„Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се събужда”

23 Март, 2021
0 коментара

Обърни погледа навътре (Карл Густав Юнг)

Душата се намира вътре, а не вън от вас, затова престанете да се занимавате с това какво ви дава или не ви дава външния свят. Обърнете погледа си навътре и започнете да опознавате как реагирате на нещата, които ви се случват.

Опознаването означава да станете неутрални наблюдатели на вътрешния си свят – мисли, емоции, усещания, поведение. И да се опитате да ги разберете. Защото именно умът е основният алхимичен инструмент за преобразуване на страданието в качества на Душата. 

Разбирането изисква усилия и вътрешна честност. Както и знанието, че животът в материята е дуален и затова всичко се проявява като двойки противоположности – както във времето, така и в пространството. 

Основното умствено усилие в алхимичния процес по превръщането на страданието в Душа е оттеглянето на проекциите. „Алхимикът“ знае, че това, което е вън от него, е стимул да се прояви и нещо вътре в него. Че именно отделянето между „вън“ и „вътре“ е условие за пораждане на съзнание. Затова в момента, в който нещо от външния свят провокира емоционалните му реакции, той спира и си задава въпроса: „Какво означава това за мен самия?“.

Първата стъпка – „обърни погледа навътре“ е толкова важна, защото без нея човек не може да стигне до свободата да избира начина, по който реагира на това, което му се случва. А свободата е вътре, не вън от нас.

Алхимикът никога не забравя, че целта на неговото дело е да излезе от реактивното поведение и да стане сам на себе си причината за начина, по който се чувства.

И така, в самото начало е обръщането на вниманието навътре е:

  1. Да станем неутрални наблюдатели на своите психични преживявания – емоции, мисли и действия.

  2. Да положим усилието на себепознанието като практикуваме „оттегляне на проекциите“.

  3. Да постоянстваме в намерението да стигнем до свободата, която не е нищо друго, освен поемането на отговорност за своите избори и освобождаването от манталитета на жертвата. 

  4. "Всъщност идентитетът не дава възможност за пробуждане на съзнанието, само отделянето, освобождаването и пълното със страдания съществуване сред противоречия могат да породят съзнание и познание." 

Разграничавай

Диференциацията е самата същност на образуване на обособен вътрешен център и на дългия процес на индивидуацията. Тя се основава на способността на ума да разсъждава и разграничава.

Най-първото разграничение, което правим, е между вън и вътре.

То е предмет на първата стъпка – обръщането на вниманието навътре и регистриране на различните психични реакции. Това разграничение е изключително важно, защото води до освобождаване от външните авторитети и развиване на доверие във вътрешния инстинкт за истина.

Второто много важно разграничение е между трите елемента на психичните ни реакции – мисли, емоции и действия.

Тези три неща трябва да бъдат ясно отделени. В психиката на малкото дете те са слети – то мисли и действа, според това как се чувства. Зрелият човек може да мисли и да действа без да бъде емоционално реактивен. Вместо това той е емоционално интелигентен. 

Разграничението между различните части на психичната реакция – емоции, мисли и действия, помага да преминаваме през много интензивни негативни емоционални състояния, без те да повлияват мисленето или поведението ни. Вместо това мислите и поведението ни са подчинени на ценностната ни система, а не на нисшата емоционална природа. Това е толкова по-важно, колкото по-силни са негативните емоции, защото индивидуационният импулс, който по правило въвлича съдържания от обективната психика, означава интензивност, често пъти – нечовешки силна.

И тук стигаме до третото много важно разграничение – между съдържанията на личната психика и на колективната психика.

Вероятно това е най-трудното разграничение, но и най-важното, защото индивидуцията е процес, който трансформира колективната тъмнина. Интензивността на чувствата може да бъде толкова голяма, че има риск, ако човек не знае, че тя идва от колективните пластове на обективната психика, да доведе до лудост. Единствено знанието за надличните съдържания в собственото ни подсъзнание, както и практикуването на присъствие, ни позволява да направим тази, най-последна от процесите на диференциацията, стъпка на разграничаването.

Дългият процес на диференциацията и смаляването ни дарява накрая с преживяването на крайната свобода, което е свободата от всякакви привързаности и идентификации. Тогава, по силата на енантиодромията се случва преобръщането, за което говори и Юнг, а именно:

„Но усещането за безграничност постигам едва тогава, когато съм крайно ограничен. Най-голямото ограничение за човека е онова „себе си“, което се проявява в преживяването „Аз съм само това“. И единствено само съзнанието за моето най-тясно ограничаване в себе си е свързано с неограничеността на несъзнаваното. Чрез осъзнаването на това аз се възприемам като ограничен и вечен, т.е. и като едното и като другото. Когато се възприемам като уникален в своята лична комбинация – т.е. крайно ограничен, тогава имам възможност да осъзнавам и безкрайното. Но само тогава!“

А това е тясно свързано с другата стъпка – трансформация на желанието. 

Трансформирай желанието

"Нашите добродетели ни правят независими. В това състояние не се нуждаем от никого – тук ние сме господари, но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си.“

"Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен."

