За какво всъщност се борим?

07 Август, 2020
1 коментар

За протести от типа на случващите се тези дни вече съм писал, „Протести 2013, 2018, …“. Не е хубаво, но нека се самоцитирам:



„Независимо от миналите протести, пред вас днешните протестиращи стоят същите въпроси. Какво очаквате да постигнете и как си представяте промяната? Кой е тоя дето ще ви даде, ще ви направи, ще ви вдигне заплатите и ще ви изкорени корупцията? Мога да ви кажа, че пак ще загубите. Ще загубите, защото не познавате "системата" срещу, която се борите. Не я познавате, не четете, не се интересувате, не се задълбочавате. … Продължавайте да протестирате за фалшиви ценности. Вашите протести са част от "системата"! Те са предвидени от "системата" и систематично овладявани от "системата". Същото се отнася и за ония, които протестират за ток и бензин и прочее за всички, които протестират без да разбират "системата".“.

Днешните "пърформанси" не са по-различни от тези от 2018 година, но засега са доста по-малко. Няма ги "умните и красивите", сега са "младите".

За какво всъщност се борим?

Днес шансовете уж бяха големи, но Бойко взе, че се опъна. Вероятно така са го посъветвали от американското посолство, оня ден Херо беше при него. Е, Бойко често си сменя решенията – днес така, утре иначе. Но и да падне, какво от това? Бойко вече два пъти пада, единия след протестите през 2013. И какво? Има някакъв мазохистичен символизъм в това, че го свалихме, а после си го избрахме. С цялата система е така – не я харесваме, оплакваме се, виждаме че ни унищожава, но си я държим и пак си я избираме. Защо?

Добре, Бойко трябва да си отиде. Твърде много се задържа и онагля. Не само той, цялата партия ГЕРБ. А кой ще го замести? Друг „Бойко“, който няколко години ще е по-предпазлив, може би. Ще се „справи с корупцията“! Ще станем „европейска страна“! Вие вярвате ли си? Не, дами и господа, корупцията може да намалее, но ще остане. Защото „Вашите протести са част от "системата"! Те са предвидени от "системата" и систематично овладявани от "системата".“ В „системата“ на България е отредена позицията на бедна периферна и изцяло подчинена страна с „ендемична корупция“ – както пишат за нас „висшите“ в системата.

Само че корупцията е резултат, резултат от системата, от системата, която дойде от Запад. Погледнете САЩ в момента! Байдън, който е замесен в международен корупционен скандал в Украйна (1,2) е кандидат за президент! И там като при нас хвърчат записи (2) и потъват без изясняване на автентичността. Корупцията по висшите етажи на властта във Франция също е „ендемична“. Даже президента им Саркози бе съден за корупция (3,4). Самият Бойко е добре приет и в САЩ и в Европа. Кой ли не го е потупвал по рамото. Мислите, че не знаят какъв е?

А знаете ли какво е „ендемичен“? Знаете ли какво ни казват „висшите“? Ендемичен – „който е свойствен за дадено място, за определена местност“ (5). Казват ни, че ние сме си такива, корумпирани, нали, а те не са. А ние вярваме, с нашата наивност. Ние сме бедни, щото сме корумпирани, а те са богати щото не са корумпирани. Ама наистина ли вярвате в тези елементаризми? Наистина ли вярвате, че ако се „изкорени корупцията“ България ще забогатее? Знаете ли кой оценява нашата корумпираност и праща резултатите в чужбина? Нашите соросоиди го правят. Така че няма особени доказателства, че сме по-корумпирани от западняците. Но да ни считат и да се считаме за по-корумпирани е удобно и за тях и за нас. Западняците ни излъгаха да си разрушим икономиката, обогатиха се от това и чрез „системата“ ни „поддържат на изкуствено дишане“ докато измрем. За да не видим истинската причина за упадъка ни, трябва да ни внушават, че сме по-корумпирани от тях. За нас също е удобно да се считаме за по-корумпирани – това облекчава когнитивния дисонанс, в който ни вкара Прехода. Не ме разбирайте криво, корупцията е проблем и е добре да я няма, но корупцията е симптома, а не заболяването. Не можете да излекувате заболяването като борите симптомите му.

