Защо Русия им раздава паспорти?

10 Ноември, 2016
0 коментара

Жерар Депардийо го има. Стивън Сегал също. Сега и Орнела Мути се нареди на опашката. Защо им е притрябвал руски паспорт? И защо всъщност Русия привлича позабравените звезди с гражданство? Коментар на Александър Плюшчев.

Путин и Сегал

                                                Путин и Сегал

Не минава и седмица, в която да не се говори как тази или онази "звезда" от 80-те години на миналия век била получила руско гражданство или пък кандидатствала за такова. След Стивън Сегал сега на опашката се нареди и Орнела Мути. Да се готви Мирей Матьо! Не е ли дори странно, че тя все още не е станала руска гражданка? Да не говорим за Патрисия Каас, за Тото Кутуньо, за музикантите от Бони Ем! Какво невероятно усещане е да знаеш, че хора, с чиито песни и филми си израснал, изведнъж се превръщат в твои познати, че даже и приятели.


Добро пожаловать, мосю Депардийо!

Двама грандиозни актьори, един нов паспорт, една страстна прегръдка, безчет камери. И завесата пада. Зад нея остават много недоизказани неща за морала и фаталния чар на диктатурите. Ивайло Дичев ни ги припомня. (07.01.2013)

Анна Нетребко в капана на пропагандата


                                                   Ей на това му викам аз тръпка!

Какво да кажем пък за това, когато звездите от твоята младост не само забавляват гостите на частни партита, но и питат как да вземат руско гражданство? И защо пък тези прекрасни хора да не заповядат? Даже трябва да ги заселим в специални колонии, та хората да могат да ги посещават по празниците! А не само да ги канят на разни тържества в Кремъл. Ей на това му викам аз тръпка!

А едно време в Съветския съюз нямаше нищо подобно. Вярно, че и тогава при нас пристигаха известни хора от капиталистическия свят, на които оказвахме топъл прием. Само че гражданство не даваха на никого. Вярно, че и самите звезди не изгаряха от желание да получат такова. А пък и ответното желание на съветското партийно ръководство също никакво го нямаше, уверен съм в това.

В СССР получаването на чуждо гражданство беше равносилно на предателство. И как тогава да даваш паспорт на чужденци, а в същото време гневно да кълнеш многобройната армия от собствени родоотстъпници?

А днес, извинете? Вече четвърт век живеем в съвсем различен свят: хората вече не използват гастроли или състезания в чужбина, за да избягат. Днес руснаците излизат свободно навън. А понякога дори се и връщат. Вярно, че и при нас идват чужденци, но те не остават дълго: само колкото да се покажат пред камерите на държавната телевизия, да получат червената книжчица и други подаръчета, връчвани им от директори от най-различен калибър, да надянат национална носия на някоя от републиките или направят нещо си от задължителната програма за ускорената процедура по натурализация... А след това: дим да ги няма.

Александър Плюшчев

                                                        Александър Плюшчев

                                                         Вижте колко ни харесват!

Разбира се, всичко това се използва от държавната пропаганда, която постоянно се опитва да напомня на руснаците, които и без друго са непоправими патриоти, колко привлекателна е тяхната родина. Щом в Русия идват даже и звездите, на които сме се възхищавали още като деца... Пък и Путин всички го обичат... И за Крим не ни гледат накриво, и за санкциите даже ни съчувстват... Значи правим всичко правилно.

Всичко това е очевидно. Не е ясно само доколко е ефикасно. Защото тези сюжети - за бивши звезди, които напират да ни стават сънародници - са подходящи за аудиториите на разните риалити-формати по телевизията или за поредния пиянски запой на родните футболисти. Те подхождат и на рубриката "светска хроника", която за обикновения човек има приблизително същото значение в реалния му живот, колкото и поредната серия на "Санта Барбара".

Сещам се и за още една причина за това руско гостоприемство към знаменитостите от миналото: огромният ни комплекс на провинциалисти, тъй характерен за тази държава. Затова се стремим да бъдем една от водещите сили, един полюс от съвременния многопополюсен свят.

Когато Русия беше в период на икономически подем, тя беше рай за чуждестранните мениджъри и специалисти. Заради острия дефицит на квалифицирани кадри в Русия, ние ги привличахме с огромни заплати, каквито те не можеха и да сънуват в родните си страни. Само че тези времена си отидоха безвъзвратно - заедно с валутния курс "34 рубли за 1 долар". А с тях и онези специалисти. В днешните времена на криза, страната обаче привлича все повече други чужденци - представителни и забавни, които служат главно за това да ги показват по телевизията.

 

  • Дата 10.11.2016

  • Автор Александър Плюшчев

  • http://www.dw.com/bg

ЕТИКЕТИ: Русия.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.