Морските чудовища преди 450 000 000 години!

24 Декември, 2015
0 коментара

Седнали сме около буен огън, развихрил пламъци на воля, пръскащ в кръг виделина и топлина. Загледани в тайнството на огъня, омаяни следим златисто червеникавия отблясък на пламъка как бързо започва да се смалява, да превръща нажежените, изпълнени със светлина дъбови цепеници, в ярка жар. Димитър, Георги и аз очакваме появата на игумен Гавраил. И тази нощ той ще седне до нас, ще слуша и изяснява въпросите, които ни вълнуват. И преди моето идване, игумен Гавраил е обучавал братовите си синове-монасите, в окултизъм - дума, която той не приема като най-изразителна за божественото знание. След операцията на Димитър още повече се сближих с братята, заедно разискваме и допълваме познанията си по дадена тема. 
Огънят утихна, жарта заискри сред тъмнината. Тук-там, сред живите въглени, изкачат ярки пламъчета, припламват и угасват. В сумрака, зад заревото на огнището, се очерта фигурата на Учителя, придружен от двете овчарки. Приближи, седна до нас, простря напред ръце, с длани към огъня, почувства топлината и ни подкани за разговор. Кучетата огледаха тлеещото огнище, подвоумиха се на какво разстояние да застанат от лъхащата топлина и бързо се наместиха до краката на стопанина си. 
Преди игумен Гавраил да дойде и седне до нас, заедно с Димитър и Георги, коментирахме книгите на Алън Алфорд и Зекария Сичин, относно сътворението на човешки същества от анунаките, дошли на Земята от планетата Нибиру и имахме редица неизяснени въпроси. Георги пръв попита приела ли е науката разчитането на шумерските глинени плочки за достоверно. Игумен Гавраил потвърди истинността им. Той не се съмняваше в достоверността на разчетените текстове, но подчерта: 
- Има съвсем незначително разминаване от написаното в плочките и тълкуванието. В текста на изложението е вложена допълнителна скрита светлина, мъдрост, а тъл­куването е умствена, човешка дейност. Зекария Сичин е високо ерудиран учен, тълкуванията му са великолепни. Да, планетата Нибиру е реалност, на всеки 3600 години тя пресича орбитата на Земята и боговете Енки, Енлил, и анунаките са ни посещавали многократно... Защо забравяте, че йероглифите съдържат три компонента, три начина за тълкувания? Необходимо ли да ви припомням тези неща? - Огледа ни учуден, сигурно се питаше защо, ние младоците, сме забравили нещо съществено, което сме длъжни да помним и примирително продължи. -Първият начин на прочит е - това, което описва самото изложение. Да речем, прочитаме думите "Рамзес, син на...". Става ясно за кого се пише. За Рамзес. Вторият начин е скритото значение на всяка буква, известен на малцина, и третият - духовен, достъпен само за посветени тълкуватели. Ето, това е причината изцяло да не се даде задълбочено тълкуване на клинописното писмо. 
- Което ще рече, че писарите на египтяните и шумерите са били посветени - обадих се аз. 
- Точна така - потвърди игуменът. - Всеки писар е бил Посветен на едно високо ниво духовно стъпало. Раждали са се и умирали специално избрани за тази длъжност хора, обучавани в храмовете и посвещавани в тайните на клинописа. 
- И са отнасяли тайната със смъртта си. - Констатира с неудовлетворение Димитър, нежелаещ да проумее истината. - И от векове до днес никой не може да възстанови тайните? - продължи невярващ той. - Невероятно, при наличието на съвременната техника, да не може да се разшифрова тайната на едно обикновено клинописно писмо. Невероятно. 
- Не, не е обикновено... - поправи го игуменът. - Не­възможно, защото са неизвестни светлинните сигли на буквите. - Видя че не проумяхме обяснението и допълни: - Под светлинни сигли имам предвид непонятното значение на буквите, които при четенето всяко посветено лице възприема мисловно. Ето защо писмото остава неизяснено, понеже е духовно, невидимо за очите на непосветените. 
- И какво излиза - разочарован попита Георги, - че древните са владеели много повече знания от нас, съ­временните хора. 
- Така излиза - с усмивка повтори думите му игуменът. Георги не усети леката закачка и продължи да пита: 
- Игумен Гавраил, не съм на ясно, Тот е Атлант, но от къде идват атлантите? 
- Ако имате предвид книгата "Изумрудените скрижали", знаете какво е написано в нея за Децата на Светлината. - Спря да говори, погледна ме и помоли да продължа. И аз, с удоволствие, заговорих: 
- Казано е, че още в древността децата на Светлината установили, че земните хора са поставени под робство от мощна сила, идваща отвън Земята. Като високо интелигентни същества те са знаели, че единствено свободата може да издигне човек от Земята към Слънцето... 