Причините за корупцията са в самата система, в индивидуализма в конкуренцията, социалното разслоение, бедността и страха. В унизителната позиция, в която капитализма постави всеки от нас. В негативния естествен социален подбор, който конкуренцията отпуши от 1989-та година насам. В това че сменихме общество, в което човек за човека беше другар с общество, в което "човек за човека е вълк" (да ме прощават вълците). Борим корупцията и мафията, но не борим мафиотския принцип – „човек за човека е вълк“, а материалното, богатство и властта са всичко.

Как системата овладява протестите?

За да постигнете политически успех, т.е. наистина да се получи промяна, са необходими няколко неща:

1. Идеология – тя задава общата обединяваща рамка, която казва в какви условия се намирате, какъв избор имате, какви цели и методи можете да използвате. Тя е теорията, условно казано. Върху нея се градят дългосрочна програма с общи насоки и краткосрочна програма с конкретни действия.

2. Конкретна програма за настоящия момент – това са изведени от идеологията действия отнасящи се конкретната ситуация в къс времеви интервал. Това е моментния план за действие.

3. Организация – това са хората, които с действията си следва да осъществят програмата от точка 2 без да излизат от рамките на точка 1. Да, организацията предполага йерархия и отношения на власт и подчинение. Това е неизбежно. Но има „власт“ и „власт“.

4. Пари – в обществото, в което живеем, всичко се заплаща. Организацията за да съществува трябва да притежава пари. Не случайно партиите получават пари от държавния бюджет.

Какво от това имат протестите?

Идеология

Колебая се дали да напиша, че нямат идеология или че следват чужда идеология. За мен идеологиите в света са две – на западния капитализъм и марксизма (комунизма), чиято основа отново е западно творение. Ние на изток не сме имали своя идеология от времената на покръстването, когато православието заедно с българския език и азбука се разпространяват от тук до Камчатка. Поради това загубихме СССР и социалистическия блок и продължаваме да сме в губеща позиция. Политическото дясно и ляво са разделени именно по оста капитализъм-комунизъм, но центъра се мести според конкретните условия.

Идеологиите разбира се имат нюанси, като например либерализма и социал-демокрацията при капитализма и ленинизма и троцкизма в рамките на комунизма. Политическите партии стъпват именно върху някакъв нюанс на една от тези две идеологии. Класовостта на идеологиите е част от тяхната характеристика. Съвременното капиталистическо общество е класово разделено и третирането на класовата структура е може би най-съществения елемент на двете идеологии. Капиталистическата идеология се стреми да запази не само класовото разделение в обществото, но и привилегиите на висшата класа. Затова капитализма е идеология на свръхбогатите, включително на олигарсите и мафиотите, срещу които протестите днес уж се борят. Комунизмът е идеология за промяна в посока на създаване на безкласово общество чрез премахване на привилегиите на богатите (Затова привилегиите на соц-„номенклатурата“ бяха дразнещи, въпреки че бяха смешни в сравнение с тези дори на дребен западен богаташ.) . Марксизма очерта път, по който да се постигне – с класова борба и диктатура на пролетариата. Протестите и стачките в контекста на капитализма са елементи на класова борба. Така комунизмът е идеология на всички останали освен (свръх)богатите, т.е. на „народа“.

