Йоца Амстердама и клубът „Монтерей“! Част 2...

23 Март, 2020
0 коментара

Василка ме заинтригува и започнах да проучвам материали, свързани с делото „Килърите“. Пред Явор Дачков от сайта „Гласове“, в интервю, взето в затвора веднага след убийството на Петър Христов, Георги Вълев твърди, че именно тази деликатна информация е трябвало да бъде погребана с процеса срещу „Килърите“. Затова министърът на ътрешните работи Цветанов и шефът на Направление „Терор“ към ГДБОП, Цоновски денонощно присъствали на всички заседания и, заедно с прокурорите, се опитвали да манипулират показанията на обвиняемите и свидетелите,
цензурирали и журналистическите материали. Цоновски дори не стъпил в Сарафово, където беше извършен най-големият бомбен атентат в България, за да можел да контролира процеса.

Независимо от техните усилия, на трима все пак не успели да затворят устата. Един от подсъдимите, шофьорът и бодигард на бай Миле, Васил Костов-Кеца, под клетва заявил пред съда, думите му са записани в протоколите по делото:

„Бойко Борисов стана главен секретар с парите на сръбския бос Сретен Йосич. Влизането на Борисов в МВР му струваше 400 000 долара. Думите му към хората от СИК бяха: „Имаме едно момче, ще го направим някакъв в полицията, за да слуша…“ Трафикът на дрога и цигари беше допирната точка между хората от СИК и сръбския наркобос.

Борисов, чрез доверени лица, контролираше контрабандните канали на цигари и дрога по времето, когато беше главен секретар… Като охрана на моя шеф Милчо Бонев съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и бай Миле даваха поръчки на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Съдят ни по нареждане на главния секретар, за да замълчим завинаги.“*

Същите обвинения Кеца повтори в писмо до седмичника „Галерия“, което вестникът публикува.  Друг обвиняем, Янко Попов-Туцо, също под клетва казва: „Лично съм ставал свидетел на срещи на Йоца Амстердама с Бойко Борисов в една вила в Боровец“. Туцо е собственик на ресторант в курорта, където двамата неведнъж са обядвали. А адвокатите на главния обвиняем по делото, Петър Стоянов-Сумиста, близък на Йоца, изпращат официално писмо до председателя на Европейския съвет Мартин Шулц. В него се твърди, че през 2001 година Борисов и Амстердама нееднократно са се срещали в Белград.

Съдът не обръща особено внимание на твърденията на Кеца, Туцо и Сумиста. И тримата са осъдени на доживотен затвор, без право на обжалване, поставени са в пълна изолация. Ако наистина знаят нещо за миналото на Борисов, то е погребано завинаги и никога няма да се измъкне през де-

* Писмото е публикувано в броя на вестник „Галерия“ от 21.03.
2013 г.

белите стени на Софийския централен затвор. Въпреки че е сезирана по установения законен ред, Главна прокуратура отказва да образува досъдебно производство за криминалното минало на Бойко Борисов поради… изтекла давност*.

Сръбската прокуратура обаче му изпраща призовка през 2009 г.да даде показания като свидетел за показанията на подсъдимия Сретен Йосич. Борисов отказва с удивителния аргумент, че е министър-председател! ледах по телевизията на живо заседанието на Народното събрание, на което Христо Бисеров каза от парламентарната трибуна:

„След като престане да бъде премиер, на него ще му се наложи да отиде до Белград и да даде показания за връзките си с Йоца“. Изключителен медиен манипулатор, Борисов успя и този път да отклони общественото внимание от скандала. Той хвърли бомбастичната лъжа, че според информация на партньорските служби… Ахмед Доган е поръчал покушение срещу него. Не беше обаче толкова просто да се потуши скандала
със секретните доклади на американския посланик Джон Байърли. Те бяха пуснати от Уикилийкс в итернет, заедно със серия от 13 000 други грами от американски посолства
до Държавния департамент на САЩ.
Уикилийкс е международна социална мрежа, чиято цел е да публикува и анализира официални документи, получени след изтичане на информация. Като им дава гласност, мрежата се стреми да разобличава правителствена и корпоративна корупция. Домейнът ѝ е регистриран на 4 октомври 2006 г. Исландия, а уеб сайтът стартира два месеца по късно. Основател и главен редактор на мрежата е

* Прокурорското постановление е от 08.12.2011 г.

