Подпалването на Райхстага – 2021

02 Февруари, 2021
0 коментара

       Автор: Андрей Иларионов, aillarionov.livejournal.com

Андрей Иларионов е работил като съветник на президента на Русия Владимир Путин по икономическата политика през 2000-2005 година. През 2006-а той става старши научен сътрудник на Центъра за глобална совбода и разцвет на Американския институт "Катон". Той бе уволнен оттам заради тази статия. 

1. Въпрос: Кой победи на изборите за президент на САЩ на 3 ноември 2020 г.

Отговор: Не е известно.

Ако резултатите от гласуването на 3 ноември се водеха от принципа „един човек – един глас“, то почти сигурно победата ще е за Джо Байдън. Доколкото резултатите от изборите в САЩ се определят по числото гласове на делегатите от изборната Колегия, избрани по индивидуални щати, в някои от които изборите бяха оспорени, то числото на избирателите на всеки от кандидатите е понастоящем неизвестно. 

2. Въпрос: Каква част от американците не признава проведените избори за честни?

Отговор: Примерно 40% от общия брой избиратели, в това число 72% републиканци.

Такъв брой граждани на страната, считащи проведеното гласуване за нечестно, при близки официални резултати на кандидатите и при съществуващо нажежаване на политическите страсти в обществото, безусловно се явява достатъчен за осъществяването както на предвидени, така и на непредвидени от законодателството мерки, за ликвидиране на основанията за всякакви съмнения в качеството на избирателната система. Запазването на доверието от страна на гражданите на САЩ в избирателната, съдебната и политическата системи на страната се явява въпрос, несъпоставимо по-важен, отколкото определянето на конкретния победител на президентските избори от 2020 година. 

3. Въпрос: Изпълни ли съдебната система на САЩ ролята на независим арбитър за определяне качеството на президентските избори?

Отговор: Не.

Върховният Съд на САЩ извърши принципна конституционна грешка, отказвайки да разгледа по същество въпроса за изменението на правилата за провеждане на гласуването (гласуване по пощата) в някои щати, резултатът от което създаде незначителна преднина по брой гласове за Байдън спрямо Тръмп. Ако Върховният Съд беше разгледал този въпрос по същество и на основание на подобно разглеждане беше приел решение за законността на произтеклите промени в правилата и, следователно, узаконил победата на Байдън в спорните щати, то правовите ресурси за проверка качеството на изборите щяха да са изчерпани. Но понеже тези ресурси не бяха изискани, то съмненията у гражданите на САЩ и у независимите наблюдатели не само не бяха разсеяни, но бяха сериозно засилени. Те бяха още по-задълбочени от изявленията на редица демократи, че в бъдеще гласуване по пощата повече няма да има. 

4. Въпрос: Изпълни ли политическата система на САЩ ролята на независим арбитър за определяне качеството на президентските избори?

Отговор: Не.

Конгресът на САЩ извърши принципна конституционна грешка, отказвайки да създаде комисия на паритетни начала с равно участие на представители на Републиканската и на Демократическата партии, за проверка качеството на гласуването в спорните щати. Ако Конгресът беше създал такава комисия, която да разгледа този въпрос по същество, и на основание на това разглеждане беше приел решение за обосноваността на резултатите от гласуването в спорните щати, то политическите ресурси за проверка качеството на изборите на ниво Конгрес щяха да бъдат изчерпани. Въпреки че, доколкото тези ресурси не бяха изискани, съмненията у гражданите на САЩ и у независимите наблюдатели не само не бяха разсеяни, но бяха сериозно засилени. Създаде се впечатлението, че за Демократическата партия е далеч по важно да се сдобие с победа на всяка цена. 

5. Въпрос: Какви ресурси остават на гражданите в този случай, когато правовата и политическата системи не са способни да отговорят на обществените призиви?

Отговор: Право на петиция, на демонстрация, на протест.