Игуменът кимна одобрително с глава, протегна отново ръце към огъня, потри длани и сякаш, събрал светлина от пламъците, продължи: 
- Като същества на Светлината, с благородни помисли, те решили да помогнат на хората и се придвижили с космични кораби до Земята. Тук те създали тела по по добие на човешките и след сътворението те, способните на всичко, рекоха... 
Замълча, в настъпилата тишина силуетите на игумена и братята се открояваха призрачни от отблясъците на огъня. Очаквахме да продължи, а той се обърна към Димитър и попита: 
- Какво са казали? 
- Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живота от безкрайното цяло. - Започна да цитира Димитър, запъна се задъхан за секунда и уверено продължи: - Живеем в света като човешки деца, подобно на тях, но все пак различни. Игуменът остана видимо доволен, вгледа се в лицата ни, в жадните за знания очи, прочете мислите ни и уточни: 
- Тридесет и двама са синовете на Светлината, които дошли сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които били свързани със силата на отвъдното. 
- Игумен Гавраил, от прочетеното в Скрижалите не се изяснява от къде идват децата на светлината. Казват, от планетата Нибиру, както пише Зекария Сичин, но това потвърдено ли е? - Побърза да запита Димитър. - Интересува ме какъв е произходът на Анунаките и на Тот Атланта. 
- Жителите на планетата Нибиру, Анунаките, са част от децата на Светлината - поясни игуменът и ни изненада с твърдението си. - Сичин, като истински учен, се придържа към написаното в глинените плочки. Но в тях има сведения, предадени с невярна истинност. Децата на Светлината са от Духовното Слънце, което разселва чадата си из всички небесни селения. Тот Атлантът е роден на нашата планета, наречена Земя. Чели сте, баща му Тотмес е върховен жрец на остров Атлантида. Ръководил е жреческото съсловие, вестител на Децата на светлината и Обитателя на Атлантида, пред правителството и народа на острова. Жреците се подчинявали на принципите, наследени от Великото бяло братство. Потомък на дете от Слънцето, дошло на Земята от Сириус. Спомнете си написаното "Господар на Земята по време на Атлантида е Хорлет. Той никога не е бил едно от човешките деца. Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората". Нека продължа с още един цитат: "Човеко, винаги се стреми нагоре, обърни душата си към Светлината. Защото те знаят много добре, че онези, които са стигнали близо до Слънцето по своята пътека към Светлината, имат голяма и още по-голяма сила да връзват с тъмнина децата на Светлината. Господари са те на мощта на Слънцето, никога невиждани, но въпреки това пазители на хората. Слънца са те и Господари на утринта, деца на Светлината, за да сияят сред хората. Подобни са на хората, но въпреки това са различни. В миналото те никога не са били разделени. Винаги са били Едно във вечното Единство, през цялото пространство от началото на времето. Те се издигнаха в Единство с единното Цяло, нагоре от първата вселена, формирани и безформени. 
Дали са на хората тайни, които ще ги пазят и защищават от всякакви вреди." 
- За Тот разбрах, но защо Зекария Сичин пише - продължи дискусията Георги, - че при идването на Земята, преди 450 хиляди години, анунаките са имали цел да добият голямо количество злато, което да преработят в златен прах, необходим за защита на повреден небесен слой на Нибиру. Само не разбирам, щом на всеки 3600 години тяхната планета е пресичала орбитата на Земята, защо по-рано не са ни посетили? 
- Правилно - намеси се брат му. - От прочита на тези клинописи се разбира, че анунаките, работещи в златните мини на Африка, не издържали на непосилния труд, разбунтували се и техните учени били принудени да създадат човек, за да ги замести в работата. 
- И създаде бог човека по свой образ и подобие..., -рецитира Георги пасаж от Библията. Явно не искаше да приеме анунаките за богове и с недоверие продължи -Както е написано излиза, че те са ни сътворили, явяват се в качеството си на Бог. 
- Така излиза - повтори думите му игуменът. - Вие на какво мнение сте? 
Димитър погледа към мен и брат си, разбра, че нямаме желание да отговорим и бързо заговори: 
- В книгите си Алън Алфорд също коментира създаването на човек от взета сперма от млад бог анунаки и яйцеклетка от местна маймуно-жена. Едно е да се внедрят или имплантират гени на човек, от същества с много по-висока интелигентност от човешката, друго е да се клонира и облагородява човекоподобно. 