Каква е ситуацията днес? Комунизмът и всички негови по-меки леви социалистически форми, са напълно унищожени. Лявото е сведено до мултикултуризъм, феминизъм и джендъризъм, кото са "тояга" на "крайно" десните глобалисти. Класовостта, най-важният елемент на лявото, е изтрит. Най-голям удар върху лявото нанесоха комунистическите партии на социалистическите страни, които не просто се отказаха от комунистическата идеология, а и активно се включиха в нейното очерняне. Причината е ясна – посочена е по-горе в скоби – привилегиите им като „номенклатура“ бяха нищожни в сравнение с тези дори на дребен капиталист. Комунистическата върхушка пожела и стана капиталистическа, соц-страните станаха капиталистически и класовата структура бедни-богати беше възстановена. Историята няма да прости предателството, което извършиха комунистите в социалистическите страни. Факт е обаче, че народът, който в периода 1917-1960 с оръжие защитаваше комунизма и социализма (както се казва в Русия „революцията“) в края на 80-те вече не разпознаваше комунизма като своя идеология. По-важно беше има ли банани в магазина. Да, това е падение на източния човек, за което той и до днес си плаща и заслужава да плаща. Разбира се, влиянието на Запада по време на Студената война не е за пренебрегване. Неговите методи и тогава както и сега са едни и същи – префинена и изтънчена манипулация – лъжи, клеветничество, подстрекателство, подкупи и където може и трябва – бой. Икономикса е основната лъжа, с която Запада пребори социализма.

Така или иначе от 90-те години насам, лявото, колективното, социалистическото, народното, бе унищожено напълно. Затова премахнаха „народна“ от Народна Република България, въпреки че „демокрация“ означавало власт на народа. (Така го разбираме ние източните люде. На Запад го разбират като власт на господстващата класа, а народът е само инструмент във вътрешните боричкания за държавната власт. Оттук директно следва ролята на протестите – да дадат превес на тази или онази групировка от господстващата класа, но не и да я свалят от власт. Оттук и тенденцията народът да бъде манипулиран, за да бъде използван. Ние разбираме, или разбирахме, гласуването като начин на вземане на решение, те разбират гласуването като борба и победа над опонента от противниковата групировка на господстващата класа.) Държавата бе отнета от „народа“ и дадена на господстващата класа – новоизлюпени капиталисти, бивши комунисти, които конкуренцията излъчи чрез негативен социален подбор.

Нещо повече, пропагандата използва социалното разслоение за да опорочи самата дума „народ“. Определени слоеве от населението започнаха да се делят от народа. Народа бил прост, глупав, „лош матрял“. Щом имаш джип и айфон значи не си от народа. Ти си над него. Даже правилата за движение по пътищата не важат за теб. Да бъдат колата и телефона по-важни от съседа е признак на морален упадък и дълбоко нещастие. Ние не го виждаме защото сме загубили опорната си точка. Но се върнете 50-100 години назад – отношението към съседа, към чужденеца (дошъл в селото) е съвсем друго. Не, новото в случая не е напредък, упадък е. Не ме разбирайте криво, не ви говоря да си подарите джиповете на просяците. Това нищо няма да промени. (Дарителството, между другото, също е включено в идеологията на капитализма. Станал бил някой си богат и щял да дарява, което оправдавало богатството му. Ето, Бил Гейтс, например). Говоря за класово съзнание и политическа позиция, която да промени системата и по този начин да реши проблема с всички просяци.

Така всички волно или неволно са прегърнали идеологията на капитализма, т.е. онази, която цели запазването на статуквото, на класовото и социално разслоение, на привилегиите на господстващата класа, включително правото ѝ да притежава властта. Днес дори левите партии следват дясна идеология. Затова правителството на Станишев, уж ляво, а въведе у нас плоския данък, който е крайно дясна мярка. Центърът по оста капитализъм-комунизъм е изместен силно надясно, а ляво практически няма. Пита се, как протестиращите (тук не казвам „народът“, колкото и да са малко, протестиращите винаги се считат за народа, но това е отделна тема) ще постигнат успех, след като следват идеология, която е против техните интереси или пък въобще нямат идеология и протестират ситуационно – за цената на тока, за цената на бензина, против Пеевски и Орешарски, против Бойко Борисов и Гешев, против мафията … Протестиращите наистина влизат в ролята, която системата им е отредила - инструмент във вътрешните битки на господстващата класа. Винаги има кой да „яхне протеста“. Мераците на дубайския беглец относно протичането и резултатът от настоящия протест са една груба индикация за това какво става. Докато улицата гони едни мафиоти, други се готвят да се наместят на освободеното място. Дубайския беглец разбира се „няма да го огрее“. Много „засвети“, както казват руснаците. Но той едва ли е единствения, който крои планове. Говори се, че около Радев се навъртат соросоиди, а основната акция в Росенец, предизвикала протестите, бе извършена от соросоида Христо Иванов. Според някои анализатори тук прозира дългата ръка на американската демократическа партия. Там клатят Тръмп и ползват негрите, тук клатят Бойко и ползват младите. Системата е в действие и протеста е част от нея.

