Дончо Колев - "Балканският лъв"!

26 Юли, 2016
1 коментар

Дан Колов е български борец и кечист, който и до днес е смятан за най-великия борец на всички времена, наричан "Кинг Конг", "Кралят на кеча" и "Балканският лъв", той е легенда в бойните изкуства.

                                                                                                                          Боян Пенков

DanKolovZaglavna

Това име е твърде непознато за обществеността и надали някой ще се сети кой стои зад него. 

Но когато кажем Дан Колов – тогава вече почти всеки се сеща за царя на свободната борба.

Най-силният българин за всички времена се ражда в далечната 1892 година в село Сенник, община Севлиево. Едва 7-годишен малкият Дончо остава сирак, без баща, и за да изкара прехраната си, става овчар. Суровият живот калява тялото му, възвисява духа му и го научава на самостоятелност.

DanKolov2За най-ранните години  от живота му се оформят две версии. Според едни автори  през 1905 г. младежът напуска родното си село и с други гурбетчии заминава за Унгария. Там, в околностите на Будапеща работи като градинар. През 1909 г. той се среща с българския борец Никола Петров и по негов съвет отива в Америка. Там работи какво ли не –  хамалин, работник по нови жп линии, миньор.

Според другата версия,  на 17 години (1909), когато в България се извършват държавнически преврати, Дончо вече е в Истанбул и оттам се отправя към Новия свят (Америка), заедно с група балканци. На американска земя започва работа при строежа на железопътни релси. Твърди се, че още тогава „американците” от всички раси и етноси са удивени от уникалната му сила, присъща само на гръцките богове или техните потомци от Балканите.

По това време между работниците често се организират борби. Укрепнал физически, юношата прави и първите си стъпки като борец любител. Първите му схватки били с работници като него – българи и чужденци. Скоро е забелязан от директора на известния американски пътуващ цирк “Виктория”. През 1914 г. напуска работата си и става цирков борец. Оттогава започва и шеметният му път на професионален борец.  Там силният българин Дончо се превръща в непобедимия кечист…

                                                          Dan Koloff

DanKolovPlakatПобедите му на организираните от цирка турнири по wrestling (борба) скоро му донасят славата на най-известния кечист на територията на САЩ. Десетки от известните по това време борци се изправят очи в очи срещу “железните ръце” на българина – Джеф Лауренс, Збишко Циганевич, Джак Шерей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусес, Джое Стекер, Странглар Левис, Джим Броунинг и много други. Нито един обаче не е в състояние да победи Dan Koloff.

Още тогава сред почитателите на този спорт тръгва мълвата, че българският борец наистина е надарен с нечовешка сила, подобно на Херкулес и Соломон. Някои от тръгналите мълви достигат мащабите на митични разкази. Твърдяло се, че са го виждали сам да повдига на раменете си железопътна релса дълга 50 метра, че вдига над главата си борци почти два пъти по-тежки от него, че съперниците му посинявали от липса на кислород още щом ги хванел през кръста, за да ги преметне.

Българинът Дан Колов се е борил на всички световноизвестни арени в Токио и Шанхай, в Африка, Нова Зеландия и Австралия, в цяла Европа. Имал е и срещи в България. Още се помнят горещите и красиви схватки и мълниеносните му победи над Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.

DanKolovZdravisvaneМитологизираният в Щатите Dan Koloff получава покана за участие в единствен по рода си турнир в Япония, където борбата от хилядолетия е национален спорт. На финалната среща на тепиха излизат Dan Koloff, обгърнат в националния трибагреник  и Джики Хиген „Удушвача“, идолът на японската борба, непобеждаван от никого.

Милиони души от всички краища на света застават пред радио апаратите си, за да проследят битката на двамата титани.

А знаменитата си победа в Япония Дан Колов печели по следния начин.  На срещата, продължила два часа и пет минути, присъства и самият японски император. На няколко пъти Удушвача прави коронната си хватка – захват с крака около врата на противника, способен да удуши и бик. Кинг Конг (Дан Колов) се измъква като по чудо. 

Едва в петата минута на третата част Кинг Конг успява да хвърли противника си на пода, захваща с едната си ръка главата му, а с другата – левия му крак, и започва да ги доближава със страшна сила. Гръбнакът на Удушвача пука. Той изревава от болка и полумъртъв се строполява на пода. Настава гробно мълчание – все едно е разбита японската нация.

Вечерта Кинг Конг е в хотелския си апартамент и разхождайки се напред-назад, разговаря със своя мениджър Харисън. На милиметри от гърдите му, хвърлени през отворения прозорец от отсрещния апартамент, профучават два самурайски ножа и се забиват във вратата. Веднага пристига взвод полицаи за охрана на победителя, а след час, за да избегне други инциденти, вече го изпраща на пристанището. Едва на палубата той споделя: 

„Заклевам се, че никога повече няма да стъпя в тази страна, в която хората, за да спасят честта си, най-спокойно си разпарят корема, а не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил един техен шампион.

Kolov1Новината за победата на българина се разнася над 5–те континента като опустошително цунами. Япония е потопена в скръб, а в България хората наизлизат по улиците и като, че за втори път да празнуват свободата си. На следващата сутрин никой вече не говори за България като за държавица близо до Османската империя – България вече съществува за света. Жадни за сензацията, журналистите се надпреварват да му измислят прякори – „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“, „Балканският лъв“, „Страшното българско чудо“,  „Яката българска скала“.

