Боровското съкровище е тракийско съкровище от IV в. пр. Хр., състоящо се от сребърни съдове украсени с протомета на животни и митологични сцени, с надписи на гръцки език (“На Котис от Беос”).Открито е случайно от Трайчо Стоев през 1974 г. в землището на село (днес град) Борово, Русенско, в местността „Сиври тепе”. При оран тракторите изваждат на повърхността древните предмети. Провеждат се археологически разкопки около мястото, но не се откриват селищни останки или гробищни могили. Това дава пълно основание откритите предмети да се нарекат „съкровище”. Те се датират между края на V и началото на IV в. пр. Хр. Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа. Върху тях са открити надписи свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище.
Предмети и иконография
Първият ритон с протоме на бик, ясно се различава от другите два. Той е с по-къс рог, с хоризонтално разположени канелюри и със значително по-бедна орнаментика. Приликата с другите ритони е в изящната изработка на протомето. Ритонът с протоме на кон е най-богато украсен, като рогът е с вертикални канелюри, завършващи с овали, между които са поставени златни перлички. Предната част на коня е майсторски изработена и, както при бика, е декорирана със стилизирани орнаменти. Различават се надписи от долната му страна. Третият ритон е с протоме на крилат сфинкс и доста прилича на този с протоме на кон. Интересно е, че на ушите на сфинкса има дупки, вероятно за обици. Голямата разлата купа е с подвижни дръжки, закрепени върху апликации на глави на силени. На дъното има позлатена фигура на грифон захапал за врата сърна.От иконографска гледна точка най-интересният съд е каничката-ритон. Тя има яйцевидна форма и издължено гърло (с надписи), вижда се и място на липсваща дръжка. Вторият отвор се намира на дъното ѝ. Украсата по каничката е много богата – три фриза обрамчват целия съд. Горния фриз изобразява празнично шествие с подчертано дионисови персонажи. Фигурите са по-малки от тези в централния фриз, което се обяснява с йерархическата перспектива. В долния фриз фигурите изглежда са на пиршество, ако съдим по седящите пози и ритоните и фиалите в ръцете им. Дъното е украсено с фриз от жерави. Несъмнено цялата иконография е подчинена на античната религия и митология.
Интерпретации
Изобразените сцени по корпуса на каничката са интерпретирани от проф. Иван Венедиков и проф. Иван Маразов.Според проф. Венедиков, горният фриз представя шестващия тиас на Дионис, който се отправя към пируващите божества, сред които професорът идентифицира фигурите на Орфей и Евридика. В долния фриз са представени самите божества, като централна роля е отредена на Дионис и богинята (вероятно неговата майка Семела или съпругата му Ариадна). Те са заобиколени от два Ероса и силени, които са участници в пиршеството.Друга интерпретация прави професор Иван Маразов, който предполага, че сцените са свързани с мистериите на Кабирите, като интерпретира иконографски сходства с някои вази от Тиванския Кабирион. Според него, горният фриз също изобразява дионисово шествие с подчертано приповдигната разпуснатост, характерна за света на „природното”. Долният фриз представя брака между богинята и владетеля, т. нар. акт на хиерогамия. Известно е, че хиерогамията е кулминационен момент в мистериите на Кабирите. Проф. Маразов е на мнение, че Боровското съкровище е сервиз с култово предназначение и се е използвал при мистериални практики.
Източник: Wikipedia
