Щастлив съм, че аз съм перничанин не само днес, а цял живот...

30 Декември, 2019
0 коментара

Преди няколко дни написах тук: Не мога да позная перничани!
Сърцето ми се свиваше като гледах как перничани мълчаливо и покорно търпят връхлетялото ги водно бедствие, как пасуват и кротуват в навечерието на епидемиологичната криза, как си траят и не смеят да гъкнат докато се надига със страшна сила екологична катастрофа…

Започвам обаче да виждам, че перничани се събуждат; че се самоорганизират; че осъзнават – спасението на останалите без вода е в ръцете на самите останали без вода; че си дават сметка как властта гледа да отиграе ситуацията, да имитира и симулира активност; че имат дух и характер.

Стига са обиждали Перник!
Перник носеше на плещите си социалистическата България – като ѝ даваше въглища, метали, машини, цимент, здраве и своите скъсени години живот от болести – силикоза, туберкулоза, артрит, осакатявания и задушавания от нечист въздух, от високи край-пещни температури, от газ гризу,..

Перник даде на България поетите Константин Павлов и Борис Христов. От Перник е достойната за Нобелова награда (не знам защо България не издига кандидатурата ѝ) Здравка Евтимова.
Перник даде на България знаменити художници, артисти, учени, спортисти, човеци.

Перник днес е това, което беше Русе преди тогавашният самодоволен, живеещ в паралелна реалност човек първо лице, единствено число в държавата да направи разнебитена, ошашавена, унизителна и удивена физиономия в Бояна – че е паднал от власт.

Перник днес е в беда, която грози постепенно и редица други градове в България.
Перник е първата тежка жертва на властовата некомпетентност, на властовия нарцисизъм, на властовото самохвалство, на властовата корупция, на властовото лицемерие, на властовото безхаберие.

Перник днес е другото име на Надеждата за Промяна.
Преди малко прочетох статус, чийто автор казваше – Днес съм перничанин!
Щастлив съм, че аз съм перничанин не само днес, а цял живот.
Защото Перник винаги е бил в сърцето ми. Той не е само място на раждане, той е съдба.
Затова в неговите ръце днес е Съдбата – на България.

                                                                                   Николай Слатински                                   Image title                                                                                 https://svobodnoslovo.eu

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.