Целта на духовната трансформация е трансформиране на нисшата емоционална природа чрез подчиняване на его-желанията на над-индивидуални ценности.

Когато по-важно от осъществяване на земните ни желания стане въплъщаването на духовните ни ценности на земята, можем да кажем, че процесът на трансформация на нисшата ни емоционална природа е завършен.

За разлика от диференциацията, която е процес на отделяне от другите, на разграничаване на Азови от не-Азови съдържания, докато се стигне до най-индивидуализираната и уникална вътрешна същност, трансформацията на желанието е процес, който обединява и ни свързва с другите. Чрез срещата с негативните ни емоционални реакции на осуетените ни желания ние разбираме, че нищо човешко не ни е чуждо. Че нашият копнеж по любов, както и нуждата ни от сигурност и значимост, не са по-различни от тези на останалите човешки същества. И, че именно чрез своите страхове и слабости ние се свързваме с корените на цялото човечество така достигаме до най-ценните душевни дарове – смирението и състраданието към грешника.

Най-голямата опасност в етапа на трансформация на желанието е липсата на морална почтеност, защото именно от нея зависи кое ще надделее в мисленето и поведението на човека със събуден индивидуационен импулс – нисшите емоции или висшите ценности. Добре е това да се знае, защото алхимичният процес се занимава с трансформация на колективната тъмнина, и именно тя е причината за крайната интензивност на негативните емоционални преживявания.

Другото важно нещо, което е добре да се знае по отношение на тази трета стъпка, е че в центъра на извършващата се трансформация е подчиняването на его-волята на волята на трасперсонален фактор, който Юнг нарича Цялостна личност и който се отнася до скрития център на Аза.

Съпротивата към Живота вън от нас, който не ни дава това, което искаме, или към Живота вътре в нас, който не отговаря на представите ни за това какви трябва да бъдем, може да доведе до тежки депресии, силни яростни изблици и други крайни психични състояния.

Единствено намерението да въплътим ценностите на смирението и състраданието към грешника – вътре или вън от нас, ни помага в тази критична стъпка.

Подчиняването на нисшата его-воля на висшата воля не означава безкритично поддаване на негативните импулси, а точно обратното. То е крайна форма на свобода, при която човек може да запази избора да въплъти ценностите си, дори вътре в психиката му да бушуват крайно интензивни негативни емоции. Почтеността и моралната чистота в този случай наистина са от решаващо значение.

И така, в човешката психика едновременно протичат противоположни процеси – на диференциация и на интеграция, на анализ и синтез. Така, както имаме нужда от двата си крака и двете си ръце, за да обхванем Цялото, за да имаме вътрешен център и баланс, така и тези две противоположни психични действия са нужни за „образуването на душа“. Трансформацията на нисшата емоционална природа е много болезнен процес, при който провала на личната его-воля води до много отчаяние и безсилие. Правилно използван, обаче, този процес води до най-ценното – смирение и състрадание, както и до релаксацията, която идва от това да приемем своята човешкост и обикновеност и по този начин да преживеем дълбокото чувство за свързаност със света на хората.

Когато направим това, стигаме и до целта на алхимичния процес, наречена символно „философския камък“.

«Тъмнината има съответствие в алхимическото nigredo, което настъпва след coniunctio, когато женското е приело мъжкото в себе си. От nigredo произлиза камъкът, символът на безсмъртната цялостна личност.“

Камъкът

След като е превърнал фрустрираните си желания от срещата с ограниченията в живота в здравословни граници, алхимикът продължава да използва енергията на желанието, за да добавя още степени на осъзнаване и мъдрост. Външните препятствия вече се възприемат вместо като ограничения – в стъпала за по-нататъшното развитие.

Вътре в човека вече има здрав център, който представлява постоянната будност на вътрешния наблюдател – способността ни вниманието ни да бъде фокусирано върху произтичащото вън и вътре в нас вън, но без да губи способността за присъствие. Така излизаме извън махалото. Не се идентифицираме с нещата в периферията. Прилича на това да стоим на върха на планината и да гледаме движението в подножието,  но това да не нарушава вътрешния ни покой и мисловна неутралност. 

„Камъкът“ е състояние, в което човек вече не гледа на себе си като на безпомощна жертва на несправедливи обстоятелства, а се наслаждава на силата си да избира начина, по който реагира и се чувства. Той е този вътрешен център на стабилност, който е отвъд вълната на емоционалните ни реакции. Разбира се, емоциите продължават да идват и да си отиват, обхващайки целия спектър от негативни и позитивни преживявания, но тяхната интензивност и продължителност рязко намаляват. Камъкът цопва във водата, образува няколко вълнички, и всичко след това отново притихва.

В това състояние ние сме постоянно помнещи. Именно способността да сме будни и осъзнати в настоящето превръща паметта от средство за обуславяне чрез миналото в в нещо ценно – в присъствие, в Аз-център, който е отвъд махалото на дуалността. Астралната ни природа е пречистена. Чашата на съзнанието е пълна. Ние  едновременно сме много обикновени и много необикновени. Става дума за тази необикновеност, в която ти си свързан с безкрайното, свободен, истински. Себе си.

                                      https://espirited.com/

ЕТИКЕТИ: World;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.