Френските удари върху “Ислямска държава” в Сирия са само началото на контраатаката. А когато става въпрос за война, французите са сред най-добрите, пише Майкъл Шъркин в Politico.
Действията на Франция вероятно изобщо няма да приличат на това, което биха направили американците.
Французите воюват по специфичен начин, който произхожда от липсата на ресурси и скромните намерения за възможните резултати.
Френските войници специализират във внимателно определени и обикновено малки, но смъртоносни операции, често извършвани зад кулисите. Те могат да увеличат обхвата, само ако разполагат с помощта на САЩ и другите си съюзници, която във всеки случай ще знаят как да използват.
За да бъде разбран този подход, можем да разглеждаме емблематичната им военната намеса в Централноафриканската република (ЦАР) през март 2007 г. Тогава те трябваше да спрат бунтовниците, движещи се бързо от суданската граница към вътрешността на страната.
Французите нападнаха с един боен самолет и две вълни парашутисти, слезли в бойните зони. “Убождането” им спря бунтовниците, както каменната стена спира вълните.
Нещо повече – то бе рисковано. Въздушните нападения по принцип са опасни, още повече, когато хората нямат много възможности да получат подкрепления или да се оттеглят при извънредна ситуация. А френската армия действаше тихо – пресата научи за интервенцията едва няколко седмици по-късно.
Намесата в Мали през 2013 г. също илюстрира подхода на Париж. От една страна, французите използваха всичко, с което разполагат – спецсили и стандартни армейски части, танкове и пехота, артилерия, хеликоптери и военни самолети. Те действаха с оркестриран и интегриран маниер, който извлече най-доброто от всеки ресурс.
Нещо повече – френските войници се изправиха срещу опасен враг и действаха във възможно най-страшната физическа обстановка, при товa със запаси колкото да оцелеят. Ботушите им буквално се разпаднаха, защото лепилото им се разтопи от жегата.
Френският начин за водене на война се различава от американския заради недостига на ресурси. Армията е наясно с малкия си размер и това води до няколко ясно отличими и типично френски черти.
Първата е, че тя си поставя скромни цели и ограничава строго военните си интервенции в рамките на това, което знае, че може да постигне. Затова те гонят минимум постижения. Когато е възможно, Франция ограничава употребата на военна сила до места, където тя наистина може да бъде от полза. Армията е добра в употребата на насилие, така че ако то е необходимо някъде, войниците отиват там, в противен случай си стоят вкъщи.
В Мали френските сили отидоха без достатъчно вода, но знаеха къде да я намерят.
Френските военни презират влачещите се мисии и не участват в неща като “изграждане на нацията”. Те са добри в убиването на членове на терористични групировки. Така че в Мали направиха точно това и отказаха да се занимават с други неща – например, да оправят политическата каша или конфликтите между различните бунтовници и държавата.
Друг белег на френската стратегия е мащабът. Докато американските военни действат с размах, френската армия е дискретна. Тя се стреми да свърши само необходимото – поставя си ограничени цели, за които прилагане възможно най-малко сила. Франция замества количеството с качество и се бие умно, като се възползва възможно най-добре от наличните ресурси.
За да се пратят няколко десетки парашутисти в Бирао, където враговете ще са повече и по-добре въоръжени от тях, те трябва отлично да знаят какво, къде, как и защо трябва да бъде направено.
В Мали френските сили отидоха без достатъчно вода, но знаеха къде да я намерят. Нещо повече – те знаеха кои са местните актьори, на кого да вярват и доколко и как да използват местните сили, за да наваксат малкия си брой.
Французите със сигурност няма да успеят да разбият “Ислямска държава” сами. Нещо повече – те вероятно нямат кой знае колко добра представа как да го направят.
Историята им показва, че както и да продължат битката, ще го направят по премерен и обмислен начин. Вероятно ще действат тихо, така че няма да разберем. Но едно нещо е сигурно – ако французите са решени да наранят някого, те ще го направят.
http://www.dnevnik.bg/