План за действие

Обикновено протестиращите нямат и план за действие освен няколко прости искания. Като че ли най-умния протест беше протеста на „грозните и глупавите“ от 2013 година. При него действително имаше ред политически искания и соросоидните грантаджии, включително от обръча „Капитал“ на Иво Прокопиев, бяха силно против него. Постигна ли нещо от желанията си този протест? Не, затихна след оставката на Бойко Борисов. Е остана глупостта с „гражданската квота“ – някои партии, на първо място тогавашния Реформаторски блок, излъчиха „граждани“ измежду своите редици. Имаме си „безпартийни“ депутати подкрепяни от партия. Даже президента е безпартиен, но подкрепен от БСП.

А протеста от 2018 година помните ли. Неговият план беше оставката на Орешарски, но всичко беше обвито в „европейски ценности“. Орешарски се махна, макар и заради трима американски сенатори, а не поради протеста, а като изразител на „ценностите“ избрахме Бойко Борисов. Е, хубави „ценности“ избрахме. Днешният протест му скандира „мафия“ под прозорците на Министерски съвет. Разбирате ли безсмислието на ситуационните протести без дългосрочен план и без конкретна идеология?

Организация

Организацията на протестите изглежда спонтанна. Затова отникъде изникват и после изчезват разни „лидери“. Опитвам се да си спомня имената на организаторите на протеста от 2013 и не мога, въпреки че участвах в една среща с тях. Сега пак са някакви неизвестни лица - Арман Бабикян, Никола Хаджигенов и Велислав Минеков. Откъде изскочиха тези? Който обича конспиративни теории може да мисли, че са нечии подставени лица. Аз не обичам конспиративни теории, но какви лица са няма значение. Цялата организация се състои от обикаляне по улиците и площадите, сглобяване на някаква система за озвучаване и измисляне на привлекателни форми на протест като „пърформънсите“ на „умните и красивите“ от 2018 или „биенето на дузпа“ на Бойко от оня ден. Е, за соросоидите от 2018 имаше и кафе и пиано. Тази организация се разпада със самия протест и след него няма нищо. Това разбира се е в съгласие с протеста, като форма на политическо действие. Той е кратък по определение и замисъл. Затова е удобен и безопасен отдушник на социалното напрежение в системата.

Пари

Липсата на пари е сериозен организационен проблем при дългосрочни политически действия. Но той също е крайно удобен на системата. Партиите и олигарсите затова са в симбиоза. Влиятелни политически действия може да си позволи или оня, който ползва държавната власт и пари или оня, който има пари да плати за организиране извън държавните структури. През 2013 имаше и искания относно спиране и намаляване на държавната субсидия за политическите партии. Тогава изскочи аргумента, че без държавно финансиране партиите щели попаднат изцяло под влияние на богатите (олигарсите). Да вярно, има такава вероятност, но има и решение, което предложих още тогава – финансиране на партиите само и единствено от членски внос, на който обаче има таван – примерно, една минимална месечна заплата годишно на член от партията. Това би върнало смисъла на политическите партии, тъй като най-голямо финансиране ще има партията с най-много активни членове. Партийните лидери ще трябва да ухажват обикновените граждани, а не богатите олигарси.

Протестите, по всичко личи, че се организират със скромни средства (не говоря за платени провокатори и прочее) или дори без средства, а с действията на самите протестиращи, т.е. с лично участие. Протестът е максимума на политическо действие, който може да се постигне без финансиране. Това също е част от системата – политическата активност не е за бедните, тя е само за богатите.

