По-малко от 1 милиард години след Големия взрив Вселената е била изпълнена от непрозрачна водородна мъгла. Тя се отличавала с това, че поглъщала ултравиолетовото лъчение от съвсем млади галактики. След това преминала през период на рейонизация.
Свързаната с рейонизацията енергия може да произхожда от светлината, генерирана от първото поколение звезди или от интензивното лъчение от материя при падането ѝ в централните черни дупки на първите галактики. Нови наблюдения с телескопа АЛМА (Atacama Large Millimeter Array – ALMA) на Европейската южна обсерватория позволиха да се разкрие, макар и частично, тази загадка, съобщи сп. “Сианс е авнир“.
Телескопът бил насочен към галактики, формирани около 800 милиона години след Големия взрив. В една от тях, кръстена BDF 2399, телескопът уловил слаб, но ясен сигнал, генериран от йонизиран въглерод в покрайнините ѝ. Въглеродът е сред съставките, които се използват за формиране на нови звезди.
“Става въпрос за откриването на най-далечния досега подобен тип лъчение от галактика, формирана по-малко от 1 милиард години след Големия взрив. То ни дава възможност да присъстваме на формирането на първите галактики. За пръв път те не се появяват пред нас като петънца, а под формата на обекти с вътрешна структура”, заяви Андреа Ферара от Скуола нормале супериоре в Пиза, Италия.
Благодарение на получените данни, които ще бъдат допълнени с тези от нови наблюдения, астрономите ще опознаят по-добре структурата на първите галактики, приютили звезди и квазари, които направили Вселената прозрачна.
Източник:БТА
