Кимирите - „северняци“ (ГИМИР-РА) от лулубу-кутийска МАННА (Част3)

02 Септември, 2019
0 коментара

В асирийските Анали записали, че новият кимирийски владетел се казвал Тугдаме и че той бил още„цар на Умман-Манда“(?!). Значи асирийците упорито етнически адресирали кимирите към маннейците. Има и друг запис, където Тугдаме е бил обявен за „мидийски цар“. Херодот го записал с изменено име: Лигдами. С голяма войска Тугдаме и синът му Сандакшатра*) масирано нападнали Лидия. А.Ivancik счита, че името Sandaksatru произлиза от Анатолийското божество Санда, което е също Син-ду [14]:

*)‾‾sanda = san-du ≈ Sin-du (‚древния /бог/Син‘ или ‚Синът‘; кшатра – ‚войн‘/хинд./)

През 685 г.ВС кимирите достигнали северните граници на Лидийското царство. Малко по-късно през 676-674г.пр.н.е. кимирите отново завладяли и доразрушили безвъзвратно Фригия. След нея достигнали до Пафлагония. Завладели земите до морето, които останали тяхни за около 25 години. През 660 г.ВС лидийците са били застрашени от разгром. В 653 г. пр.н.е Тугдаме сериозно застращил Асирия и новият ѝ цар Ашурбанипал. В запазени асирийски текстове било записано, че „Тугдаме е цар на Сака и Кутиум“. Тогава под „Кутиум“ се разбирало събирателното „Планинците“ (от Загрос). В друг текст Тугдаме е титулован „цар на касити и Киш“. Страхът от объркване бил пълен. 

Херодот разказва, че „по време на царуването на Ардий (Ардис II), син на Гигес, кимерийците били изгонени от домовете си от номадите-скити, дошли в Западна Мала Азия  и превзели лидийската столица град Сардис“. В 644г.пр.н.е. кимирите повторно превзели Сардис, но после бързо го напуснали (не се знае защо!). Също по Херодот в северна Мала Азия е имало значително кимерийско население – под сегашен Синоп е имало държавно образувание КИМЕРИЯ, а според арменците в Кападокия (Камирк/ Гамирк – на арменски) са възникнали много кимирийски поселения.

*  * *

Царят на лидийците Гигес призовавал асирийците за помощ, надявайки се, че те ще нападнат южния фланг на кимирите и така ще отблъснат тяхното нашествие в Лидия. 

 (Какви йонийците са виждали кимирите – виж на тяхната рисунка на Фиг.10!) Според асирийски източници Гигес е спечелил вече една победа над кимирите. Но опитите на Гигес да създаде здрав съюз с Асирия се оказвали базплодни. През 652 г. пр.н.е. кимирите разгромили Лидия и завладяли нейната столица Сардис. В битката загива царят на Лидия Гигес. Лидия е била победена, но кимирите не остават в нея. Може би защото след Лидия кимирите и триерите разграбват всички Йонийски колонии? 

Някои антични историци твърдят, че много преди историческото нападение над Сардис, Лидия е била нападана от север от племе, носещо името кимери. Вероятно това са били част от кимирите, които били във Витиня!

Успехите във войната срещу Лидия дали самочувствие на Тугдами и той подновил войната срещу Асирия. Кимирите насъпили през Киликия, но не успяли да я задържат. Там в последвалите боеве загинал Тугдаме, а неговото място веднага заел синът му Сандакшатра. 

По-късно синът на загиналия Гигес – Ардис, а също и внукът му Алиатес отблъснали напълно кимерите от Западна Мала Азия. През следващие 25 години мощта и интереса на кимирите към войни с анатолските траки силно намалели. Кимери и траки се побратимявали. Не случайно Страбон е наричал кимерите тракокимери. И наверно едони и триери, мизи и витини са ги убедили в прелестите на Балканските им пра-родини и (сега ще си позволим още една хипотеза) – кимири се прехвърлят през Дарданелите в беломорска Тракия. Времето съвпада с митичния поход на Болг (VII в. пр.н.е. – виж много по-горе) от южното черноморие на Анатолия (и до днес там е Витиня с район/град/планина Болу) към Балканския п-ов. Наверно там един отряд, по съвет на бежанци от Сарди, отплували през Елада за о.Сардиния, а оттам – в Пиринейска Иберия/сега Северна Испания. Там се срещнали с познатите от Западен Кавказ басеани/ баски, които са ги насочили към мечтания остров на свободата Йере (iri-e – ‘Превъзходният Дом‘) и те отплували за Ирландия (почти също “iri-land” – ‘превъзходна земя‘ /шумеро-келтски/). Повече подробности намирраме  във „Фир Болг и корабоплаването“ [15]). „Фир“ е преведено ‚народ‘, но тъй-като  кимирите са били силно смесени с траки, наверно през „пир“ то тангира към тракийското „Пер“ – ‚син‘ и подхожда да е „Синовете на Болг“