Именно това право беше реализирано от гражданите на САЩ по време на демонстрацията на 6 януари 2021, когато броят на участниците надхвърли един милион души. 

6. Въпрос: Какви ресурси остават на гражданите в този случай, когато правовата и политическата системи отказват да отговорят на обществените призиви?

Отговор: Правото на замяна на такъв политически режим.

Изчерпателно описание на това право се съдържа в каноничния текст Декларация за Независимостта на САЩ: „... целият опит от миналото потвърждава, че хората са по-скоро склонни да търпят пороците дотогава, докато могат да търпят, отколкото да използват правото си да разрушат управленските форми, станали привични за тях. Но когато дълга поредица от злоупотреби и насилие, неизменно подчинени на една и съща цел, свидетелства за коварен замисъл да бъде принуден народът да се примири с неограничен деспотизъм, свалянето на такова управление и създаването на нови гаранции за безопасност за бъдещето става право и дълг на народа“.

В хода на събитията от 6 януари гражданите на САЩ не само не реализираха това свое право, но даже не се и опитаха да го реализират. Разпространяваните твърдения, че на 6 януари се е готвел държавен преврат, не отговарят на действителността. 

7. Въпрос: Призовавал ли е президентът Тръмп, било в речта си пред Белия дом на 6 януари, било по друго време, към „щурм на Капитолия“, към „превземане на Конгреса“ или към някакви други насилствени действия?

Отговор: Не.

Подобен род твърдения, разпространявани от опонентите на Тръмп, не съответстват на действителността. 

8. Въпрос: Имат ли право гражданите да провеждат демонстрации около сградата на националния парламент (например около Капитолия, в която се помещава Конгресът на САЩ)?

Отговор: Безусловно, да. 

9. Въпрос: Имат ли право гражданите да влизат в сградата на националния парламент (например в Капитолия, в която се помещава Конгресът на САЩ)?

Отговор: Безусловно, да.

До 6 януари 2021 такъв въпрос по принцип не е възниквал. Както американските, така и чуждестранни граждани редовно са посещавали Капитолия и други помещения на Конгреса на САЩ фактически без ограничения (сградите, в които са разположени офисите на конгресмените и сенаторите, даже не изискват удостоверяване на самоличността). 

10. Въпрос: Нарушили ли са демонстрантите, влезли на 6 януари в сградата на Капитолия, вътрешните правила на Капитолия относно влизане в помещенията, заемани от Конгреса на САЩ?

Отговор: Безусловно, да. 

11. Въпрос: Нарушили ли са демонстрантите, влезли на 6 януари в сградата на Капитолия, Конституцията на САЩ?

Отговор: Безусловно, не. 

12. Въпрос: Има ли аналогични случаи на превземане на сградата на парламента (проникване в сградата на парламента) в други страни от лица, протестиращи срещу официалните резултати от оспорвани избори?

Отговор: Да.

В последните две десетилетия е имало няколко превземания на сгради на парламенти (проникване в такива сгради) от лица, оспорващи официални резултати от президентски или парламентарни избори: 

Югославия, 5 октомври 2000 г. – Булдозерната революция.

Грузия, 22 ноември 2003 г. – Революцията на розите.

Киргизия, 24 март 2005 г. – Революцията на лалетата.

Молдова, 7 април 2009 г. – Лилавата революция.

Киргизия, 6 април 2010 г. – Пъпешовата революция.

Молдова, 20 януари 2016 г. – Хризантемовата революция. 

В повечето от тези случаи, след тези превземания, действащите в тези страни власти (избирателни комисии, върховни/конституционни съдии, парламенти, президенти) или „уточняват“ първоначалните резултати от изборите, или назначават нови избори, или назначават ново гласуване на втория тур на изборите, както това стана по време на Оранжевата революция в Украйна на 26 декември 2004. По отношение на тези случаи в настояще време има консенсус, че първоначално обявените резултати от тези избори са били фалшифицирани. Нито един от тези случаи на превземане на парламентарна сграда от демонстранти не е бил признаван и не се признава за криминално деяние или признак (акт) на държавен преврат. 

