РЕПОРТАЖ ОТ ЕДНО ПЪТУВАНЕ
Пътуваме към Ново Железаре. Ремонтират пътя, който е част от ремонта Калояново – Старо Железаре. Това е път 1057, от километър 0 + 000 до клм. 12 + 005,63, подучастък от клм. 6 + 540 до клм. 12 + 005,63. Машините са на пътя в началото на селото от към Житница. Добра организация на работа. Искаме да снимаме машините и работниците и вървим напред. Изведнъж срещу нас се задава кола. Отвътре щофьорът ни дава знак да се върнем. Ние не искаме, защото искаме да стигнем до голямата машина. Той слиза от колата и казва:
“Аз съм техническият ръководител на обекта. Върнете се!”
Спираме колата и човекът до мен слиза, за да снима работата на хората, които правят толкова хубав път. Един от групата работещи, вероятно бригадир, се обажда:
“Това не е техническият ръководител. Ние не го познаваме. Той се върти тук и има син буркан на колата.”
Поглеждаме отново този, който ни спря – цивилен е и няма никакъв буркан. Питаме се човек на полицията ли е, човек на общината ли е, или наблюдаващ как се изпълнява проектът.
Както и да е, успяваме да снимаме всичко. А то е с високо качество. Работи се по договор за безвъзмездна помощ № 16 / 321 / 01418 / 14 декември 2013 година. Проектът е по линия на Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 година, по мярка 321. Тя е : „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез европейския земеделски фонд за развитието на селските райони.” Стойността на проекта е 5 718 521, 21 лв. Бенефициентът е община Хисаря.
Денят е хубав, работата спорна. Новожелезарци стоят по пейките и ние спираме при една жена.
“Доволни ли сте, че ви ремонтират пътя?”
” Да! Много хубаво става. Аз всяко лято идвам по шест месеца. Сега пътят става чуден. Но не знаем кога ще го довършат. За изборите ще бъде ли довършен?”
“Ами ние точно това питаме, дали не се прави за изборите.”
” А не! Просто ей там на табелата пише, че отпуснали пари от Европейския съюз 6 милиона от Калояново до Старо Железаре.”
“Я кажете сега, доволни ли сте, че община Хисаря ви прави пътя?” – питаме друга група.
“Доволни сме, ами. Не е както беше. Все пак е по- хубаво.”
“Знаете ли, че 6 милиона са отпуснати за този проект?”
“А, не знам. Аз не ги давам. Ако ги давам аз, ще вида зор.”
“Сега синовете ви, внуците ви ще пътуват по- удобно. Няма да влизат в дупките.”
“Не е така на дупки, както беше. Много дупки имаше. Особено тук до Старо Железаре не можеше да минеш.”
До мъжа седи жена, която казва:
“Завчера два палета с плочки откраднаха.”
Мъжът продължава:
“Е, два палета! Те милионите дето ги откраднаха ние не ги знаем. Те си ги знаят сами.”
Кого имаше предвид човекът като каза за милионите, той не продължи.
А ние продължаваме пътя си към Старо Железаре. Хубаво е да пътуваш по такъв равен асфалт.
„Пътинженеринг” изпълнява проектът. Пожелаваме им спорна работа и дано в срок бъде завършено всичко.
ТРАКЙСКИ СВЯТ