Другата и по-голяма част наверно тръгнали от гр. Аб-дер (виж картата /Фиг. 1/) по долината на р. Стримон/Струма; били са в бъдещето Велбъжко/Кюстендилско поле; били са в Пернишко (там до Брезник, до сегашно село Гърло) направили култов кладенец посветен на бог Енки. Преминали Балкана и влезли в същинска Мизия. И отново са се разделили – едни се сдружили с келти тръгнали на северозапад по долината на р. Истър/Дунав. Тук тези келто-кимри били наричани ‚кимбри‘/‘цимбри‘ и движейки се обратно на течението на голямата река се отправили към Централна Европа. Други от тях  познали по гробовете свои родственици от п-ов Крим поели на изток през Надпонтийската степ и се добрали до Меотидското езеро (‚ме-ут/и/-ида‘ – ‚водата на правдивите утии‘). А в Западен Крим (Херсонеска област) изкопали кладенец до подземно сладководно езерце посветен на бог Енки – същият като този в Пернишко.

... И така минал четвърт век. Останалите в Анатолия кимири вече не са били предишната страшна сила, а Лидия укрепнала. Десет години (637-626 г.пр.н.е.) лидийският владетел Ардис ги нападал и те намалявали. Накрая били разгромени напълно от внука на Гигес Алиатес II. Останалите живи се оттеглили и скрили в подземията на Кападокия. Но Кимерия не загинала – последното десетолетие на VII в.пр.н.е. е било наситено с борби между скити и кимири. И може би най-важното – през 612 г. пр.н.е.  - Ниневия, столицата на Асирия, е изравнена със земята от съюзените вавилонци, мидийци (предимно лулубу-кутии), скити и кимирийци, а 4 год. по-късно, в 608 г.пр.н.е. при Харан последните асирийски сили, подпомагани от египтяните, са били напълно унищожени. Държавата Асирия престанала да съществува. Това е било огромно събитие, което изменило живота на целия древен свят!

Тогава в 600 г.пр.н.е. Лидия станала пълен хегемон в половината от Мала Азия – от р. Халис до Егейско море. В Западна Анатолия  почти 100 години продължила борбата между саки, кимири и перси. През около  515г.пр.н.е. е последният исторически регистриран запис, че там е имало кимири, върху Бехистунската скала от Дарий I. Но дори в V в. пр.н.е. персийският цар Ксеркс, в документ създаден  около 470 г. пр.н.е., различавал скито-кимири от Амиргия (Бактрия) и кимири от „Умман-манда“, носещи островърхи шапки (от Мидия) [16].

-------------------------

Много по-късно (през II век) кимирите отново се завръщат на историческата сцена, но сега вече ...  на Европа. Те застрашават Рим, който тогава бил в разцвета на силите си. В римските източници кимирите са известни под името КИМБРИ. На Балканите кимирите се съюзяват с тракийското племе триери (с които се знаели още в Анатолия), поради което Страбон ги определя като тракокимери [17]. Той ясно посочво пътя на тяхното преселение. Те “се придвижиха на запад в Европа, минавайки покрай Дунава в (Мизия)  и  достигайки до Панония. Те веднага разпознаха гробовете на своите прадеди, напомнящи за понтийския им произход. Възможно е появата на тези чужденци, довели със себе си ценна порода коне, да е оказала влияние върху възникващата на Запад аристокрация.”  

Нашият възрожденец хаджи Йордан Джинот е писал [18], че в 280 г.пр.н.е. в Тракия и Македония са нахлули кимерийци-келтоскити. Те са основали в Розовата долина селищата Туле (днешно Тулово) и Крън, които гиима и до днес! В Ирландия и сега има гр. Tullow. А Симеон Табаков в своята  „Опит заИстория на град Сливен” е записал [19], че дори до края на XIX в. е бил запазен спомен за Подбалканско селище Аклиба, чийто жители „ак-либи” (‚източни лубу/булуи‘)някога направили чешма, от която много години течало „ту бистра вода, ту кръв“. 

***Професор Борис Атанасов

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.