австралийският интернет активист Джулиан Асанж. За нея работят повече от 1200 доброволци-журналисти, математици и кибер специалисти от САЩ, Австралия, Европа, Китай и Латинска Америка. С милионите публикувани компрометиращи документи за политическата и корпоративна намеса във вътрешните работи на суверенни държави, за войните в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, за финансови и борсови машинации и спекулации, за тоталните манипулации на населението, мрежата засегна интересите
на глобални световни играчи. Може би това е и главната причина Асанж да бъде подложен на жестоко преследване заради изфабрикувано обвинение за сексуално насилие над две шведски момичета. То го принуди да бяга, да се крие, да търси и накрая да получи политическо убежище в Еквадор, в чието посолство в Лондон му се наложи да живее много години. След брутален натиск тази година еквадорците
бяха принудени да предадат Асанж на британските власти.

А САЩ и Швеция вече настояват „двигателят“ на Уикилийкс да бъде екстрадиран и съден при тях. Независимо от всички неясноти и лъжи около Асанж, никой досега не
е успял да изобличи социалната му мрежа в публикуване на фалшиви новини.

Грамите на американките посолства до Държавния департамент Асанж е получил от Брадли Маниг. Той е анализатор от разузнаването на САЩ, служил и в Ирак. Имал е достъп до секретните компютърни системи на американската администрация, откъдето е извадил 250 000 грами. Той беше разкрит, арестуван и осъден на много години затвор.

Докладите на американския посланик Джон Байърли са от 15 септември 2005 г. и от 9 май 2006 г. Те са публикувани на български език от сайта „Биволъ“. Имат ниво на конфиденциалност „секретно“ и са одобрени и от политическия, военния и съветника по сигурността на посолството. В тях се твърди: „Обвинения в миналото свързват Борисов със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията на СИМО е в потвърждение на тези обвинения.“

(От всички изтекли грами в Уикилийкс, СИМО се споменава само четири пъти. Според собствено разследване на журналисти от германския вестник „Тагесцайтунг“ зад абривиатурата СИМО се крие ЦРУ. Те са се срещнали с бивш шеф на отдел във „Фирмата“, който е потвърдил, че СИМО е псевдонимът на Разузнавателното управление за вътрешно ползване. Според грами от посолството на САЩ в Аржентина СИМО и ДЕА – Агенцията за борба с наркотиците са представени в „правоохранителните комитети към всички американски мисии в чужбина“.)
В доклада на посланик Байърли се казва още: Борисов е използвал позицията си на главен секретар, за да прикрие криминалните си деяния. Жената, с която
живее, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие на трансакции на самия

Борисов. Тай има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев, наричан още Маджо, и с неговия бивш партньор от организираната
престъпност Румен Николов, наричан още Пашата… Бойко Борисов е непредсказуема личност с необуздани политически амбиции. Той обаче силно подкрепя близки отношения със САЩ и е в позиция да подпомогне американските интереси в страната. Егото му може да бъде най-силният ни лост за влияние върху него. Ние трябва
да го бутаме в правилната посока, но да не забравяме с
кого си имаме работа.

Макар и да не забравят с кого си имат работа, американските посланици полагат трогателни усилия да замитат миналите гафове на премиера. Веднага щом изтекоха грамите в сайта „Биволъ“, посланик Уоруик изтича до Парламента, за да убеждава депутатите, че Уикилийкс се позовава на „неясни и непотвърдени“ източници. Посланик Пардю пък каза, че нямало да ги коментира, защото представлявали „класифицирана информация“.