Исках да попитам с каква цел в глинените таблички е записано, че анунаките са ни създали, нас - хората, което е заблуда за учените, но игуменът ме изпревари и продължи: 
- Цивилизациите в населените планети не са вечни. Съществата, които ги населяват, остаряват генетично и се нуждаят от обновяване. За да не загинат, те създават нови цивилизации, носещи генната им структура. Една от новите цивилизации е човешката. 
Далечен, мощен рев на мечка накара кучетата да скочат мигновено на крака. С щръкнали уши и вирнати муцуни, към невидимия враг, те се озъбиха и глухо заръмжаха, заплашително, без да помръднат от местата си. Игуменът ги погали, пошепна им нещо успокоително и те, без желание, се свиха до краката му, готови всеки миг да скокнат отново. Гърленият рев на мечката, сякаш не впечатли игумена и братята, но тутакси засили чувството за опасност в мен. Щеше ми се да взема някакви предохранителни мерки. Знае ли човек, дали мечката не е стръвница? Усетил желанието ми, да изтичам до спалнята и взема оръжие, игуменът повдигна ръка към мен, с успокоителен жест, и прошепна: 
- Няма нужда... Мечокът не е опасен. Познаваме го... -и продължи да обяснява: - Глинените таблички ни съобщават, че анунаките идват на Земята, принудени да търсят и добиват злато. Разработват златни рудници и добиват тонове злато, нужно за оцеляването на планетата им. Работата в мините е тежка, непосилна и несвойствена за тях и те настояват пред техните учени, да бъден създаден робото-човек, който да ги замести в мините. И учените им по метода на "инвитро" го създават - човека-роб. Силен физически, но без интелект. 
- С други думи, анунаките не са ни създали - въздъхна с облекчение Георги. - А хората, какво е станало със създадените хора-роботи? 
- Не са се възпроизвеждали... - Кратко обясни игуменът. Поисках да попитам, защо глинените таблички на шумерите ни съобщават неверни данни, но Учителят ме погледна, прие мислите ми и продължи: 
- Защото глинените таблички на шумерите са написани от хора, потомци на анунаките... Те съзнателно въвеждат в заблуждение четящия, но в писмеността са оставили скрити сигли, за истината на експеримента. Били са длъжни да спазват закона, спрямо съществата с духовно зрение. Поради това текстовете в табличките не разкриват истините. 
Странно, защо в библията не се споменава нищо за дванадесетата планета? Нали написаното в нея е взаимствано от преданията на шумерите. Не знаем нищо и за съдбата на планетата Нибиру. След като са се сдобили с тонове злато от Земята, необходимо им за да заздравят повреден озонен слой, учените им успели ли са да осъ­ществят това? Дали игуменът ще изясни този въпрос? 
- Не, не са успели - обясни игумен Гавраил. - Тяхната планета се превръща в плазма, а базата им се намира в окото на съзвездие Дракон. 
Слушаме с интерес разказа на игумена за анунаките, за човеците-роботи, създадени единствено за работа в златните мини, Но златото не спасило планетата. Избухнала и вече в състояние на плазма, пресича на всеки 3600 години орбитата на Земята. Базата на извънземните анунаки е в окото на едно от най-древните съзвездия - Дракон. Спомням си, че съзвездието Дракон е образувано от много ярки, красиви звезди, сгушено между двете мечки. То винаги е над хоризонта, без да изгрява или залязва, бдящо вечно на стража, до Северния небесен полюс. Огромно по размери, съзвездието трудно се наблюдава от земята. Причината е, че в неговите граници няма ярка мъглявина или галактика. 
В легендите на шумерите и вавилонците се разказва за женски дракон на име Тиамат, който съществувал преди началото на всичко, преди сътворението на земята и небето. Тиамат властвала дълги години над целия свят, докато не се появили нови богове и се опълчили срещу нея. Най-силният от тях - Мардук, предизвикал бурни ветрове, които разкъсали устата на дракона. Мардук разцепил черепа на дракона, разрязал кожата на две части, от които сътворил небето и земята. След това сложил звездите в определена посока и създал сезоните. Маркирал небето с ос, поставена върху една звезда от това съзвездие, което по-късно било наречено Дракон. 

Скъпи читатели, не искам да считате, че игумен Гавраил е единственият човек, изпълнен с мъдрост и знания, каквито качества други хора не притежават. Ще подчертая, има и други лица, които също имат тези способности. Тяхното мнение за Нибиру също представлява интерес и го публикувам. Надявам се, двете изложения да ви дадат по-пълна представа за Нибиру. 

