Представяме ви най – добрия награден разказ с автор: ИРИНА КИРИЛОВА – “ПИСМО ДО ЕДНО МОМИЧЕ”

Автор: Няма коментари Сподели:

Съюз „ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ” – Българияпроведе конкурс за литературни творци от цялата страна на тема: „Човекът на новото време”. 

Наградените са в раздел – проза и раздел – поезия. В раздел проза са отличени два разказа и едно есе. 

Представяме ви най – добрия награден разказ с автор: ИРИНА КИРИЛОВА

                                                         “ПИСМО ДО ЕДНО МОМИЧЕ”

 Когато бях на твоите години, ходих на училище, облечена с черна престилка и с бяла бродирана якичка. Днес ти си пременена за училище с каквито дрехи искаш, можеш да смениш цвета на косата си, можеш да бъдеш с маникюр и с обувки с високи токчета. 

 Когато аз бях на твоите години, нямаше телевизия. Единственото място, от което научавахме нещо ново, беше радиоапартчето ни „Пионер”. 

Всяка неделя в 16 часа радио София излъчваше радиопиеса, в която ролите се четяха от най- големите артисти по онова време. Аз седях сгушена на леглото и слушах „Ромео и Жулиета”, „Хамлет”, „Парижката света Богородица” и затова ми беше лесно, когато започнах да изучавам западно – европейска литература. 

 Сега в твоите ръце най – важното нещо е телефонът. Ти го владееш, чрез него се срещаш с различни хора, поместваш снимките от живота си, виждаш красотите на света. И постепенно забравяш да говориш литературно, допускаш грешки, когато пишеш, изисканият стил ти е непознат, а анализ на литературните произведения, в които да имаш собствено мнение, не правиш. 

 На твоите години аз четях. Баща ми ме караше да му нося книги от училищната библиотека, прочиташе ги и след това ги даваше на мен. Така до седми клас аз бях прочела освен приказките и „Под игото” на Иван Вазов, „Гераците”, „Земя” и разказите на Елин Пелин, разказите на Йордан Йовков”, „Вечери в Антимовския хан” и даже „Бялата ръкавица” и „Конникът без глава”.

 Мило момиче, сега ти знаеш всичко, което може да ти даде интернет. Но знаеш ли какво значи да те прегърнат на брега на „Марица” през рамото, да ти хванат ръката, да допрат бузата си до твоята и до тук всичко да спре? Знаеш ли какво значи копнеж да има следваща вечер, в която този младеж да бъде отново до теб? Не, не знаеш. Сега ти можеш да спиш с приятеля си, но у теб го няма оня трепет, който те кара в киносалона на всяка сцена на големия екран да искаш твоето коляно да се опре до коляното на този, с който си на кино. А на другия ден да отидеш на училище и да декламираш наизуст стихотворенията на Христо Ботев, на Христо Смирненски, на Никола Вапцаров, на Димчо Дебелянов, на Пейо Яворов…Ти колко стихотворения знаеш днес от българските класици наизуст? Знаеш ли кои заглавия са в „Епопея на забравените” на Иван Вазов? Рецитираш ли „До мойто първо либе” на Христо Ботев? Вълнуваш ли се сърцето ти от „Две хубави очи” на Яворов? Когато заспиваш вечер казваш ли си „Скрити вопли”?

 „Да се завърнеш в бащината къща, 

когато вечерта смирено гасне…..” 

А може би знаеш наизуст „Писмо” на Вапцаров? Или ти става тъжно за малката цветарка на Смирненски, „че цветята се продават, а и тя е чуден цвят”? 

 Не смея да гадая, защото наскоро в едно предаване младо момиче като теб, завършило право, каза, че Сакс Кобург – Гота и Батенберг не и говорили нищо, не била чувала за тях. Знаеш ли какво означава това? Че юристката не знае миналото, в което Александър Батенберг е бил княз на България след Освобождението от турско робство, и е далеч от съвременността, в която Симеон Сакс Кобург – Готски беше министър – председател на България. Пък и да не забравяме, че това е царят на България, защото още е спорно дали референдумът за република след преврата на 9 септември 1944 година е законен. 

 Мило момиче, днес ти можеш да литнеш до всяка част от света. Аз не можех на твоите години да правя това. Но обикалях света с шестиците си по география. И до днес помня как ми писаха пет , защото не можах да посоча на картата къде е Патагония. Баща ми отвори атласа и ми каза, че тази страна е в най- долната част на Южна Америка и никога няма да забравя това. 

 Ти знаеш чужди езици, но не знаеш българската история, не знаеш за битката при Клокотница, не знаеш за любовта на Иван Асен втори към пленената Ирина Комнин, не знаеш за ослепения Владимир – Расате – син на Борис първи, покръстил българите. И още много неща не знаеш. И ще е жалко, ако не знаеш, че Евлоги и Христо Георгиеви са дали шест милиона златни лири, за да построят Софийския университет „Свети Климент Охридски”, от който е моята диплома за висше образование. 

 А знаеш ли какви любовни истории има в българската литература? Мара Белчева е живяла цял живот до Пенчо Славейков, защото той осакатял, когато замръзнал на пързалката като дете. Мина Тодорова обичала Яворов, но Петко Тодоров – брат и- един от кръга „Мисъл” не му позволил, когато тя умирала в Париж, да влезе да я види. Лора Каравелова – съпругата на Яворов се застреляла от луда страст и ревност. Професор Боян Пенев – съпруг на Дора Габе тайно се срещал с Елисавета Багряна, която била омъжена. А знаеш ли, че Христо Ботев се влюбил във Венета, която имала пет годишен син и не била все още разведена? И още колко истории има, за които ти не знаеш, и за които аз съм чела още като млада. 

 Как искам да си до мен, мило момиче! Ще те науча на толкова много неща, така, както научих внучката си. Ще се почувстваш висока, знаеща, ще водиш разговори с интелектуалци, ще имаш стил на поведение, на обличане, на вървене, ще поразяваш със знания и начетеност! Няма да ти неудобно, че нещо не ти достига, за да си с високо самочувствие. 

 Може би ще ми кажеш, че около теб всички са такива? Не бъди като всички, ще се загубиш в света на посредствеността! Ще забравиш, че можеш да играеш българско хоро, ще спреш да се възхищаваш на песента „Излел е Дельо хайдутин”, която лети в космоса, няма да усетиш, че си хубава и без изкуствени гърди, вежди и мигли, без скъпа кола, няма да чувстваш мириса на българската земя. Погледни се! Ти просто си едно българско момиче, което трябва да хвърли за два часа на ден телефона и да започне да чете най- вече български език и история. Тогава душата ти ще се изпълни с въодушевление, с радостно очакване да покажеш знанията пред някого, с поглед към едно хубаво бъдеще – бъдещето на духовно – усъвършенствания млад човек, в което аз все още вярвам. 

                                                                             ИРИНА КИРИЛОВА

Предишна статия

Какво е общото между Св. Валентин и Трифон Зарезан?

Следваща статия

Генералът на надеждата или гладиаторският меч на словото Част 2

Други интересни