Милена Трачева
Запазена марка на външната политика на Владимир Путин е, че след седмици и месеци на внимателно планиране, той сграбчва възможностите преди останалия свят да осъзнава какво прави. Необременен от опозицията или от независимите медии, руският президент действа с решителност, която кара западните лидери да изглеждат като колебаещи се мухльовци. Така започва своя анализ за сайта slate.com, журналистът Лусиан Ким.
Успеваемостта на маневрите на Путин е друга история. През септември той замина за Ню Йорк, за да обсъди голямата международна коалиция, която се сражава срещу Ислямска държава. Тогава той начерта точен паралел на съюза, който Съветския съюз направи със страните от Запада по време на Втората световна война. Въпреки че Путин се срещна очи в очи с Обама, предложението бе широко разглеждано като опит на Кремъл да се измъкне от изолацията, в която бе поставен заради ситуацията в Украйна. Два дни след речта на Путин пред Организацията на обединените нации, руските военни самолети започнаха бомбардировки в Сирия.
Терористични атаки в Париж дадоха на Путин нова възможност да поднови своята нюйоркска инициатива и да постави Русия в редиците на нациите жертва на екстремистите от Ислямска държава.
Във вторник, повече от две седмици, след като руският пътнически самолет се разби над Египет, Кремъл потвърди това, което отдавна се подозираше от останалата част на света, а именно, че бомба е свалила самолета, убивайки всички 224 души на борда. По време на посещението си във футуристичния Националния център по управление на отбраната в Русия в същия ден, Путин нареди на флота да съдейства на френските сили в източната част на Средиземно море “като на съюзници.” В сряда, Русия представи отново своя проект на резолюция пред Съвета за сигурност на ООН относно координираната борба срещу Ислямска държава.
Преди парижките атаки, Кремъл не искаше да признае, че руските туристи са станали мишена на ИД. Дори когато спря всички полети до Египет, Путин не искаше да създава впечатление у дома, че руски цивилни плащат цената за неговата въздушна кампания в Сирия. Сега той може да обяви, че Русия е жертва на международния тероризъм пред собствения си народ и пред останалата част от света.
Не че до сега Русия не се е изправяла пред реална заплаха от ислямски екстремисти. Неуспешният бунт в Чечения срещу Москва мутира в подземна религиозна война в цяла южна Русия. Ислямски терористи, които редовно атакуват населения основно с мюсюлмани Северен Кавказ, са отговорни за взривяването на два самолета и обсадата на училището в Беслан през 2004 г. В Москва чеченските бунтовници удариха, театър, метро, летище и дори жилищна сграда през последните години. Смята се, че повече от 2000 руски граждани се борят заедно с Ислямска държава.
Убийството на тези терористи, преди да се завърнат у дома, беше привидната причина за изненадващата намеса на Русия в Сирия от края на септември. Но Западът както и сирийските опозиционни активисти, отбелязаха с раздразнение, че руските въздушни удари са насочени главно към бунтовнически групи, борещи се срещу режима на Башар Асад, а не към позиции на ИД. Видното подравняване на Путин към целите на Запада започна да прилича на прикрита кампания за стабилизирането на режима на Асад в Сирия от една страна и отслабването на решимостта сред европейците да се придържат към санкциите, наложени на Русия заради военната й намеса в Украйна, от друга.
Покрай последните събития Путин преоткри борбата на Русия срещу ИД. Бомбардировачи и “Москва”, флагман на Черноморския флот, бяха изпратени в битка, за да предизвикат ефекта на грандиозна пропаганда: „Русия най-накрая се биете на страната на добрите момчета”.
Въпреки цялото си перчене и самохвалство обаче, Путин няма проблем да съюзи Русия със Запада, стига това да му изнася. Ако не може да се справи с нещо – той го омаловажава или игнорира.
Миналата година Обама подразни Кремъл като нарече Русия “регионална сила” и нареди страната сред трите най-глобални заплахи към момента, заедно с Ебола и Ислямска държава. Американският президент усърдно обижда Путин по време на международни срещи. Сега обаче, когато е по-належащо от всякога ситуацията в Сирия да бъде уредена, Обама няма друг избор, освен да приеме Путин сериозно.
Двамата президенти за последно са били видени заедно сгушени в лобито на хотела по време на срещата на върха на Г-20 в Турция. Пентагонът и ЦРУ са започнали да говорят с руските си колеги. Това е добър пример как Путин получава каквото иска.
Сирийските мирни преговори във Виена поставиха Русия на пиедестал като незаменим глобална сила. На срещата на Г20, Путин не изпусна да промърмори и за погасяването на дълга от 3 милиарда долара, които Украйна дължи на Русия. Всичко това е част от дипломатическата офанзива, която има за цел да накара Запада да смекчи санкциите. “Няма алтернатива с която да бъдат подобрени отношенията между Русия и Европейския съюз, и между Русия и Съединените щати”, каза руският заместник-външен министър Алексей Мешков по време на посещение в Берлин тази седмица.
Общата кауза с Франция се оказа от ключово значение за сближаването на Русия със Запада. Оланд се дължи на последващи действия пътуване до Вашингтон следващата седмица с посещение на Путин.
Френският президент, който заедно с германския канцлер Ангела Меркел е гарант за Украйна в т.нар Мински мирен процес, вече е готов да подкрепи облекчение на санкциите. Провокиран от скръбта и яростта зародили се след атентатите в Париж, Оланд ще бъде благодарен за цялата подкрепа, която получава.
Ако крехкото примирие в източната част на Украйна се задържи без значителни обостряния и Русия продължи да играе водеща роля в мирния процес в Сирия – то западните сили може и да не успеят да стигнат до консенсус относно санкциите срещу Русия, които ЕС трябва да поднови през януари.
Атаките в Париж също така разсеяха съмненията сред руснаците, които бяха започнали да се чудят дали наистина е необходимо страната им да се включи в операциите в Сирия. Използването на военна сила извън непосредствените съседи на Русия е закъсняло отмъщение от страна на Путин за това, че бе оставен да гледа безучастно докато американската администрация преследва злодеите из целия Близък изток.
Държавният телевизионен канал “Първи канал” съобщи в сряда, че през последните 24 часа, руските самолети са направили 127 излитания и са унищожили 206 цели, докато водената от САЩ коалиция общо е извършила едва 20 излитания и е ударила само 14 цели. “Докато европейските политици обсъждат своите планове, руските ВВС продължават да прочистват територията на Сирия от терористични цели”, бе обявено във вечерните новини.
След като официално бе оповестено, че терористите са виновни за свалянето на руския пътнически самолет, Путин заяви: “Ние ще ги издирим, където и да се крият. Ние ще ги намерим навсякъде на планетата и ще ги накажем.”
За момент той звучи като Джордж У. Буш, който каза, че ще “изпари” извършителите на терористичния акт от 09.11 и обеща, че терористите никога повече няма да могат да спят спокойно. Това едва ли е съвпадение.
http://fakti.bg/