Нибиру и Анунаки от D. М., с малки съкращения: Зекария Сичин в "Дванадесетата Планета" пише, че в древността е съществувала висша раса от извънземни, пристигнали на Земята от планетата Нибиру. Хората ги наричали Анунаки. През последните години интересът към планетата Нибиру нарасна, тя се представяше и като Планетата X. "Дванадесетата Планета", която на всеки 3600 години се завръща в орбита около нашето Слънце. Много хора вярват, че Анунаките от Нибиру ще се завърнат на Земята и това ще стане през юни 2003 г. Но това завръщане ще причини катастрофални последствия за Земята: вулканична дейност, земетресения, приливни вълни, промени в климата и загиване на хора и животински видове. Планетата Нибиру е позната и под други имена, като: Планетата X, Дванадесетата планета, Мардук, Рай и Кралството на Небесата ("Kingdom of the Heavens"), и т. н. Истина ли е, че Нибиру, наричана Дванадесетата планета, е планета в нашата Слънчева система? Това, което ни е известно за нея е, че тя е планета от друга слънчева система, а звездата, която е била Слънцето в тази слънчева система е изгаснала. Нибиру не е видима от Земята, но звездата, която е била център на Нибируанската слънчева система, е била видима в небето от нашата планета. Орбиталната линия на Нибиру е създала възможност на Анунаките да изградят подвижна обсерватория, от която да наблюдават и да изследват други планети, близо до нейната орбита. 
В глинените таблички на шумерите е записано, че Нибиру е дванадесетата планета в нашата Слънчева система и, че е била "рай", който техните богове обитавали и дошли от него. Нибируанците - хората от Нибиру -са често споменавани като Анунаки, Нефилим, Елохим (множествено означение за Бог) и Мардукци. Но най-известни са с името Анунаки, което означава "тези, които дойдоха от Небето на Земята". В Стария Завет тези небесни посетители са наречени "Anakim". 
"Нибиру е била населена от супер раса на рептилии и управлявана от елитарна аристокрация, позната като "Нефилим" на еврейски, което означава "тези, които слязоха от небесата на Земята". Навремето Анунаките били една от многото технологично напреднали извънземни раси. Фактически тяхната цивилизация напреднала далеч от повечето други раси от този период. Анунаките наричали своята родна звезда (слънце) "ZAOS". Анунаките са войнствена и поробваща раса. Те са жестоки, зли, похотливи, кръвосмесители, кръвожадни, коварни, ревниви и деспотични. Те са месоядни, а често и канибали. Изискват човешки жертви на девственици, от тези които завладяват и от своя собствен вид, който поробват. Ако си представите най-лошите качества, които можете да измислите за Сатаната, вие ще си съставите много добра представа за същността на Анунаките. Те се специализират в mind control-a. Те са почти перфектни в икономическия контрол, с разработката на парите и лихварската система. Провеждали обширно генно инже­нерство и са го правили и сред други същества - супер рептилска раса, която Анунаките наричали "Ducaz". 
"Ducaz'^ използвани за завладяване и контролиране на Нибируанското население и на това на другите покорени раси. И така "Ducaz" са рептилии. Има различни типове рептилии между тях. Техните господари -Анунакския елит не са "Ducaz". Както всичко, свързано с Анунаките има непреклонна, несправедлива и строго контролирана класова структура сред "Ducaz''-ите. 
Рептилиите или "Ducaz" били изпратени от техните "господари" Нефилим или Елохим да се бият, във войни, с други извънземни раси и да служат като техни шпиони, бодигардове и полицейска сила. Има много фракции измежду Анунаки. 
Едни от най-смъртните врагове на "Ducaz" се наричат "Pers-sires" (сивосинкави жребци?) - група извънземни, за които аз измислих думата Лешояди, преди много години. Те се наричат така не защото приличат на лешояди, както някои твърдят. Фактически те изобщо не изглеждат така! Има много причини, поради които аз ги наричам Лешояди, на които няма да се спра в тази дискусия. По ирония на съдбата, Сивосинкавите са също друга фракция от Анунакската раса. Обаче "Ducaz" (рептилиите) и Сивосинкавите (Лешоядите) винаги са били смъртни врагове - дори и в този момент. 
Произхождащите от тези 2 групи сега са на Земята, конкуриращи се за Върховната власт над света. Много от тях в момента са на политически, финансови, научни, религиозни, юридически, медицински (особено в кръвните банки), военни, аграрни и рекламни позиции, а също и в развлекателната и секс индустрията. Много от тези извънземни не възприемат съзнателно техния извънземен произход. Анунаките са биологични същества от плът и кръв, с изобилстваща гордост, арогантност, неконтролирани подтици за секс със зрели индивиди и деца (независимо дали партньорът е съгласен или не) и имат огромен апетит за завоевания и контрол. Тази войнствена раса има неутолима жажда за контрол над други същества и доминация над други раси, както и на по-малко привилегированите Анунакски класи. Анунаките развиват и налагат сложна, потискаща кастова и полова система. Те са женомразци. Точно затова те ели­минират почитането на Божествената Майка при ранните нови цивилизации на Земята, които те покорили, след като пристигнали. Имало е толкова голяма съпротива за премахването на култа към Божествената Майка, че Анунаките поставили заместителни "майки" за различните култури като "земна майка", "майка природа" и след това още повече покваряват образа на Божествената Майка като фалшиво й приписват похотливи, отмъстителни и ревниви качества. Интерпретацията на Кали е едно от тези фалшиви определения. 