Както казват специалисти в областа на борбата, историята  на Дан Колов ни връща във времето, когато кечът, който днес завладя света, още не е бил „Първична сила“ и „Разбиване“, а е бил  „кеч ес кеч кан“ – в свободен превод „всички хватки са позволени“.

По правилник битките се водят в три части по тридесет минути. Почти на всеки бой най-нормалното нещо е от борците да се лее кръв, счупванията и изкълчванията по време на бой са позволените хватки, с които се печели, а когато единият противник издъхнел на ринга, просто се смятало, че късметът не е бил с него тази вечер. Всичко наистина е първично и по законите на джунглата – оцелява по-силният. Двадесет-тридесетхилядни тълпи реват и изпадат в екстаз в най-големите световни зали като „Пале де спорт“ в Париж, „Спортната палата“ в Токио и „Медисън скуеър гардън“ в Ню Йорк. Дан Колов получава покана за…

                                                     Големия турнир в Париж…

DanKolovParijВ „града на любовта” е заложена европейската шампионска титла. На 6 април  1936 г. Нашенецът спечелва най-голямата си спортна слава като побеждава редица известни борци, между които и шампиона на Франция и Европа – французинът Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“, който по това е време европейски, световен и олимпийски шампион. След тази победа за всички вече е ясно, че българинът е абсолютният шампион на света. Получава титлата „Европейски шампион“ и блестящият „Диамантен пояс“. Въпреки отличията и милионите, които заработва, Дан Колов си остава скромният българин от село Сенник. Когато печели милиони…

                                                 С пълни шепи раздава милиони…

Самият той казвал: „Аз не обичам наполовина работи. Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко.“ И е пръскал големи суми за тая цел. Странни от гледната точка на съвременника са две от даренията му – той дава 2000 долара в помощ на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.

Запитан от журналисти дали е комунист, Колов отговаря в типичния си патриотияен стил:

„Аз не съм комунист. Но за българин не мога да бъда спокоен и равнодушен, когато животът на друг българин, Георги Димитров е в опасност. Давам 2000 долара от хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис. Съжалявам, че не мога да направя повече …“, завършва гигантът.

Борецът дарява още 500 000 лева на цар Борис ІІІ, за да бъде закупен самолет на българската авиация през 1937 г. Купува и първата електрическа турбина за построяването на ВЕЦ в България.

DanKolovPasportНа 1 април 1934 година, след 30-годишно отсъствие, Дан Колов се завръща в България.  По този случай Х.Стоев пише: На гара Драгoман митни­чарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които мислехме да пристиrнем инкоrнито, се видяхме сред море от народ…“

Посрещането в Севлиево и Сенник е още по-вълнуващо. Всеки иска да гo види с очи, да гo пипне, че само по вестници­те гo бяха виждали. Данданията продължава близо 2 часа, а накрая околийският управител предлага файтон до Сенник.

„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“ – категoричен е Дончо. И тpъгвa, а след нeгo и гoлемците от района и цялото множество, което не спира да подвиква „Да живей!“

И когато трябва да се радва на спокойни дни след всичките тези успехи,  най-неочаквано заболява и на  26 март 1940 г. непобедимият български борец умира от туберколоза на 48 годишна възраст. По негово желание е погребан  в родното му село, в земята, на която се е родил.

Дончо Колев Данев има над 1500 срещи като професионален борец, от които губи само три. През целия си живот запазва българското си гражданство и се бори като български борец. В спомените на всички той остава великан по сила и по дух. Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в негова памет.

Награден е посмъртно със званието Заслужил майстор на спорта.

През 1936 г. в София е основана школа по борба на неговото име. От школата излизат десетки състезатели и деятели, спомогнали впоследствие за днешния възход на българската борба.

KolovPametnikВ родната му къща е уреден музей, а скулптурната му фигура краси днес площада на село Сенник. Българската федерация по борба устройва през 1962 г. паметен международен турнир по свободна борба, едно от най-големите и значителни мероприятия на ФИЛЛ за годината.

Юбилейният XX турнир „Дан Колов“ е проведен в града на миньорите и металурзите – Перник. И както всяка година,  най-голямото отличие – Златният пояс на Дан Колов, е връчен на най-изявилия се в схватките български борец.

                                                       Признание… 

Но може би най-голямото признание в живота на един спортист идва не от хората около него, а от неговите противници, защото няма по-сладко уважение от това на съперника. Такова му е засвидетелствано от дългогодишният шампион на Европа Анри Деглан през 1972 година. Той идва на посещение у нас и си спомня:

„Срещата ни в Париж за Диамантения пояс в европейското първенство бе изключителен двубой, продължил повече от час. По физика бяхме почти еднакви. Признавам откровено, че в тази изключителна схватка той бе по-добрият и заслужено спечели в родината ми“.

Запитан защо идва точно у нас и точно в село Сенник, французинът отговаря:

„За спомен. За спомен от моето идване в родното село на моя спортен противник и мой приятел. И това ще бъде за мен един безсмъртен спомен, че можах да дойда и да му отдам почит, която бях длъжен да му отдам, преди да отида при него един ден“.

                                                                                                                             http://insport.bg

                                                                                                          http://vbox7.com


ЕТИКЕТИ: История.;

Коментари

Анонимен
#1 от IvanTrals
30 Януари, 2018 | 18:16
Напиши отговор
Оценка: 0
canadianpharmaciesbnt.com mexican pharmacies online
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.