КАРАНТИНА ВАВИЛОН

28 Февруари, 2020
0 коментара
Няма значение колко е страшна една зараза.
Няма значение, че няма война днес и няма значение, че природата е милостива към човека. Още.
Вавилонската кула днес се опитва да си самоналожи карантина. Да спре неспираемото. Това, за което мечтаехме някой ден неминуемо ще ни унищожи.
Но днес не става дума за Вавилон. Става дума за нас като парче от Вавилон - за това, че последните 30 години у нас се възпита култура, обратна на саможертвата.
Култура на не-саможертвата. На егоизма и спекулата. На злотворчество в обществените процеси и интереси и култура, фиксираща маниакална грижа за себе си.
А епохите ни играят номера. Идва време в епохата на индивидуализма да се оцелее целокупно. Идва време или ще дойде време - когато ще се наложи един човек да се саможертва за трима. За всички останали. И без значение как се казва една пандемия или една война, без значение дали е днес или утре - такъв ден винаги идва.
А ние ще (или вече ) сме забравили какво е да имаш дълг. Лекарски, родителски, човешки, обшествен, военен, професионален - какъвто искате дълг, както искате го наречете. Ще сме забравили какво е съвест. Всеки уплашен за себе си ще престане да се грижи за задълженията си. Системите ще рухват, не защото има силен враг, вирус или война, а защото всеки ще пази кожицата си. Пазейки лично кожицата на отделния човек, общите системи ще колабират. Това се случва у нас и без болест, идваща от Китай. Системите рухват, защото няма идентичност, няма съзнание и няма кой да накара идивида да изключи инстинкта си за оцеляване в името на едно по-висше оцеляване.
Не, не става дума за опасна зараза. Става дума за това дали лекарят няма да откаже среща с болния. Става дума за дисциплина у родителя да спаси детето си. И детето да спаси родителя.
Става дума за полицая, който ще застане срещу плюещи огън дула или устни.
Става дума за всеки, който може да не си свърши работата, защото индивидуалното оцеляване вече у нас не е просто култ и тотем, а истинската зараза, истинската пандемия.
Сякаш някой ни успа и ни обеща - че болест, война и враг няма да има никога. Не познавам толкова тъпо някой да е лъган толкова дълго.
Ако няма саможертва и дълг, няма да има системи. Колабиралите заради егоизма системи ще трябва да се регулират чрез насилие. Но и за принуда, и насилие пак трябва някой да се жертва. Кой ще се жертва?
На свят, в който жената не ражда, загрижена за кожата си - вирус не му е нужен, за да се погуби такъв свят. Няма нужда от война, когато всички войници са избягали.
Вавилон ще оцелее. Но парчетата от Вавилон, каквото сме ние - има риск да се разпаднат, да изчезнат и да се разтворят във Вавилон и неговата карантина.
Карантината е зловеща, но ясна. Зад надписа КАРАНТИНА се вижда пръснатото стадо, скопеният овен, корумпирани кучета, маниакален пастир с дебилни прояви и няколко купчини вносно сено.
И в този пейзаж - само един забравен Бог, който се саможертва, за да може поотделно да живеят протеиновите егоисти на безсмислената консумация.
Дали има нужда от карантина? Дали има нужда от война и пандемия - за да се разбере, че само саможертвата ще спаси бъдещето?
Общото?!           
                                     https://www.lentata.com/page_16760.html
ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.