- Не мога да си обясня, как, така, тези високо интелигентни същества водят атомни войни на земята? - намеси се отново Георги. - Един от примерите е Мохенджо Даро. Нали с атомна бомба е разрушен градът? Камъните са стопени, покрити са със стъкловидна покривка от високата температура. Има и други описания за атомна война от индийската литература -Махабхарата. Там точно е описано изстрелването и поражението, нанесено от ракетата с атомен заряд, смъртта на хората, окапването на косите и ноктите... 
- Описанието е точно - отвърна игумен Гавраил. -Случилото се събитието е по времето на присъствието на анунаките на земята. Само с една съществена разлика. -Замлъкна, замисли се как да изрази, с по-друг изказ, обяснението, после продължи: - Макар действието на изстреляната "огромната желязна стрела" да изглежда като поражението на съвременна атомна бомба, неправилно е да се счита, че описанието се отнася за атомна бомба, каквато ни е известна днес. 
Нещо остана недоизяснено. Игуменът спря да говори и ние не разбрахме какво имаше предвид за несъвместимостта между древната атомна бомба и съвременната. Както братята, така и аз бяхме запознати с Махабхарата и сме уверени в съществуването и използването на атомно оръжие в древна Индия. Сега игуменът ни поднасяше изненада. Интересно, като не е атомна бомба, какво е това оръжие, със същите разрушителни действия? 
- Друг вид ядрено устройство, наподобяващо съвре­менната атомна бомба. - Поясни след кратко мълчание той. -Но повтарям, разработено на друг принцип. 
Жаравата все още тлее и носи приятна топлина на телата ни, обгърнати от хладината на безлунната нощ. Огнището наподобява мигаща звезда, в мрака и напомня за моето детство, когато с десетки конски каруци, натоварени с весело бъбрещи жени и деца, придружавани от стотина въодушевени пешеходци, жадни за чудеса, поемахме по прашния път към село Българи. 
Селото е потънало в подножието на Странджа планина, където всяка година на трети юни (по стар стил и 21 май нов стил) на св. св. Константин и Елена се провеждат нестинарските тайнства върху огъня. Там, на мегдана е запален огън. Огромен огън, под който земята гори, въздухът, нагорещен пламти, а към висините се издига разгневена вихрушка от танцуващи искри. Ние, пришълците, дошли да гледаме нестинарските игри, бързаме да се наредим и седнем ведно с местното население, в кръг, недалеч от огнедъхащата кладата и с нетърпение очакваме, тя най-после да се превърне в жар. А здрачът бавно, мързеливо, пълзи към къщите, забулва ги една по една и приижда към нас. Небето все повече тъмнее, ярки, едри, странджански звезди засияват върху тъмния купол. Дърветата се сливат в потаен мрак, огънят угасва, разсипва се, превръща се в жар. Тогава, заетите с направата на "игрилото" мъже, от селото, започват да разстилат с гребла жарта, оформят живите въглени в све­тещ харман. От този миг времето, за нас нетърпеливите, започва да тече безкрайно мудно. Минутите се нижат, една след друга, прекалено пестеливо, повлачат се незнайно дълго. Започваме да нервничим, да се оглеждаме и питаме кога ще започне тайнството на Дионисиевите мистерии. И сякаш да ни изкара от търпение, нестинарката баба Злата не се появява. Вече не издържаме, тръпнем в очакване и се питаме, ще излезе ли най-после от черквата баба Злата? Тя, там, дълго, много дълго време се моли за закрила и здраве на целия български народ. Най-после за обща радост тя се появява, от черквата, притиснала до гърди иконата на света Богородица. Боса, облечена със снежно бяла риза и черен сукман върху нея, тя е придружена от трима боси мъже. Те са облечени в бели ризи, с черни панталони, препасани с червен пояс на кръста. Носят в ръце икони на св. св. Константин и Елена, св. Георги и св. Пантейлемон и пристъпят към жаравата. Затаили дъх, загледани в ситнежа на стъпките на нестинарите несъзнателно трепваме от силен тътен "Дум, дум, дум". Задумка магическият тъпан, изработен специално за тази цел, писва със странен звук гайда и ведно с нестинарския мелодичен такт, групата нестинари бавно и ритмично започва да обикаля около жаравата, припяваща някакви думи. Светлината, от