БЕЗ ЦЕНЗУРА!!!
“Наистина голяма простотия! Не мога да разбера защо не искате да дадете възможност на хората да се доказват?
Някой определено страда от комплекса на винаги втория и неуспял човек. В Хисаря имаме един учебникарски пример.
Един обикновен работник от Веригово попада в казармата, а от там в Чехословакия в съдбовната и за него 1968 г. И о, чудо!
Този работник отива да учи в АОНСУ(академия за обществени науки и социално управление към ЦК на БКП) партийно учебно заведение, не по тогавашния закон за народната просвета. Започва се една шеметна кариера, която обаче приключва винаги до второто място, никога до първото.
С изключение на комсомола, но това е ниска летва. Все някой го измества от първото място и така до днес. Колко пъти кандидат за кмет, но никога избран.
В замяна за компенсация най-много председател на общинския съвет. Престижна длъжност, но без особена власт.
Но виж на партийното поприще има проблясък, макар и късен. Председател, но без ОНАЗИ власт, както навремето.
Затова пък АЗ съм овъзмезден. Сега ще видите кон боб яде ли.
Видяхме и го преживяхме, около 15 години, май. Е, партийната организация предвид състоянието и се вижда, че едва е дочакала щастливия изход, полужива.
Сега на мястото му е неговото копие, страдащо не само от синдрома на втория, но и от сянката на бившия.
И пак се започва, този път с рефрена, иска ми се, но не ми стиска.
Като ти се иска, кажи си бе, момче! Иначе ще повториш пътя на патрона си!
В противен случай някой серсем в партийната организация може да каже на висок глас, докога ще търпим комплексари и недорасляци?
И току виж мечтите за кариера секнали в зародиш. Или пък поради преждевременната кончина на общинската организация.
Тогава пък ще е кофти мечтаната кариера да завърши с длъжността погребален агент.
Хубаво е човек да се връща назад, когато Кирилова беше млада и хубава, а Гатьо не беше роден.
Преди 40 години едно от днешните лица драпаше към поста на Първия, но за наше щастие не го огря.
