С фалшиви показания изпратиха на съд Данаил Лазаров от Варна!

Варненецът Данаил Лазаров, който в юношеските си години става медийна звезда като най-младия домоуправител у нас, а през 2013 г. е сред активно протестиращите срещу статуквото в града и страната, днес е с ефективна присъда – лишаване от свобода за срок от 1 година. Осъден е без никаква вина, твърдят трима свидетели по делото му, до което се стига, след като Данаил се опитва да потуши конфликт между двама свои приятели. 

Присъдата му, потвърдена на две инстанции, според защитата му и според самия него се базира на нарушения, извършвани още от досъдебното производство, водено във Второ Районно управление на полицията във Варна, до разглеждането на делото в Районния и Окръжния съд.

Всички те са описани в жалба от 52 страници от новите му адвокати до Апелативния съд. Най-скандалното от тях е фалшифицирането на показания на свидетел, който твърди, че изобщо не е разпитван от дознател, а друг свидетел, който го е подписал в протокола за разпит, вече писмено заявява, че е лъжесвидетелствал, подтикнат от разследващия полицай.

Изфабрикуваните доказателства се приемат за чиста монета и от Районния съд, и от Окръжния съд във Варна, както и от съответните прокуратури. Сега се очаква произнасянето на апелативните магистрати,  с което Данаил и защитниците му се надяват делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който да приеме новооткритите факти и обстоятелства и да отсъди действително справедливо.

Как Данаил се забърква в тази грозна за правосъдието ни история, Topnovini.bg разказа на 16 февруари тази година. Ето и обещаното продължение с последните новини по случая (по молба на Данаил, който все още очаква справедливост, представяме всички участници в досъдебното производство и съдебното следствие само с инициалите им).

Нека припомним първо кога започна съдебната сага и в какво точно бяхте обвинен?

Делото срещу мен и моя съпроцесник започна в края на 2013 г. във Второ РУП – Варна. На съд беше предадено в началото на 2014 г. , приключи през 2015 г. и аз обжалвах. Обвинението беше по няколко члена от Наказателния кодекс. Едното – за влизане със сила в чуждо жилище. Следващото – за склоняване на човек към лъжесвидетелстване. Имахме и обвинение за заплаха с убийство на човек – то отпадна още на ранен етап, от прокуратурата го свалиха. И още едно – че аз и моят съпроцесник сме направили всички тези деяния в съучастие.

Впоследствие се оказа, че първият адвокат, когото бях наел – К.Б. от Варненската адвокатска колегия, не знам поради каква причина, със своите действия и бездействия не ми е осигурил възможно най-добрата защита. Вследствие на това аз съм бил осъден.

Каква беше присъдата?

За мен лично беше 1 година лишаване от свобода по обвинението за влизане със сила в чуждо жилище – ефективно, и 6 месеца ефективно за склоняванена човек към лъжесвидетелстване. Бях оправдан по едно обвинение – че съм извършил тези действия като продължавано престъпление.

Моят съпроцесник също беше признат за виновен. Той получи година и 3 месеца за влизането в чуждо жилище и 9 месеца по обвинението за склоняване към лъжесвидетелстване. Той реши да не обжалва присъдата си. Аз категорично заявих, че не съм виновен във всичко, в което ме обвиняват, и започнах да се боря.

На втора инстанция случаят придоби особен драматизъм. Едната от основните свидетелки – Р. Р., прабабата на моя приятел, у когото бяхме, дойде в Окръжния съд във Варна по собствено желание. Разбрах, че преди това е депозирала молба до съда, в която изразява желание да бъде разпитана повторно, тъй като е станала грешка в Районния съд и част от нейните показания не са записани или са записани грешно, както и част от въпросите на съдията липсват от протокола от съдебното заседание.

Бабата заяви на магистратите подробно и ясно, че или тя не е разбрала правилно, или нея не са я разбрали правилно поради напредналата й възраст и сериозните проблеми, които има със слуха…

На колко години е тя?

В момента е на 86, тогава беше на 85. Жената доста подробно обясни, че аз нямам никаква вина и че единственият, който я е блъснал,  е моят съпроцесник Г. Г. Преди магистратите да я освободят, тя обясни, че нейният правнук В.И. също е подал молба до съда, в която е заявил желание да даде повторни показания, но нито на бабата, нито на правнука й са изпратили призовки за явяване на делото. 

Знам, че съдът има право да не уважи такава молба, но е длъжен да отрази наличието й писмено в протокола и да се произнесе дали я допуска,у а това не е направено. Според моите нови адвокати по този начин съдът не си е изпълнил задълженията по НПК да изследва, да разследва и да търси всякакви възможни доказателства за изясняване на обективната истина и така съм бил лишен  от правото на честен съдебен процес.

Впоследствие видяхме, че този свидетел сам е написал в молбата си, че се отказва от първите си показания и дава съвсем други показания. По същия начин щеше да бъде игнорирана и молбата на прабаба му, но тя по собствена инициатива дойде на делото и настоя да бъде повторно разпитана.

Това промени ли нещата във Ваша полза?

Решението на окръжните магистрати беше, че те не кредитирали за истина новите показания на свидетелката Р. Р., тъй като по техни думи те се разминавали с първите показания, които е дала по досъдебното производство. Ние обаче разбрахме, съвсем скоро, че същата тази свидетелка не е била разпитвана по никакъв начин в хода на досъдебното производство и не е подписвала никакви документи, а за първи път е дала показания по моето дело в Районния съд.