„Българският партньор на президента Буш е свързан с мафията“, под това заглавие авторитетното електронно списание Конгрешънъл куотърли“ (CQ), близко до Конгреса на САЩ, публикува на 2 март 2007 г.* обширна разработка
за тогавашния кмет на София Бойко Борисов.

Авторът Джеф Стейн, редактор по въпросите на националната сигурност, ветеран от войната във Виетнам, се позовава на поверително досие, съставено от екип от високопоставени служители на американските органи на реда.

„Най-новият съюзник на Вашингтон е близък съратник на прочути мафиоти и е свързан с почти тридесет неразкрити убийства. По време на управлението на Борисов като висопоставен шеф на органите на реда неговите бивши партньори от престъпната групировка СИК процъфтяваха, а техните предполагаеми конкуренти бяха систематично избивани. Американското партньорство с Борисов, който се кани да става и министър-председател, е последният пример за политическата търговия, която се води от администрацията на Буш и поставя Пентагона, ЦРУ и ФБР в едно легло с някои от най-корумпираните и престъпни лидери“,

* www.dnevnik.bg.

се казва в статията, публикувана във всекидневния електронен бюлетин „Вътрешна сигурност“ на Конгреса. „Той може да е кучи син, но е наш кучи син“, тази реплика е казана през 30-те години на миналия век от президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт за никарагуанския диктатор и откровен бандит Анастасио Гарсия Сомоса. Тя
обяснява и ласкавото отношение на американците към – според ефектния израз на посланик Байърли – нашия „бабаит в костюм на Армани“. Те го харесват и ще продължат да си го харесват, както потвърди и посланик Макълдауни, докато не спре да им доказва, че „българите не са свикнали да вземат решения сами и очакват Вашингтон и Брюксел да им казват какво да правят“.

Доста години американците „бутаха в правилната посока“ Борисов, каквото и да значи това, а и продължават да го бутат. Лошата новина е, че не бяха единствено те. Самият Борисов в един момент си повярва, че е, според скромното му твърдение, „най-голямото достояние, което България някога е имала“. И започна да изгражда около образа си истинска PR машина. Денем и нощем той безсрамно си правеше реклама като единственият борец, застанал твърдо срещу мафията. Борисов умело комбинираше влиятелните си контакти със собствениците на вестници, радиостанции и телевизии, с по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да си осигури благоприятно отразяване, върху което градеше имиджа си. Колеги са споделяли в частни
разговори, че той плаща кеш за позитивно отразяване на дейността му и грозно заплашва и наказва пишещите негативни материали. А пък простолюдието го харесваше и продължава да го харесва заради просташки бедния му, уличен език, непретенциозното поведение и безжалостната, демагогска критика към политическия елит.

Битува мнението, че Бойко Борисов е уникален случай в световната история. Мисля, че това е доста пресилено, той просто е рожба на нашето объркано време. С дивашки популизъм, с излъчване на алфа мъжкар, с тотално пренебрегване на всички канони на политическото, до върха стигнаха и Силвио Берлускони, и Доналд Тръмп, и Борис Джонсън.

Така или иначе, в един момент Борисов съвсем основателно реши, че му е дошло времето за следващата крачка. Тук трябва да се върнем на червените кортове в Банкя. Един от техните съсобственици Иван Саздов, за когото вече писахме, а ще стане дума и по-нататък, е приет за член на милиционерския кръг „Банкя“. Водеща фигура в кръга беше ченгето Чавдар Чернев, който, заедно с Виктор Вълков, осигуряваше топлата връзка с кръга „Монтерей“. Останалите, по-неизвестни на широката общественост членове бяха все хора от бившите „секретни служби“. Те се събират редовно
в ресторанта „Бялата къща“ в Банкя и един ден им хрумва (или пък им е подшушната) идеята, да създадат Инициативен комитет за издигане на кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София. Шеф на комитета става Иван Саздов, собственикът на червените тенис кортове. С неговото име са свързани няколко любопитни случая: една многомилионна сделка с китайци, отнета в последния момент от друга фирма и прехвърлена на Саздов от премиера; милион и половина евро с неизяснен произход,
с които е платена скандално известната къща в Барселона на манекенката от Сандански, „Мис Бикини 2006“, Борислава Йовчева; съдебен процес, който Саздов възбуди по този повод срещу червената евродепутатка, журналистката Елена Йончева, но не поиска да плати съдебната такса; апартамент, в който дълги години живя, без да плаща наем, главният архитект на София. но място на новата партия ГЕРБ. Тази странна, милиционерска организация беше създадена, като беше използвана системата на районните, градските и областните управления на МВР. Тя бе изградена по модела на комунистическите тоталитарни партии: пирамидална структура, единоначалие, демократически централизъм. В началото Бойко Борисов твърдеше, че той и Цветан Цветанов са финансирали ГЕРБ, като са си ипотекирали къщите в Банкя за 440 000
марки. По-късно обаче, без никой да го пита, се изфука, че партията му повече от десет години я обезпечават финансово германските фондации „Фридрих Зайдел“ и „Конрад Аденауер“.