13. Въпрос: Има ли случаи на отказ от страна на властите в други страни за провеждане на разследване на факти на фалшифициране/изкривяване на оспорвани резултати от гласуване, без оглед на масовите протести на гражданите?

Отговор: Да.

Ето някои подобни случаи:

Беларус – 2006 г., 2010 г., 2015 г., август 2020 г. – януари 2021 г.

Иран – юни 2009 г.

Азербайджан – 2011 г.

Русия 2011-2012 г.

Венецуела – 2018-2019 г.

Казахстан – юни 2019 г.

Във всички тези страни властта се намира в състояние на авторитарна диктатура, чиято главна цел е удържането на тези режими на държавна власт, без оглед на фактическите резултати от гласуването на гражданите.

Сега към този списък от държави, чието ръководство отказва разследване на оспорването на официални изборни резултати и назначаване на нови избори, се прибавят САЩ – ноември 2020 г. - януари 2021 г.. 

14. Въпрос: Използвали ли са демонстрантите оръжие срещу полицейските сили/своите опоненти на 6 януари?

Отговор: Не.

Докладите на полицейски служители от Вашингтон са недвусмислени – не е регистриран нито един случай на употреба на хладно или огнестрелно оръжие от страна на демонстранти против техни опоненти/полицаи. 

15. Въпрос: Използвала ли е полицията оръжие срещу демонстрантите на 6 януари?

Отговор: Да.

В резултат от прицелена стрелба за поразяване от страна на сътрудник на охраната на Капитолия, е убита Ашли Бабит, 35-годишна, ветеран от ВВС на САЩ.

Общо от страна на демонстрантите загинаха 4ма души.

От страна на полицаите е загинал един човек (от удар с пожарогасител). 

16. Въпрос: Съпоставимо ли е нивото на насилие по време на демонстрацията във Вашингтон на 6 януари с нивото на насилие по време на погромите, устроени през лятото-есента на 2020 от членовете на BLM и Антифа?

Отговор: Безусловно, не.

Броят убийства, нападения с утежняващи обстоятелства и нападения с огнестрелно оръжие от края на май 2020 г. (началото на погромите на BLM и Антифа) значително е нараснал в сравнение със съответните периоди на предишната година.

Нивото на убийствата в сравнение с лятото и есента на 2019 г. се е увеличило: лятото на 2020 г. с 42%, есента на 2020 г. с 34%. В 21 града на САЩ, предоставили данни за убийствата през лятото и есента на 2020 г., са били извършени 610 убийства повече, отколкото за същия период на 2019. 

17. Въпрос: Реализира ли се прогнозата на наблюдатели, предсказали след президентските избори през 2016, че избраният президент Тръмп ще унищожи ключовите политически и правови институции на САЩ?

Отговор: Не, те се провалиха.

В хода на своя мандат Тръмп действаше или в границите на конституционните си правомощия, или, в случаите, когато той, по мнението на съдебната система или Конгреса на САЩ, е превишавал своите правомощия, съдиите и Конгресът на САЩ взимаха решения, блокиращи подобни действия на Тръмп. 

18. Има ли в последно време разрушаване на ключови политически и правови институции на САЩ?

Отговор: Безусловно, да.

В течение на последните месеци престана да действа Първата поправка на Конституцията на САЩ в частта за свободата на словото.

В последните месеци – спорадично, а от 6 януари – на постоянна основа, ръководствата на информационните платформи Туитър, Фейсбук, Инстаграм въведоха цензура, добавяйки към десетките хиляди блокирани акаунти на различни потребители и тези на президента Тръмп.

През ноември 2020 г.- януари 2021 г., в резултат от въвеждането на гласуването по пощата, беше нанесен непоправим ущърб на целостта и честността на избирателната система на САЩ, която преди не е будила сериозни с?

ЕТИКЕТИ: World;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.