Уникалната личност и творец – Боян Илиев! Талантите в Хисаря!

Автор: Няма коментари Сподели:

                       ТРЯБВА ДА ИМАШ ДУША

Той е художник, поет, писател, председател на групата на хисарските художници.Познат е на всички в Хисаря. 

Той е особен човек и ще се уверите сами от разговора ми с него. Казва се Боян Илиев.

  –  Всички казват, че рисуваш добре, но не ти достигат пари, за да  сложиш картините в рамки, да ги подредиш в изложба, да чакаш откупка…

  • Аз правя тематични картини. Имам си идеи и те  дразнят някои хора, които мислят, че рисуват, а в повечето случаи крадат идеи от мен. Рисувам на картони, на платна, използвам всички видове бои.

  • Коя е основната тема в творчеството ти?

  • Зависи какво ще ме развълнува, какво ще ми мине през главата.

  • Миналото  ли ти минава по – често през главата , или настоящето?

  • И миналото и настоящето. Имам една картина „Детски спомени”. Там съм нарисувал как тичаме към една поляна, а долу има едно цъфнало дърво. Имам една картина „Бяла моя пролет”. В нея всичко е в бяло. Една много красива работа.

  • Има хора, които критикуват особения ти характер.

  •   Хората, които нищо не могат да правят, винаги обвиняват другите  и се издигат като критикуват, като бичуват, като пречат на всички да вървят напред. Това е характерна черта на българина – да завиждаме, да слагаме динени кори под краката на умеещите, да ги мразим, че могат, да ги мразим, че имат…Особено това се отнася за Хисаря. Тук всеки завижда на всеки и всеки гледа да пречи на другия. Едни малки селца в Балкана  събират по 15 – 20 хиляди човека в носии да направят празник. Повдигат оборота на магазините си, на квартирите си, а тук се спи и ако някои театър дойде от София – добре. Фактически има хора, които си стоят на топло, вземат си заплатите и нищо не правят. Някои от ръководителите трябва да се поогледат и да видят кои хора трябва да останат и кои да се махнат, за да може работата в областта на изкуството и културата да върви.

  • Какво ти предстои сега?

  • Ще участвам в една изложба на мъже художници в Туристическия информационен център. Тя ще се открие на 1 февруари и ще продължи до 28 февруари.Ще представим картини аз, Стефан Касабов и един художник от руски произход. Подготвил съм „Яйцето на  Асклепий” и „Трифон Зарезан”. Нарисувал  съм красива чаша и в нея императорът  и императрицата пият вино, а наоколо има лозови листа и грозде.

  • Кога рисуваш?

  • Почти през нощта. Тогава рисувам, защото е спокойно и тихо.Тогава виждаш всичко онова, което си преживял, което имаш да преживяваш, всички блъсканици, които са излишни. Друг в България , който рисува на лампа, е Светлин Русев – професорът. Професор Найден Петков, който ми беше учител, също рисуваше вечер.

  • Ти пишеш стихове и така съчетаваш рисуването с поезията. Кажи едно от тях!

  • Ще кажа едно автобиографично – „Човек”.

  • В него е описан моят живот.

  • Излетях да докосна слънцето. Докоснах го.То ме погледна.

  • Докоснах го. То ме погледна, пламна и изгори крилете ми.

  • Аз паднах на земята. Слънцето изкрещя:” Върви!”

  • Тръгнах. Падах – вървях. Ставах – вървях.

  • Зариваха ме в земята – вървях.Бесиха ме – вървях.

  • Оплюваха ме – вървях. Завиждаха ми – вървях.

  • Вървях, вървях във водата, вървях във въздуха.

  • В един момент се изморих и седнах да почина, защото бях предаден.

  • Слънцето изкрещя: „Върви, ти можеш, защото си човек!”

  • Хубаво е. Това е същността на твоя живот.

  • Да. Сега пиша „Самотникът”. В него е отразен живота на един художник, блъскан отвсякъде. Някога, когато съм се родил, дошли три орисници. Едната ме е орисала да рисувам и да пиша. Другата е казала, че ще мога да се занимавам с техника, а третата ме е орисала винаги да бъда самотник, дори и сред хората и никой  да не ме разбира.

  • И така е станало – рисуваш, пишеш стихове и моноспектакли и си самотен.

  • Майка ми казваше, че съм много мистичен. Даже сега, като седнем някъде, забелязват, че обичам да съм сам, да няма много хора около мен. Човек, когато е сам, потъва в своите мисли и не слуша глупости. Тогава мислите са светли и се пренасяш в оня свят, който другите го нямат и няма и да го имат, защото той се дава само на този, който може да го вижда.

  • И който има душа.

  • Да, така е.

  • А с моноспектаклите какво става?

  • Написах два: „Песента на Солвейг” и „Майстор Севт и белия град”.

  • И продължаваш да рисуваш и да подготвяш изложбата.

  • Оказа се, че в залата на Туристическия информационен център се събират ценители на изкуството и това е много хубаво. 12 картини са готови.  „Христос”, „Вградената Елица”, „Татко си дойде”, „Танцът на Русалките”, „Гайдарка” – това са част от картините, които са  ме  вдъхновили да взема четките и боите.

Боян Илиев е човек с увреждания. Но не се е предал, стиснал е здраво живота в ръце и всичката си мъка излива в изкуството. Защото то – изкуството е за силните, за талантливите, за духовно извисените. А той е такъв.

                                                                                 Ирина Кирилова

Статията за твореца, художника, човека с голяма буква е прекрасна – ето няколко оценки за Боян Илиев:

1.”Боян Илиев, човек с особен характер, но несъмнено талантлив! Сблъсквал съм се лично! 

Иначе главата му е пълна с идеи от взаимно изключващи се направления. Техника, литература, спорт, изобразително изкуство, театрално изкуство, моделиране, оръжия, дори и криминалистика, поне това съм видял аз. 

Уникална фигура, но както обикновено за нашите географски ширини, недооценена. Движим се по най-лесния път, когато не можем да разберем нещо, а бе мани го тоя луд човек! 

Въпреки всичко той се бори и се доказва, независимо от житейските удари, които е получил. За съжаление света е пълен с неблагодарници. Интересно защо си подминаваме талантите толкава лекомислено. 

Не е само Боян. Той например навремето получи изключителна оценка от великата Багряна. Дано си е запазил автографа и!”

Да е жив и здрав


2. “Запомнил съм Бате Боян от годините, когато правихме невероятни модели в групата по авиомоделизъм и ходихме по различни състезания, на Бате Боян моделите бяха по – футуристични по премислени и авансирани за времето си. 

Сега и изкуството му е различно от другите и това го прави” бунтар” доказал характера си в мега – оригинален формат. Хисарчани, не чакайте някой да умре, за да започните лицемерните коментари , има и живи легенди в този град…сега, тук, сред вас… Боян.”

Коста Стаменов

Предишна статия

Президентът на Иран напомни на Турция, че самолетите не са играчки!/на руски език/

Следваща статия

София става столица на Балканския туризъм!

Други интересни