Когато замирише на власт и пари, интересите на мутрите, ченгетата, пишман предприемачите и демократичния, лицемерен Запад, някак внезапно съвпадат.

Когато замирисва на големите пари, и гаджето на Борисов излиза иззад завесата и се показва на сцената. Цветелина Бориславова вече се е адаптирала от служител на външноикономическото разузнаване на комунистическа България в пламенен адепт на западните ценности. Както написа списание „Тема“: „Там където има пари, Цветелина
Бориславова винаги има нов проект.“ Този път проектът се наричаше „Глобална България“.

Неговата задача беше да катапултира партия ГЕРБ и нейния неформален лидер Бойко Борисов във властта – първо на столицата, а след това и на държавата. Олигарси с червено потекло, медийни магнати, политолози, близки до „Отвореното общество“ на милиардера Сорос, бързо създадоха икономически-финансов кръг около проекта „Глобална България“. Целта на Цветелина Бориславова, Саша Безуханова, Иво Прокопиев, Иван Кръстев, Светослав Божилов беше чрез политически контрол върху властовите структури да придобият монополни права върху икономиката на държавата.

Именно от това гнездо излетя премиерът Бойко Борисов. Защо изборът падна върху него? Социалистически пожарникар, неосъществен таен агент „Буда“, момче за всичко а мутренската групировка СИК, той сякаш беше еманация на всички основни движещи сили на бандитския Преход. А освен това притежава истински букет от качества и кусури, превръщащи го в съвършена марионетка: Наполеонов комплекс, нарцисизъм, жажда за власт, безкрупулност, безпардонност, страхливост, ниска специална и обща култура, много нисък праг на самокритичност, безпогрешен инстинкт на политическо животно за оцеляване, харизма, интелигентност, гъвкавост и комуникативност.
Проектът „Глобална България“ беше стартиран в края на 2002, продължи седем години и мина през три етапа.
Най-любопитен е етапът на фондацията „Типинг Пойнт“

(Повратна точка). Тя е регистрирана през 2005 г. от (отново) Цветелина Бориславова, Иван Кръстев, Светослав Божилов и от братовчеда Атанас Божков. Името на фондацията е заимствано от заглавието на книгата-бестселър на британско-канадския журналист Малкълм Гладуел, автор на списанието „Ню Йоркър“ и на влиятелния вестник „Вашингтон Пост“. В нея се изследват „скритите пружини за внезапните и привидно необясними коренни промени в обществените нагласи“. Гладуел базира изводите си върху факти като търговския ренесанс на отдавна излезлите от мода обувки „Хъш Пъпис“, внезапния рязък спад на престъпността в метрото на Ню Йорк през периода 1988–1994, фурора, който предизвика детското телевизионно шоу „Сезам, отвори се“. За да се постигне с ограничен ресурс огромен ефект, истинска „социална епидемия“, според автора са необходими три предпоставки. „Закон на малцинствата“ – шепа специално устроени хора (Прокопиев, Бориславова, Божилов?), които стигат,
за да се предизвика революционната промяна.