жаравата, танцува върху лицата им, чертае върху дрехите им светли и тъмни петна, превръща нестинарите в сенки, във вълшебни древни магове. Навлезли в призрачната светлината на огнището те обикалят веднъж, дваж, триж хармана от светещи въглени и неочаквано баба Злата се втурва с босите си "ноги" (ходила, б. а.) върху жаравата, сякаш да провери колко са нажежени въглените, престоява за кратко върху тях, изскача навън за нови сили и отново се втурва през огнището. "Дум, дум, дум" - не спира да отмерва ритъма тъпанът, гайдата му приглася с тайнствена, игрива мелодия. Баба Злата е дребна, жилава, дългогодишна нестинарка, облечена в домашно тъкана и ушита тракийска носия, стъкмена специално за ритуала. Пъргавата женица, със силна вяра в Бога, с бледо лице и притворени очи, подрипва ритмично върху разжарените въглени. Под босите й ходила жаравата припламва, оставя ярка огнена диря, чуваме я как на пресекулки си подвиква: "Въх, въх, въх". Сега очите ни се разширяват в почуда от тайнството, сърцата ни бият учестено, в синхрон с общото въодушевление. Баба Злата, притиснала иконата на Света Богородица до гърдите си, изведнъж се стрелка, преминава през средата на жаравата. Под босите й крака се вдига пушилка, а тя омаяна и завладяна от "прихващането" -от силата на божието чудо, потичва и повтаря "Въх, въх, въх", подритва въглените, те се раз-хвърчават, падат в огнището и се пръскат в искри. 
Чул съм за тайната на баба Злата. Тя е потомствена нестинарка, избраница на Св. Богородица и сега танцуваща, в жаравата, тя вижда образа на Светата Богородица, чуват гласа й, думите, които й нашепва. Духът на Божията майка се е вселил в баба Злата и тя вижда в бъдещето и ще гадае... 
Играе върху жарта баба Злата, потичват около огнището и придружителите, с вдигнати високо над главите си икони, от време на време и те пристъпят за малко в жаравата. Вълшебна вечер. Баба Злата и мъжете - нестинари, уморени напускат жаравата, отправят се отново към черквата, за да благодарят на Бога. Оставаме зашеметени от видяното. Целият спектакъл е преминал в трепетно мълчание. Няма ръкопляскане, няма похвали, а само ням възторг от странджанското чудо, чудото на тракийците... 
От планинското село, дъхащо на прясно окосена трева и свеж въздух, си тръгваме към морето, изпълнени с предания за танцуващи самодиви... Кои ли са по-омайни, нашите морски русалки, или самодивите?... 
Споменът бързо премина, отново съм в манастира, сред братята и виждам, че не само аз имам безброй въпроси към игумена. Братята не ми отстъпват... 
- Игумен Гавраил - отново поде Димитър, - толкова много е изписано за "Изумрудените скрижали", за мъдростта на Тот, Пирамидите и законите, на които, според Тот, се подчинява света, а това в университета не се изучава. Тот реална личност ли е? 
- Кой е Мелхиседек? - вместо отговор, игуменът ни зададе въпрос. Спогледахме се, братята най-бързо съобразиха и в един глас изрекоха: 
- Библейска личност, цар на Салим, свещеник на Единния Бог. 
- Битие глава 14 - продължи Георги, - Авраам се връща от война, в която е участвал срещу Кедорлаома на царете, които воювали с него и дава на Мелхиседек десятък от съкровищата, получени от победените. 
- С други думи, царят се отчита на Мелхиседек с десятъка от придобитото имущество. В духовната семинарията -продължи Димитър - разисквахме за значението на този десятък, описан в Библията. Нарекохме го Божествен данък, или по-точно, човешко благородно дело, което всеки трябва да извърши - да отделя от доходите си десет процента, за да подпомага нуждаещите се... 
- За съжаление закон, за който хората твърде малко знаят и изпълняват - отбеляза игуменът. - В семинарията не ви ли разясниха, че Мелхиседек е представител на Бога и не е земен човек? Апостол Павел също набляга на десятъка и свещеническото достойнство. В псалм сто и девет той казва: "Ти си свещеник навеки по чин Мелхиседеков." А свети Йоан Златоуст говори за Мелхиседек: "Без баща, без майка, без родословие, нямащ начало на дните нито край на живота."Така е, божественият Мелхиседек е безсмъртен... За скрижалите се знае, че са изготвени от Тот 36 000 години преди идването на Христа. 