Ако не е ясно защо парите са от значение ще ви кажа – който каквото и да прави трябва да храни семейството си. Когато една политическа организация има пари, то тогава може да наеме хора, така, че те да се изхранват с работа за тази организация – ежедневно, 8 часа на ден 5 дни в седмицата. В каква ситуация са протестиращите? Осем часа дневно работят за системата, за да изхранват семействата си, и два-три часа вечер викат срещу нея на протестите. Мисля, че нещата са несъизмерими. Вярно, протестът надделява с количество, с брой хора, но действието е крайно ограничено, за да има някакъв траен политически ефект. Така в системата е заложено протестите да бъдат безполезни. Затова тия дни няколко посланика се изказаха, че видите ли колко са похвални протестите, как били израз на правата на гражданите, на гражданското общество … бла бла … Същото, което се казва за изборите, важи и за протестите – ако можеха да променят нещо, щяха да ги забранят.

Има ли решение?

Разбира се, че има. Ситуациите без решение са много малко. Първо, следва да се възприеме или създаде правилна идеология. Тук много от нещата са ясни за оня, който може да ги види. На този сайт можете да намерите както идеология в рамките на капитализма (икономическия протекционизъм) така и извън него – социализъм без частна собственост по подобие на това, което беше преди 1985-та и по-рано. Само че не е достатъчно да се каже, аз съм за социал-демокрация, аз съм за протекционизъм аз за социализъм. Трябва да се разбира какво означава всяка от тези идеологии и как, с какви мерки и главното по каква логика се осъществява и в какви условия. С други думи, трябва политическа и икономическа грамотност. Трябва четене, учене ограмотяване. Само тогава ще знаем какво правим и в кой момент какво трябва да се направи. Нещата трябва да се разбират, само разбирането дава гъвкавост. Ние 30 години копираме от Запада без да разбираме и виждате до къде стигнахме.

Правилните действия, правилния дългосрочен план, както и конкретните краткосрочни действия, могат да бъдат определени само чрез разбиране на съвременното ни общество. Това е една от причините западната пропаганда да се занимава с манипулиране на политическото и икономическото знание, което води до снемане на отговорност и опростачване на населението. Емблематичен пример в тази посока е докладът “Криза на демокрацията” (6) на „Тристранната комисия“, в който директно се говори за индоктринация на младите, за да не може народа да търси правата си по демократичен път. Кризата в демокрацията, според доклада е прекалено многото демокрация, която излиза извън контрол. Докладът изхожда точно от описаната по-горе теза, че демокрацията е само за богатите, а бедните са инструмент във политическите битки на богатите за държавната власт. Икономикса е брутален пример на класова идеология, която се представя пред всички като наука. Бедните трябва да бъдат убедени, че икономикса е наука като физиката и химията и следователно чрез него ще получим прогрес в обществото така както физиката и химията са донесли прогрес в технологиите. Няма по-голяма лъжа от това. Единствената цел на икономикса е да заблуждава бедните така, че последните да позволят на богатите да богатеят на техен гръб, така както е било при феодализма и робовладелството.

На училището или университета също не може да се разчита. Не са необходими конспиративни теории, за да разберете, че те служат на системата. Слушайте дискусиите за образованието – все повече се налага мнението, че образованието трябвало да кове кадри за бизнеса. Няма нищо по-погрешно от това. Образованието трябва да бъде универсално, да възпитава и да създава мироглед, жизнена позиция и ако искате – идентичност. Професионалните умения са задача от втори и трети порядък. Само че класовостта в образованието също е налична. Още след Френската революция училището е разделено на две – за богатите деца, които поличават универсално образование включващо класово възпитание и мироглед на господстваща класа, и за бедните деца, чието образование е построено на „мозаечен“ принцип и има за цел да им даде някакви специфични професионални умения, така че те да служат на системата, но без да я разбират. Така наречения Болонски процес е връх в усилията за унищожаване на универсалното образование, тъй като го свежда до тестове и „кредити“, а основната цел е „мобилност на кадрите“. В СССР и в последствие в социалистическия блок, за масово образование бе избрано образованието за богати на капитализма, като само класовия елемент бе подменен. Затова се учеха и политически дисциплини. След връщането към капитализъм образованието ни отново бе върнато към типа образование за бедни – трябва да „кове кадри за бизнеса“. А бизнеса, нека не забравяме, частен. Значи държавното, обществено образование трябва да служи на частните интереси на богатите. Честито! И докато се дърляме по площадите Министерство на образованието и науката предлага 10 годишен план за 100% онлайн висше образование под формата на „всеобща дигитализация“ (7). Ако мине, това ще бъде фактическият край на висшето образование в България.

