Математиката и скритата цена на интелектуалната бедност!

В много училища, които съм посещавал на няколко континета, съм срещал значителен брой ученици, които в пети клас са изостанали с два или три класа. В Онтарио – канадската провинция, в която живея, където децата се представят доста добре на международните математически състезания (например PISA), само 54 процента от шестокласниците покриха стандартите за съответното ниво на регионалните изпити през 2014 г. Дори в държави като Финландия и Сингапур, чиито образователни системи се дават за пример от медиите, резултатите от PISA показват, че поне 40 процента от населението биха имали проблем да работят на позиция, за която се изискват основни математически познания.

Имало е много идеи специалистите в образованието от САЩ и Канада да разберат как се преподава математика в страните с най-високи резултати, за да може да се преподава по същия начин и в Северна Америка. Би било добре да разберем също как държавите, които въпреки че обучават толкова силни ученици, дават такива минимални знания на почти половината от своето население. Отговорът на този въпрос може да ни помогне да подобрим преподаването на математика също толкова, колкото и опитите да следваме образователните практики на други държави.

Вярвам, че основната причина толкова много деца да имат затруднения с математиката, а също и с други предмети, е разбирането, че съществуват естествени йерархии по отношение на академичните постижения. Още в детската градина децата започват да се сравняват с връстниците си и да определят някои като талантливи или “умни” по отношение на дадени предмети. Дете, което реши, че не е талантливо, често спира да внимава в час или да полага усилия да се представя добре. Този проблем по-често се задълбочава в математиката в сравнение с други предмети, тъй като, когато в математиката пропуснеш една стъпка, обикновено е невъзможно да разбереш това, което следва.

Когато едно дете не се справя в училище, у него се затвърждава негативното му мнение за собствените му способности и ученето му става все по-неефективно.

За да създадем класни стаи, в които всеки мозък работи ефективно, е необходимо да започнем с преодоляването на мита, че само малък брой мозъци са родени с природен талант. В статията The Expert Mind, публикувана през юли 2006 г. в списание Scientific American, Филип Рос изследва последствията от научни излседвания, продължили цял век, за това как експертите развиват способности в шаха и други области. Неговите изводи силно подкрепят идеята, че способностите могат да бъдат развивани у учениците посредством интензивно обучение и упражнения: “Повечето псхихологически доказателства сочат, че експертите се създават, а не се раждат. Още повече, доказаната способност едно дете бързо да бъде превърнато в експерт – по шах, музика и редица други предмети, поставя ясно предизвикателство пред училищата. Могат ли педагозите да намерят начини да въвлекат учениците в изискващото усилия учене, което би подобрило уменията им по четене и математика? Вместо вечно да си задават въпроса “Защо Джони не може да чете?”, може би трябва да попитат “Има ли нещо на този свят, което той да не може да се научи да прави?”

Научните изследвания в когнитивните науки също разкриват методите, с които учителите биха могли да развиват таланта на всички ученици. В тях се включва внимателното надграждане (раздробяването на задачите на постижими елементи), осигуряването на постоянна обратна връзка, както и на достатъчно упражнения и преговор. В едно сравнително изследване учениците, обучавани по математика с използването на тези методи, напреднали два пъти по-бързо от учениците от контролната група.

Когато сравняваме моментните резултати в образованието с тези, които науката предлага като възможни, става ясно, че интелектуалната бедност засяга дори гражданите на най-богатите страни. Загубите, които търпим заради неспособността си да решим този проблем, дори само в областта на математиката, са огромни.

Учениците, които се справят добре с математиката, е по-вероятно да завършат училище, да учат в университет и да имат по-добри доходи от тези, които срещат затруднения по този предмет. При малките деца математиката е много по-силен прогнозен показател за академичен успех от четенето. Според McKinsey & Company пропуските в постиженията по предмети като математиката водят до последствия, подобни на тези, които една постоянна национална рецесия би имала върху икономиката.

Съществува и друга, по-дълбока загуба, за която по-трудно може да се даде цена. Ако децата притежават нещо още от раждането си, това е усещането за невидимата красота и елегантност на света. Те обичат да откриват повтарящи се модели, да правят връзки, да намират решения на задачи. Но повечето от децата ще загубят способността да се удивляват и да проявяват любопитство още преди да пораснат, просто защото, като общество, ние очакваме толкова малко от себе си.

Всяко дете има правото да осъществи своя интелектуален потенциал, също като правото да има здраво тяло.

Не е необходимо да чакаме да назначим армия от супер-учители или да изобретим някаква чудодейна технология, която да ни гарантира това право. Вече притежаваме учителите, от които имаме нужда, за да трансформираме училищата си. Трябва само да им дадем начина, по който да обучават децата, като използват ефективни методи, подкрепени от солидни доказателства, за да можем да забравим веднъж завинаги мита за вродените способности.

http://www.capital.bg/