- От гръцките извори най-вече научаваме, че бил жрец и цар, основател на Древния Египет - прояви знанието си Георги. - На него се приписва строежът на Хеопсовата пирамида. 
- Дошъл в Египет, след потъването на митичната Ат­лантида, преди хиляди години - допълни Димитър. -Не проумявам защо, след като построил пирамидата, е трябвало да скрие чертежите и описанията й, та до ден днешен не се знае къде се намират. 
Игуменът, внимателно изслуша обясненията на близнаците, обърна се към мен и попита: 
- Михаиле, искаш ли да добавиш нещо? Днес не си от питащите... 
Знаех ли нещо повече от братята за Тот? Едва ли. Ала нещата опираха и до друга личност, до преводача на "Изумрудените Скрижали". Върху книгата не е изписано името му. Кой действително е направил превода? Не е известно, за сега. Според някои твърдения, преводачът е имал връзка с Великата бяла ложа, която работи чрез жречеството при пирамидите, и на него му било възложено да открие и върне в Голямата пирамида древните скрижали. Преди да ги върне, му е дадено разрешение да ги преведе и да се запази копие от мъдростта, гравирана върху тях. Това е направено през 1925 г. и наскоро преводачът получава разрешение да бъде публикувана една част от тях. Той споделя, че в голямата пирамида на Египет, храм на мъдростта, са приели посвещение Исус Христос, Соломон, Аполоний, Питагор, Платон и други. 
Мнозина считат, че преводачът на "Изумрудените Скрижали" е писателят Друнвало Мелхизедек. Какво впрочем знаем за Друнвало Мелхизедек? Автор със световна известност на езотерични книги, като тритомника "Древните тайни на цветето на живота", "Да живееш в сърцето", "Тайната на Меркаба" и много други, преведени на български език. По образование физик, член на езотеричния орден "Мелхизедек" (вселенско съзнание). След дипломирането си през 1970 г. заминава за Виетнам, а след завръщането си се усамотява, става отшелник в планините, където е посветен от Бог Тот, в най-висока духовна степен СЕДМА. Придобил тайни знания, по-късно се премества в Канада, до езерото Котенай, където изучава медитация при индуски учител. Обучавал се е при повече от седемдесет учители в езотеризъм. 
През месец май 2008 г. Друнвало Мелхизедек бе на посещение в България и проведе лекции с определен кръг симпатизанти. 
Що се отнася до Тот, от прочетеното в различните публикации, можех да допълня, че в продължение на невероятен период от време - шестнадесет хиляди земни години, той е бил цар и жрец на египтяните. На тази древна раса от хора, чиито рисунки откриваме по египетските гробници, изобразени с триъгълни поли и образи в профил. Раса, която вече не съществува, но просъществувала от петдесет хиляди години преди Христа до тридесет и шест хиляди години, пак преди Хри­ста. Една незначително малка част остава - дванадесет хиляди години, преди идването на Христа. Ще цитирам едно определение за името на Тот: Името Тот означава мисъл (Thought) и време (Time). Тот е бил архитектът, създал матрицата на реалността ни, базирана на извивките в свещената геометрия (12 около 1). Програмата следва бинарния код 1010101 (да-не-да-не- материя-ан-тиматерия) и се повтаря циклично за определено време. Именно тук-двойствеността дуат-подземен свят - хаос - празнота-място на сътворение "отвъд кутията" на нашата опитност-ние се развиваме в алхимията на времето и съзнанието. От прочетеното за Тот ми е известно, че се е родил 20 000 години преди потъването на Атлантида. Бил е на 50 000 години, когато създава текста, известен днес като "Изумрудените Скрижали". Говори се, че "и до днес той лежи в залите на Аменти, под лъчите на студеното цвете на живота, където тялото се съхранява безкрайно дълго и съзнанието му влиза в много тела и изживява много животи". 
В Скрижалите се предрича, че Тот ще се върне в плът, когато му дойде времето. Тот или Хермес, който е въплътен в образа на Мелхиседек е безсмъртен, а през земното си съществуване, извършено на три етапа, е наречен и Хермес Трисмегист - Трижди родения. Строител е на пирамидите в Египет, Южна Америка, истуканите на Великденските острови, на Стоунхендж и Балбек. Няма да пропусна платото Наска, което описах в предишните две части на "Тайните подземия на България." Тот, какво още знаех за Тот? Наричат го "Броячът на времената и сезоните", "Господар на равновесието", "Този, който пресмята небето, звездите и Земята", авторът на заклинанията в "Книга на мъртвите". Тот е родоначалник на писмеността, притежател на библиотека с ръкописи в подземния свят, пазени от дъщеря му, Сешат, "Господарка на дома на книгите". Да не пропусна още един персонаж -съпругата му в Долния свят Маат, олицетворение на реда, която е измервала сърцето на мъртвите, за да прецени дали са я следвали в живота си. 
