Martyr de la science, penseur de l’infini, moine défroqué: qui était vraiment Giordano Bruno?

04 Май, 2021
0 коментара

Entretien... 

De Giordano Bruno (1548-1600), on sait surtout qu’il est mort brûlé pour hérésie après avoir été condamné par le tribunal de l’Inquisition. Esprit brillant et courageux, ce frère dominicain s’est opposé aux carcans intellectuels de son temps pour élaborer une pensée qui, de l’infinité de l’univers à la divinité de toute chose, marquera un trait d’union entre la philosophie médiévale et la pensée moderne.

Ce parcours est retracé dans Giordano Bruno. Un génie martyr de l’Inquisition par un homme tout aussi curieux que son célèbre sujet : Jacques Arnould, conseiller éthique au Centre national d’études spatiales (CNES). Passionné par l’astronomie comme par l’évolution du vivant et la théologie, cet ancien dominicain âgé de 60 ans est notamment l’auteur de La Théologie après Darwin (Cerf, 1998), de Dieu versus Darwin. Les créationnistes vont-ils triompher de la science ? (Albin Michel, 2009) et de Sous le voile du cosmos. Quand les scientifiques parlent de Dieu (Albin Michel, 2015).

C’est en 1576 que commence la vie d’errance de Giordano Bruno lorsque, accusé d’hérésie, il doit fuir les dominicains. 

Quelle fut la vie de cet « homme en blanc », tel que vous le surnommez dans cette période de jeunesse ?

Jacques Arnould. Cette première partie de l’existence de Giordano Bruno est semblable à celle de nombre de ses contemporains, soit une trajectoire de jeune étudiant brillant ordonné prêtre puis lecteur en théologie, ce qui lui donne le droit d’enseigner. Il entre dans l’ordre des prêcheurs pour des raisons nobles, mais aussi parce que le cloître pouvait apparaître comme un refuge dans cette époque très troublée.

Sous l’habit blanc du dominicain, il y a quelques indices montrant déjà une singularité, tels que son rejet des images saintes ou le crucifix de sa chambre duquel il enlève le Christ. Il est par ailleurs d’une curiosité intellectuelle sans limites : Bruno connaît tous ses classiques, antiques comme scolastiques, mais lit en outre les livres interdits des humanistes comme Erasme (1469-1536) ou des scientifiques comme Nicolas Copernic (1473-1543).

Dès ce moment, il cherche à provoquer le débat avec ses frères en défendant une attitude d’ouverture. Mais celle-ci se mêle à une part de provocation, qui le conduit notamment à prendre des auteurs hérétiques en exemple, et il finit par être lui-même accusé d’hérésie. Il doit donc fuir en 1576, et c’est le passage de « l’homme en blanc » à l’« homme en noir » : à partir de là, il ne s’habillera plus que sobrement, d’un drap noir.

Brûlé à 52 ans par l’Inquisition, Giordano Bruno reste surtout dans la mémoire collective comme un martyr de la science. Mais qui connaît réellement la vie et la pensée du philosophe napolitain ? 

Le théologien Jacques Arnould relate, dans son dernier ouvrage, la trajectoire de cet esprit brillant et courageux.

                                                                Propos recueillis par Youness Bousenna


Интервю... 

От Джордано Бруно (1548-1600) знаем преди всичко, че той е умрял изгорен за ерес, след като е бил осъден от съда на инквизицията. Блестящ и смел дух, този доминикански брат се противопостави на интелектуалните окови на своето време, за да развие мисъл, която от безкрайността на Вселената до божествеността на всички неща ще маркира връзка между средновековната философия и съвременната мисъл.

Този курс е повторен в  Джордано Бруно. Мъченически гений на инквизицията  от човек, също толкова любопитен, колкото и известният му субект: Жак Арноулд, съветник по етика в Националния център за космически изследвания (CNES). Запален по астрономията, както и по еволюцията на живите същества и теологията, този 60-годишен бивш доминиканец е по-специално автор на  „Теологията след Дарвин“  (Cerf, 1998), „  Бог срещу Дарвин“. Ще триумфират ли креационистите над науката? (Албин Мишел, 2009) и  Под булото на космоса. Когато учените говорят за Бог 

Скитащият живот на Джордано Бруно започва през 1576 г., когато, обвинен в ерес, той трябва да избяга от доминиканците. 

Какъв беше животът на този „човек в бяло”, както го наричате през този период от младостта му?

Жак Арнолд. Тази първа част от живота на Джордано Бруно е подобна на тази на много от съвременниците му, тоест траекторията на блестящ млад студент, ръкоположен свещеник, тогава читател в теологията, което му дава право да преподава. Той влезе в реда на проповедниците по благородни причини, но и защото обителта можеше да се появи като убежище в това много смутно време.

Под бялото облекло на доминиканеца има някои улики, които вече показват особеност, като отхвърлянето му от светите изображения или разпятието от стаята му, от която той отвежда Христос. Той също така е с неограничено интелектуално любопитство: Бруно познава всички свои класики, както древни, така и схоластични, но също така чете забранените книги на хуманисти като  Еразъм  (1469-1536) или учени като Никола Коперник (1473-1543).

От този момент нататък той се опитва да предизвика дебат с братята си, като защитава отношението на откритост. Но това се смесва с част от провокацията, което го кара по-специално да вземе за пример еретични автори, а самият той в крайна сметка е обвинен в ерес. Следователно той трябва да избяга през 1576 г. и това е преходът от „човека в бяло“ към „човека в черно“: оттам той ще се облича само трезво, с черен плат.

Изгорен на 52-годишна възраст от инквизицията, Джордано Бруно остава преди всичко в колективната памет като мъченик на науката. Но кой наистина познава живота и мисълта на неаполитанския философ? 

Теологът Жак Арнолд разказва в последната си работа траекторията на този блестящ и смел дух.

                                                                     Интервю на  Youness Bousenna

ЕТИКЕТИ: World;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.