Налице обаче са нейни показания, снети от дознател М.К. – старши разследващ полицай от Второ РУП – Варна, в които фигурира видимо подписът на свидетелката. Р. Р. твърди, че не е била разпитвана, не е давала такива показания и не е ходила в сградата на Второ РУП по повод това досъдебно производство. Тя е изпратила молба до Апелативния съд –Варна, по моето дело, в която прави тези разкрития. Малко след това – през април, малко преди делото да се гледа в Апелативния съд, по него се получи втора молба – този път от нейния правнук, който в момента работи в Англия. Молбата е изпратена действително от Лондон.

В нея свидетелят В.И. твърди, че той е дал показания от името на прабаба си в полицията пред старши разследващ полицай М.К. и също така е разписал прабаба си в протоколите за разпит. Това е повече от скандално, освен това е и престъпно по два члена от НК спрямо старши разследващ полицай М.К. Първото й нарушение е по чл. 293, ал. 1 от НК за това, че е склонила свидетеля В. И. да лъжесвидетелства срещу мен, а най-вероятно и срещу моя съпроцесник. Отделно е извършила и престъпление по чл. 311, ал. 1 – че като длъжностно лице е съставила документ с невярно съдържание, който да използва като доказателство срещу мен, а най-вероятно и срещу моя съпроцесник.

В хода на делото в Апелативния съд се получи жалба и от още един свидетел  – Д.М., приятелка на В.И. Тя още в хода на досъдебното производство, веднага вечерта, когато се случи този инцидент, заедно с приятеля си е била разпитвана в сградата на Второ РУП. По това време тя е била непълнолетна, но разпитът й е проведен след 22,31 ч. без присъствието на родител, на инспектор от детска педагогическа стая или психолог – късно вечерта, в полицията, насаме.

Дознателката М.К. в бързината си да изфабрикува тези безпочвени и фалшиви обвинения, когато е снела – ако изобщо е снела показания от Д.М., изобщо не си е направила труда да снеме самоличността й по лична карта – в протокола за разпит е записан като неин адрес на местоживеене съвсем друг, на който нито живее, нито фигурира в личната й карта.

Какво твърди тази свидетелка в жалбата си?

Тя също както и другите двама обяснява,  че не е видяла аз да бутам прабабата на В.  и че нямам вина за нищо. Показателно е, че В.И. и приятелката му 24 часа, след като са дали показания в полицията, са разпитани и пред съдия по чл. 223, ал. 1 от НПК. Но бабата Р.Р., която е покривала всички изисквания на този член, не е разпитана. Защо ли? Защото номерът с даването на показания от нейно име от внука й пред полицаите е минал, но няма как да мине пред съдия.

Добре де, прабабата е възрастна жена, има проблеми със слуха, може да не е разбрала какво я питат в Районния съд и да е отговорила погрешно. Но защо правнукът й  и приятелката му сега се отказват от показанията си?

Ами и двамата тогава говориха неща, които малко си противоречаха – веднъж казват „Не знам“, веднъж „Знам“, веднъж „Не видях“, после „Видях“. Според мен са се страхували да не навредят на себе си, като кажат истината, но знаейки, че съм невинен, са преосмислили поведението си и сега се опитват да поправят грешката си.

А кой свидетелства категорично за Вашата вина?

Още в Районния съд прокурорът поиска да бъде допуснат като свидетел на обвинението един от полицаите – Б.П., който участваше при задържането и снемането на обяснения. Според чл. 118, ал. 2 от НПК лица, които са участвали в разследването и досъдебното призводство, нямат право да участват  като свидетели.  Районният съд обаче го допусна и на база най-вече на неговите показания аз и моят съпроцесник бяхме признати за виновни. Окръжният съд не е отразил това нарушение при въззивната проверка, която твърди, че е извършил. В неговите мотиви също се казва, че той вярва най-много на показанията на този полицай, защото той обяснявал най-подробно и най-логично ситуацията.

Окръжните магистрати буквално са копирали мотивите на Районния съд, което също е  нарушение на НПК и е самостоятелно основание делото да се върне за ново преразглеждане.

Новооткритите факти не промениха ли становището на държавното обвинение?

Те бяха известни на прокурора от Апелативната прокуратура. Той обаче настоя всички искания на защитата ми да бъдат оставени без уважение, тъй като делото имало касационен характер. Донякъде е вярно, че Апелативният съд няма право да разглежда нови обстоятелства, но при нови доказателства, които доказват невинността на даден човек, той може да не се произнесе, но има право да върне делото за повторно разглеждане от друг състав на съд, който може да разглежда нови обстоятелства и факти. Аз и моите адвокати се надяваме точно на това.

В крайна сметка тази баба пострадала ли е?

Твърди се, че бабата паднала на земята, паднала и приятелката на В.И., но те не са освидетелствани, не е търсена и медицинска помощ. Никой от полицаите, които са дошли на мястото, не казва, че бабата е паднала. Те са били изпратени  по сигнал за домна кражба от плицая Б.П., при това повикването не е чрез тел. 112, а по личния мобилен телефон на полицая.

Но нали тези хора са Ви били приятели?

Да, те са били подведени от полицията. В.И. е правил признания и пред мен, и пред общи приятели, че иска да каже истината пред съда, но се притеснявал от полицаите и се страхувал да не уличи себе си в извършване на престъпление. Сега се е консултирал с адвокат и е разбрал, че ако признае сам, че е лъжесвидетелствал, няма да му търсят наказателна отговорност.  Остава обаче проблемът, че е разписал баба си – но той твърди, че полицаите са го накарали и иска да каже това в съда. Пък и сам не може да го направи, без знанието и съгласието на старши разследващия полицай М.К.

https://topnovini.bg