Константин Събчев
Бежанската вълна от Африка и Близкия изток, заливаща Европа, вместо да промени отношението на по-богатите страни от континента към българите, живеещи там, май предизвика обратния ефект. Надигна се ксенофобска вълна, граничеща вече с откровен нацизъм. Дори и в една Германия, където по принцип нашенци се радват на добро име. Но явно за изпадналия в паника немски бюргер вече всички чужденци са лоши.
Това пък взе да напомня за една друга епоха, за която просто не искаме да си спомняме.
Дори официалните институции се видяха принудени да заемат по-твърда позиция. И ето, шефът на Германската агенция по труда Франк-Юрген Вайзе се е притеснил, че процентът на българите в Германия, които получават помощи за безработни, расте. И че сега всеки четвърти българин във Федералната република е получавал такива помощи, а година по-рано – всеки пети.
Разбира се, далеч не всички хора с български паспорти са еталони за законопослушни граждани. Показа го и последният случай с каналджиите, причинили смъртта на 71 нелегални имигранти в Австрия. Сред сънародниците ни има и всякакви мошеници, крадци, проститутки и наркотрафиканти. За проблемите, които създават лицата от ромски произход, е излишно да се говори, въпреки че Германия не е от любимите им дестинации. Както се казва – всяко стадо си има своята мърша.
Явно всички исторически митове за старото бойно приятелство от двете световни войни и комплиментите, че българите са прусаците на Балканите, отдавна са посипани с нафталин и са складирани в гардероба на историята. Изглежда обаче, че остава в действие знаменитият афоризъм на Бисмарк, че “овцекрадците от долния Дунав не заслужават живота на един померански гренадир”. Или преведено на съвременен език – жителите на Балканите са същински паразити, идващи да ни изсмукват социалните бюджети и да създават работа на полицията.
Само дето всичко това не е вярно.
И е дълбоко несправедливо да се поставя цялата българска диаспора в Германия под общ знаменател. Защото мнозинството от българите, сменили Долния Дунав с Рейн и Елба, всъщност са специалисти с висше образование – лекари, инженери, програмисти. Все хора, от които Германия се нуждае все повече, доколкото всички експерти там отбелязват тревожната тенденция за нежеланието на местната младеж да учи.
Други българи пък са и висококвалифицирани работници в отделни области – от майстор-готвачи до стругари. Всички те по правило
спазват законите и си плащат данъците участвайки в създаването на националния брутен продукт на Федералната република.
Друг аргумент, че българите се интегрират успешно в германското общество, е увеличаващият се брой на смесените бракове на нашенци и местни. Каквито винаги е имало – още от края на ХIХ век.
А що се отнася да социалните разходи, самият хер Вайзе признава, че по принцип гражданите на страните членки на Европейския съюз се интегрират без проблеми на германския трудов пазар. И че 54 000-те българи, получаващи помощи за безработни, са едва 0,8 процента от общия брой на хората, редящи се за такива. И че Германия има и други проблеми.
Да, Германия наистина има – и тепърва ще си има – далеч по-големи проблеми от тези с българските безработни. В крайна сметка, който купува месо, купува и кости.
Копирано от standartnews.com