„Прилепващ фактор“ – специална форма за информация, която да прилепне към мозъка като неизличимо впечатление. (Героят Бате Бойко – един от нас?)

„Силата на контекста“ – начин външната среда да промени смисъла на конкретните случки и действия. (Генералските еполети като индулгенция за минали престъпления?)

Според Гладуел създаването на „типинг пойнт“ може да бъде и контролиран процес. Май точно така се получи и в България. Година след регистрирането на фондацията една от водещите журналистки на вестник „24 часа“, Алексения Димитрова, ме помоли да направим интервю във връзка с годишнина от смъртта на баща ми. И тъй като той все още беше – и още е – най-дълго управлявалият министър-председател на България, разговорът се въртеше и около тази тема. Внезапно, ни в клин, ни в ръкав (Бойко Борисов още беше само кмет на София), Алексения ме запита дали той би бил и добър министър-председател. Категоричният ми отговор „Не, разбира се!“, изобщо не намери място на страниците на вестника.

Години наред всички медии тиражираха образа на „Генерала“ като най-перспективния ни политик, като сигурния бъдещ министър-председател. Но създателите на проекта „Глобална България“, Прокопиев, Божилов и Кръстев решиха да се презастраховат. През 2008 г. те учредиха и фондация „Граждански медии“, която получи лиценза на
нов телевизионен канал Re:TV. Телевизията денонощно хвалеше Борисов, точно до момента, в който той триумфално влезе в Министерския съвет. Веднага след това телевизията моментално беше закрита.

Гледах по националната телевизия репортаж от една луксозна мутренска кръчма, в която Цветелина Бориславова и още няколко активисти от „Глобална България“ бурно  празнуваха победата в парламентарните избори на медий-
ния продукт, който и те създадоха.

Уви, той бързо започна да се еманципира от „Глобална България“ и още в средата на първия си мандат, един по един, започна да отстрелва техните министри, първо Трайчо Трайков, после Николай Младенов, след това Сергей Иванов и Дянков. Съвсем очаквано и закономерно дойде и моментът, в който премиерът се обърна и срещу олигарха с розовите бузи Иво Прокопиев, който на практика разчисти пътя му към властта.

Има един въпрос, който ме занимава вече десет години: Защо, въпреки всичките му лъжи и провали, хората от партия ГЕРБ продължават твърдо да подкрепят Борисов?
Отговора намерих в една малка книжка, „Съвети към сина“, отпечатана от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. След две национални катастрофи Фердинанд решава да абдикира. Той се качва на влака за Кобург, Германия, където ще остане до края на живота си. Там той пише „Обръщение“ към своя син и приемник цар Борис Трети. Препис от него предоставя на дипломата и историк Дими-
тър Йоцов, който често го е посещавал. Преписът се съхранява в Централния държавен исторически архив в трети фонд, под името „Тайната канцелария на царя“. Нямам представа дали внукът – Симеон – е чел откъси от него на своя бодигард, но, не ще и дума, той точно изпълнява съветите на Фердинанд Лисицата:

Ти трябва да държиш нишките на цензурата и колоните на вестниците, които да изтъкват ежедневно твоето превъзходство и да подбират фотографически снимки и епизоди, които те представят във внушителна външност и царско достойнство. Разпореди дори до най-затънтените паланки да се величае само твоята особа и да ти се приписват божествени качества.

Ти трябва да разделиш народа на две категории, норавни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата  фикция, като теб, че работят уж да осигурят щастието на
всички. Некадърни да изкарат прехраната си иначе, тези хора са навикнали да взимат голям пай от хляба, който иначе печели целият народ. Втората категория са тези, които с ума и ръцете си създават богатството и разкоша. Тя е торът на държавната нива; за да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото. Трябва да бъдеш в добри отношения с хората от първата категория. Вземай за там младежи из народа, поотракани, но мързеливи да работят, и ги настанявай на държавната трапеза. Техните бащи и роднини, облагодетелствани чрез произволите на администрацията,
ще бъдат твоят най-здрав щит.