Припомних си как Египтяните изобразяват Тот - предимно с глава на Ибис и лунен сърп върху нея. Виждал съм, понякога, образът на Тот да е изобразен с лице на павиан и тяло на човек или изцяло като павиан. За образа с глава на Ибис Учителят каза, че е символ на мъдростта, а за образа на павиан - еволюцията на човешкия експеримент. Това потвърждава категорично казаното от учителя, че сме извънземен експеримент на по-висши раси. Само трябва да се знае истината, че не анунаките са ни превърнали от човекоподобни в homo sapiens. И тогава правилно ще разберем написаното от Тот в скрижалите: "Човекът е роден в Космоса, Слънце на Слънцето, дете на звездите. Човекът е от Светлина и Светлината е от човек". Ето го потвърждаването. А написаното за човешкия експеримент? Но нека да продължа: "Човек, каквато и форма да обитава, тя е подобна на звездите. Телата на човека не са нищо друго освен планети, които се въртят около своите главни слънца. Когато добиете светлината на цялата мъдрост, ще бъдете свободни да греете в небето: едно от Слънцата, които осветяват космическия мрак, един от родените от Космоса и израснал в Светлина. Както звездите с времето губят своята яркост, като светлината им преминава във великия извор, така и човешката душа преминава нататък, оставяйки назад мрака на нощта. 
Ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина. Целият Космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на Космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото". 
Тот царува в Египет от 8670 г. до 7100 г. преди Христа, той е този, който превъзмогнал проклятието на Ра, като помага на Нут да роди петте си деца. Той помага на Изида в ритуала за извикване на Озирис от мъртвите. Тот помага, с мъдростта и магията си, на Хорус по време на смъртоносната божествена битка с чичо му Сет. Тот е конструкторът изработил крилатия диск на Хорс, с чиято сила воювал и напредвал към пирамидите. Хор победил Сет, който се скрил в подземие, а Боговете дали цял Египет на Хор... 
В легендите се казва, че Ра, преди да напусне Земята, извиква Тот и му доверява желанието си да създаде Душа от светлина в Дуат и в Земята на пещерите. Упълномощава го да царува над този регион, като състави списък на жителите и раздава справедливи наказания. В митологията Тот представлява Ра и в отвъдното, като участва в осъждането на душите в "Залата на двойната Маат". 
В лаптопа съм съхранил още сведения за живота на Тот. "Припомних" си, че около 2160 г. пр. Христа, народът наречен "кутийците" напуснали Месопотамия и град Гирсу, управляван от цар Гудеа, отново процъфтял. Царят издигнал нов великолепен храм на бог Нинурта, който му се явил, застанал до своята "божествена черна птица" и изразил желанието си да му бъде построен нов "дом на петдесетте" (числовият ранг, който бог Нинурта заемал). Времето, през което цар Гудеа управлявал хората живеели в мир и благоденствие, строели сгради, пътища, водни съоръжения. В този период на мирно съществувание и създидание царят получил знаменити божествени инструкции, дадени му от богиня, която в едната си ръка "държеше плочката на любимата си небесна звезда", а в другата "държеше свещено стило" и с него посочила на Гудеа "благоприятната планета", в чиято посока трябвало да бъде ориентиран храмът. Другите инструкции получил от бог Нингишзида, който му дал плочка от скъпоценен камък - "тя съдържаше план на храм", на зикурат на седем етажа. 
Царят на Гирсу, в знак на благодарност за помощта, при проектирането и изграждането на храма, оказана му от Нингишзида, който не е друг, а Тот, синът на бог Енки, му построил специално светилище, свързано не само с архитектурата и строителството, но и заради лечителските и вълшебните способности на Тот. 
Това е период, когато царете на Египет, от IX и X династия (2160-2040 г. пр. Хр.), изоставят култа към Озирис и Хор и преместили столицата от Мемфис в Хелиопол. 
- Въпреки царуването на боговете, Египетската циви­лизация загива - чух да коментира Димитър. - Защо? 
- Защото всяка цивилизация има свое начало и край -отговори игуменът. - Изчерпва дадените й възможности, запада и се създава друга... Допускам, че Тот е получил нова задача, чието изпълнение го е заставило да на­пусне Египет. Заминаването му със сигурност е един от аспектите на настъпилите катаклизми...                                 
&

ЕТИКЕТИ: История.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.