другите два акционера – “Юлинор” и “ВИП пропъртиз”, които влизат през януари 2014 г., схемата е малко по-сложна, като парите се превъртат през няколко дружества, преди да стигнат до тях.
Към момента по искане на КТБ в несъстоятелност са “Алфа кепитъл” и “Корект фарм”, които се приемат за контролирани от Ганчев, както и “ВИП пропъртиз”. При разбъркването около колапса на банката последният акционер “Юлинор” остана под контрола на Бисер Лазов, бившата дясна ръка на Цветан Василев, който стана защитен свидетел срещу него и сега се счита за част от лагера на Пеевски. И каналният ред да се възстановят отпуснатите 234 млн. лв. на тези фирми би трябвало да бъде именно по линия на залози или несъстоятелност банката да осребри имуществото им (което е практически само акциите в “Петрол”) и постъпленията да отидат за кредиторите й. Проблемът е, че при цялата вече петгодишна война около “Петрол” стойността й намалява, а ако остане и без голяма част от най-добрите си бензиностанции, цената на акциите ще падне още.
Параграф 60а
Затова и решението за форсирана атака в опит директно да се върнат активи изглежда оправдана. Изпълнението обаче изглежда съмнително и затвърждава всички страхове, че новите правомощия на синдиците противоречат на базови правови принципи, а може би и на конституцията. Накратко тяхната теза може да се обобщи така. С пари от КТБ е придобит контролът на “Петрол”. По това време бензиностанциите са част от “Петрол”, а стойността на акциите му е зависела именно от активите му. С поредица от сделки тези бензиностанции излизат от “Петрол” и се озовават в трето лице. Следователно КТБ може да си търси имуществото от третото лице по дадените нови правомощия.
Тази логика обаче се натъква на редица юридически проблеми в резултат от писаните на коляно законови промени. На първо място, новият член в ЗБН 60а предвижда синдиците да могат да искат “връщане на получено имущество с произход от банката”. Проблемът е, че така разписано, не става ясно на кого трябва да се върне. Самата употреба на глагола предполага, че имуществото трябва да се озове в този, който го е притежавал преди. Само че въпросните 147 бензиностанции никога не са принадлежали на КТБ, а на “Елит Петрол” (виж графиката). Строго юридически погледнато, имуществото, придобито с пари, дошли от банката, са акциите на “Петрол”. Те обаче няма нужда да се връщат, тъй като още преди затварянето на КТБ са запорирани и продължават да си собственост на четирите кредитополучателя.
Другият голям атакуем момент в иска на синдиците е, че бензиностанциите са придобити със средствата, дошли от КТБ. Реално обаче те са си собственост на “Петрол” отпреди това. Тезата, която се опитват да прокарват юристите на КТБ е, че те са “част от активите” придобити с парични средства с произход банката. Тогава обаче изниква нов проблем – в рамките на едно дружество банката в несъстоятелност решава, че може да събира активите, но не и пасивите. При това положение възниква основателният въпрос какво се случва с други кредитори на “Петрол” и което и да е друго дружество, спрямо което може да се приложи чл. 60а.
Проблем на иска на синдиците може да се окаже и че се гради на прекалено много хипотези и малко доказателства. Така например за да могат да се позоват на чл. 60а те твърдят, че бензиностанциите са придобити от “Прима консул индъстри” на занижени цени и вероятно без реално плащане. Всичко това обаче стъпва основно на предположения и трябва тепърва да се установява чрез поискана експертиза.
Частната собственост е неприко… какво?
Но извън конкретния казус, реалният дебат е дали новите правомощия не противоречат на конституцията. Член 60а предвижда, че независимо колко прехвърляния са ставали, исковете за връщане на имущество могат да са срещу всяко трето лице. Това обаче на пръв почит погазва защитата на частната собственост, която се дава от основния закон на страната. Най-малкото липсват каквито и да е провизии какво се случва, ако трети, четвърти пети или n-ти купувач съвсем добросъвестно е придобил активите.
Още при приемането на промените експерти по търговско право изразиха сериозни резерви спрямо чл. 60а. “Този текст е напълно абсурден. Законът изобщо не дефинира вида му. Какъв е този иск – осъдителен, конститутивен, съчетание между конститутивен и осъдителен? И какъв е проблемът на банката, ако някое десето или двадесето лице по веригата не е изпълнило насрещната си престация спрямо контрагента си? По какъв начин това уврежда банката”, коментира тогава пред “Капитал” Стефан Стефанов, главен асистент в Софийския университет.
Сега въпросът стои с още по-голяма сила, а по информация на вестника дори вече има сигнал до омбудсмана с молба да се сезира Конституционният съд. Вероятността да последва нещо от това не изглежда голяма предвид силния обществен консенсус, че всяка мярка, която може да помогне да се възстановят активи в КТБ е добре дошла. Така че едва ли омбудсманът, както и главният прокурор, президентът или пък достатъчно голяма група депутати биха се изправили срещу проблемния текст. Софийският градски съд, където е заведен искът, няма правомощия да сезира КС и е длъжен да прилага закона, какъвто е. Така или иначе обаче, вероятно делото ще се обжалва до последна инстанция във Върховния касационен съд, чийто състав, ако се усъмни, че даден текст е противоконституционен, трябва да спре производството и да сезира КС. Така, ако делото на синдиците не се сблъска с някои от другите си пороци, вероятно ще трябва да премине и през тази бариера.
Засега обаче първият иск по 60а все още е в началната си фаза. Първият ключов въпрос е дали СГС ще уважи искането на синдиците за възбрана върху имотите. Те вече успяха да спрат вписване на залог на търговското предприятие на настоящия собственик на бензиностанциите в полза на “Литекс комерс” с мотив, че са обект на спор. Според информация на “Капитал” освен това синдиците са прецизирали и сумата на иска, която е намалена от 234 млн. лв. на около 10 млн. лв., тъй като въпросните бензиностанции са само част от имуществото, което е било с произход КТБ. При тази промяна обаче се появява и още една неизвестна – какво става, ако “Прима консулт индъстри” или финансиращата я “Литекс комерс” решат да платят сумата, която за разлика от първоначалната пък изглежда доста подценява изброените 147 бензиностанции.
Корените на проблема обаче си остават не законовите норми, а прилагането им. А ако се върнем назад, всичко започва от това, че порочните практики в КТБ са допускани без намеса на регулаторите и разследващите органи и това е позволило скъсването на нишката на контрола. След краха на банката кухи фирми, служили единствено като транзитна пощенска кутия за парите от банката, се разлетяха във всевъзможни посоки, но често различни от тези, в които поемаха реалните активи. Освен това съдебните процедури по несъстоятелност и облигационни искове са неимоверно бавни, което даде възможност, първо, за сключването на всички цесии и прихващания и вдигането на залози, а второ – и на всякакви сложни поредици от иначе законни стъпки, които обаче като крайно могат да ощетят кредиторите на КТБ. Случаят с бензиностанциите на контролирания от Гриша Ганчев “Петрол” вероятно е такъв и ако синдиците искат да го разплитат по нормален начин, трябва да положат много повече усилия да доказват свързаности и недобросъвестност. А също така и да проявяват същите усилия и към събирането на вземанията на КТБ от всички длъжници.
Опитът да се заобиколят неефективните процедури, като се суспендират ключови конституционни права, е изкушаващ, но и вреден. Защото така все повече ще се затвърди впечатлението, че целта не е справедливостта, а “опраскването” на когото трябва.
Николай Стоянов
http://www.capital.bg/