Създаването на организация не може да мине без личните усиля на съществен брой хора и без някакво финансиране. Ако не искаме политически оцветени, чужди примери, то можем да се поучим от Левски и създаването на Българския революционен централен комитет с тази разлика, че днес поне не се налага организацията да е тайна. Що се отнася до финансирането, там нещата са ясни. Ако дубайския беглец или друг подобен може да отдели 1 милион лева за политическо действие, то за контрадействие трябва 1 милион души да дадат по 1 лев, или 100 хиляди да дадат по 10 лева или 10 хиляди по 100 лева. Това е грубата аритметика. Затова навремето предлагах финансирането на партиите да бъде само и единствено от членски внос ограничен до не повече от една минимална работна заплата годишно.

Заключение

Ако трябва да изкажа накратко решението, което предлагам, то то е съвсем просто и ясно – създаване на масова партия с ясна идеология, краткосрочен план и финансиране чрез членски внос. Това следва да е липсващата политическа партия на народа. Онова, което бяха комунистическите партии преди 9 септември и което БКП/БСП отказа да бъде след 10 ноември. Наблягам на определението „масова“! Като контрапример мога да посоча десните бутикови партии от рода на ДСБ, които създадоха „Реформаторския блок“ – почти нулева членска маса, но като дойдат избори винаги се намират пари за обединения и предизборни кампании. ГЕРБ, БСП и подобни са с по-широка членска маса, но обслужват „олигархични кръгове“ или „обръчи“, както Доган ги нарече на времето. Нужна е масова партия извън „обръчите“, която да представя народа в народното събрание, да се финансира от членовете си и да стъпи на идеология съответстваща на интересите на несобственическата класа. Протестът е само едно от средствата на политическата борба, но не е нито цел нито стратегия, нито дългосрочен план. Затова дори и когато е успешен, протестът има силно ограничен ефект, а ако съдим по украинския „майдан“ – може да има дори силно негативен ефект.

Много пъти повторих едно и също нещо по различни начини. Дано да е станало ясно.

Кихано
24 юли 2020

1.Стандарт, Украинците посякоха Байдън,вкараха сина му в афера
2. dir.bg, Украински депутат огласи скандални записи между Порошенко и Байдън
3. дарик, Бившият френски президент Никола Саркози отива на съд заради подкуп
4. дарик, Започва съдебният процес срещу бившия президент Никола Саркози
5. Речник на българския език ендемичен
6. Michel Crozier, Samuel P. Huntington, Joji Watanuki, “The crisis of democracy”, report on the Governability of Democracies to the Trilateral Commision, New York University Press, 1975 (връзката сочи към първоизточника – днешния интернет сайт на Трилатералната комисия) .
7. Доц. д-р Катя Михайлова, Онлайн висше образование и край на книгите в българския университет, предвижда МОН

                                                   https://antipropaganda.eu/Protesti2020.html

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Анонимен
#1 от И.А.
08 Август, 2020 | 08:46
Напиши отговор
Оценка: +1
Ето , че можело да се намери мирен начин да махнат палатките. Палатките - на морето на къмпинг и на планината. Ние искаме да си вършим работата, а не да висим по кръстовищата, заради тези, които не знаят с кого да заменят Б. Б. Ами представете си, че дойдат на власт Корни, Дончева, Майчето... Боже какво ни чака, ако знаете...
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.