Народът величае винаги най-долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите, на такива поверява той своята съдба. Помогни на тях да се
обогатят, така ще успееш да уредиш и твоите частни работи.

Позволи на гешефтарите и вагабонтите да бъркат в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Така те ще се превърнат в твои доверени кучета, които ще лаят против всекиго, но не и против теб.
А българският народ е крава, която трябва да се дои до изтощение. Колкото по-ниско пада в материално и нравствено отношение един народ, толкова по-сигурен е неговият водач.“*

Има един филм на Уди Алън от 1983 г., казва се „Зелиг“. Главният герой Леонард Зелиг има уникалната способност да приема образа – физически и психически, който други-
те очакват от него – от Чарли Чаплин до Адолф Хитлер, от дебелака до китаеца. През 2007 г. италиански екип от неаполитански психиатри под ръководството на Джованина Конкиля оповестява случай на рядко нарушение в мозъчната дейност, чийто жертви се държат като героя от филма.

Нарекли го „синдром на Зелиг“.

Понякога ми се струва, че от този синдром страда и Борисов. Когато от него се очакваше да донесе възмездие за бандитския преход, той започна да се държи като „Отмъстителя“. (E, вярно, извади нож само на умрелите кучета, но на ограбените и измъчените хора и това им се видя нещо.) Когато всички жадувахме да бъде спряно разрушаването на България, премиерът се превърна в „Строителя“. (E, вярно, магистралите се рушат, а голяма част парите беше откраднати, обаче народът и това прости, „те и другите крадат“.) Когато на началниците от Вашингтон и Брюксел им дотрябва нашият полуостров, Борисов започна да се изживява като
„Обединителя“. (E, вярно, облажиха се гърците, северните македонци и косоварите, а за нас останаха компромисите и скандалите, но пък отново вярваме, че сме „фактор“ на Балканите.)

Хамелеонщината се оказа най-силната страна на премиера, която все още го държи над повърхността. Но дори и дивашкият популизъм пред кукловодите и плебса не е глав-

* „Съвети към сина“, с. 21, 22, 24, 26.

ната причина да позволим да ни управлява семпъл човек с тъмно минало. Реставрацията е задължителен и неотменим етап на всяка революция. Обаче историята винаги се повтаря като фарс. Умората на хората от несъстоялия се преход към жадувания, светъл капитализъм ги кара да си припомнят с умиление и копнеж за „Човека от народа“. Борисов го харесват и защото е карикатурният образ на късния Живков.
Точно като Първия, премиерът самодоволно приемаше овациите на партийните ибрикчии по време на последния, „победен“ конгрес на ГЕРБ. Със същите маньоври, с които Живков отстрани вторите – Борис Велчев, Александър Лилов и Чудомир Александров, – Генерала се отърва от Цветан Цветанов. За Живков направиха филм, за Борисов написаха книга. Също като късния Живков, и Борисов напразно се лута в търсене на спасителния път. По същия трагикомичен начин, с нелепо увиснало от изненада чене, и той ще свърши в един хубав за демокрацията ден. (Ако, разбира се, междувременно все пак е успял някак да смири гнева на Йоца Амстердама.)
Между двамата има една съществена разлика, Живков обичаше България. Борисов обича само себе си.

ПОСЛЕСЛОВ

След Командира без армия, бутафорния Цар, Пионера, фен на Троцки, и Пожарникаря, който гаси бури в чаша вода, потегля към Историята. 

В гримьорните и зад кулисите кипи трескава дейност.

Публиката е в трепетно очакване. 

Идва времето кукловодите да извадят на сцената нов спасител. 

Зад завесата вече наднича шутът.

„..на света не сме нещастни само ние тук –
около нас театърът безкраен
играел много по-печални драми от нашата.
Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори
и всеки има миг, в който трябва/ да влезе и излезе…“*

/Шекспир, „Както ви харесва“, превод Валери Петров/

Уви,харесва ли ни, или пък не, няма нищо ново под слънцето.                              https://fakel.bg/ 

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.