На 15 септември Европейският съд в Люксембург реши, че правителствата на страните от ЕС имат право да отказват социални помощи на чужди граждани, ако те нямат намерение да започват работа. Така Съдът подкрепи решението на германски съд, че неизплащането на помощи на граждани от други държави-членки на ЕС, чието основание за пребиваване е търсенето на работа, не е в разрез с принципите за равно третиране на европейските граждани.
Според прессъобщението на Съдът на ЕС поводът за разпоредбата е съдебно производство между Jobcenter Berlin Neukölln (едно от бюрата по труда в Берлин) и четирима шведски граждани от босненски произход – Назифа Алиманович и трите й деца, родени в Германия. Между 1999 и 2010 г. семейството живее в Швеция, след което се връща обратно в Германия. След като Назифа и най-голямата й дъщеря работели временно на няколко места, цялото семейство получавало социални помощи между 1 декември 2011 и 31 май 2012г. на основание, че майката и пълнолетната й дъщеря са продължително безработни лица, а другите две деца за неспособни да работят, защото са твърде малки. През 2012г. компетентният орган Jobcenter Berlin Neukölln прекратил изплащането на помощи на семейството, защото са чужди граждани, чието право на пребиваване се основава изцяло на търсенето на работа.
Какво означава това
Когато гражданин на ЕС е имал работа в чужда страна-членка, дори и да е работил по-малко от година, но е останал принудително безработен и е регистриран в бюро по труда, това му дава право на пребиваване и кандидатстване за социални помощи. Има и реален шанс да ги получава, но съответните органи разглеждат случая индивидуално, а не отпускат помощта автоматично.
Когато европейският гражданин не е работил все още в страната-домакин от ЕС, той трябва да представи доказателства, че активно търси работа и има шанс да бъде нает, за да остане в държавата. Но и в този случай контролните органи могат да му откажат социални помощи. Съдът е отредил отново да се взимат предвид индивидуалните обстоятелства на лицата, които желаят да получават социални помощи. В случай че гражданин от ЕС в чужда държава-членка няма намерение да работи, приемащата държава не е длъжна и вероятно няма да изплаща социални помощи.
Съмненията на британците
По-богатите страни-членки в евросъюза, по-специално Германия и Великобритания, открай време имат притеснения за мигрантските приливи от по- бедните държави от ЕС с цел социален туризъм. Въпросът за мигрантите от ЕС и правото им на социални помощи в Обединеното Кралство се превърна в основна тема в дебата за членството на страната в ЕС. Медийната вълна в началото на 2014 г., когато България и Румъния получиха равни права за работа и социални помощи с другите европейци на Острова, развиваше тезата, че огромен прилив на българи и румънци ще източи социалната система. Прогнозите обаче се оказаха грешни.
Това решение на Европейския съд показва, че ЕС има инструменти за контрол на злоупотребите със социални помощи. Междувременно британският евродепутат от Консервативната партия Антия Макинтайър каза, че решението на съдиите в Люксембург обозначава разликата между свободата на движение и свободата да се получават социални помощи, предава Politico.eu . Макинтайър добавя, че това е “знак, че махалото се движи в [тяхна] посока”, визирайки позицията на Консервативната партия и премиерът Дейвид Камерън.
От друга страна евродепутатът Катрин Биърдър от Либералдемократическата партия нарече социалния туризъм “мит” и заяви, че той сега може да бъде окончателно заровен, а истински значимите въпроси да се дискутират занапред, цитира я Euractiv.
Financial Times отбелязва, че това решение на ЕС “подкопава” реформата, която британският премиер Дейвид Камерън плануваше във връзка с политиката за миграцията на евросъюза. Негова главна критика беше относно контрола, който ЕС упражнява върху правото на социални помощи в чужди страни. Вътрешната министърка Тереза Мей пък неотдавна предложи само европейските граждани с предложение за работа да бъдат допускани в Обединеното кралство поради високите нива на миграцията.
Както Deutsche Welle обобщава, решението на Европейския съд защити правото на страните-членки на ЕС да предотвратяват злоупотреби със социалната система. В същото време обаче правото на свободно движение из Европа за гражданите на ЕС не е нарушено.
http://www.capital.bg/
