"Преподобна Стойна" и Църквата- причина за прокуждане на БОГОМИЛИТЕ- книгата се раздава БЕЗСРЕБЪРНО

11 Ноември, 2020
1 коментар

                                                            https://www.youtube.com/watch?v=EoEtO-CjrSE

"Преподобна Стойна" и Църквата- причина за прокуждане на БОГОМИЛИТЕ и падането на България под турско робство- книгата се раздава БЕЗСРЕБЪРНО.

Издадена е с лични и дарителски средства.

Поръчките за книгите ще се приемат САМО НА ВАЙБЪРА на телефон 0896660809Онлайн издание на Преподобна Стойна" 

                                   http://www.beinsa.net/Prepodobna_Stoi...

www.beinsa.netbeinsa.net

Сметката за набиране на средства по банка е: - BG35 UBBS 8002 1097 6706 40 Любомир Мулетаров.

 IBAN: UBBSBGSF -Средства чрез ЕКОНТ - София улица Мадара, Добринка Костадинова телефон 0879131717 

 Сметка в ИЗИПЕЙ BIC& BGSPYBGS1 BG95 ESPY 2205 4204 3816 2280 Любомир Мулетаров 

 Всички томове и книги на Учителя нигата ще се разпространява безплатно. 

За уточняващи въпроси и отговори моля позвънете 0888710202 

                  Любомир Мулетаров                                        https://www.youtube.com/watch?v=EoEtO...

                                                                                https://www.youtube.com/watch?v=RYXvlCnlWyA&t=6s


                       Идете до село Златолист – там до старата й къща расте златна трева 

За първи път за Стойна Преподобна чух случайно – моя близка заедно с група журналисти присъствали на освещаването на черквата “Св. Петка” в Рупите, след което всички поели към близкото, но много далеч от известността магическо село Златолист. 

Родена е през 1883 г. в с. Хазнатар (от турски “хазна”), на български с. Златарево – на около З0 км от Демир Хисар, Серска околия. Умира на 50 години в с. Златолист, Мелнишко, през 1933 г.

Нито властниците в Царство България са осъзнали, нито онези в Народната България са разбрали, че някога някъде в Златолист едно сляпо същество е било боготворено и почитано повече от царица, повече от народна представителка. Незрящата Стойна не само рисува иконки по стъклото на църковната си собичка, но вижда ясно накъде върви света. И предупреждава, че човечеството е в опасност.

След като полагат тялото й в покойницата, постепенно я забравят. Сите българи, при това за коджа време – и като че ли завинаги. 

Смисълът на нейният обет е дарбата й да се самораздава на околните, да бъде винаги от страната на светлината. И да произведе високонравствено събитие –  живяла е само 50 години, но с чиста по детски душа, в непорочност, честност и човеколюбие. Нейното чародейство е било част от непонятната за нас връзка между живата и мъртвата материя, невидимата размяна на енергии между Горния и Долния свят. 

До сетния си ден Преподобна не е излъгала никого. И за нищо. Дала е всичко, което е могла да даде. И е отказала всичко, което е могла да получи. Да, може би Стойна е неразбираема от светска гледна точка, но тя е реално чудо, непостижимо за повечето от нас. 

Обществената ни памет по пътя на естествения подбор я препращаше в миналото. И доскоро Стойна си стоеше не по-далеч спомена за нея. Там ни бе по-удобна, защото не бе заплаха за бетонираната ни, но уязвима гузност. Затуй, трябва да признаем, не тя е незряща за извисеното, а ний сме слепи за високото.   

За мнозина миряни Преподобието се явява първоначалната отправна точка към Бога. И първата осъзната крачка по пътя към Храма. Светицата Стойна е достъпна за всички и това я прави в очите на народа своя, близка, роднина. А българинът обича да има свои хора навсякъде. 

Дори и на небето. 

Дори и сред светиите. Или поне между преподобните, които са с по-нисък ранг в йерархичната стълбица в небесата.

За разлика от днешните българи, старите ни съотечественици са обичали първо да видят, после да пипнат и тогава да се произнесат за качествените способности на човека. Тъкмо те са нарекли Стойна Димитрова – Преподобие, не защото никога не кусвала плът. 

И никога не слагала в устата си люти напитки. Или понеже никога не са я чули да изрече неприлична дума. Преподобна е предимно поради пословичното си поведение на християнка, която няма нужда от златен кръст. Защото за нея вярата е злато, което никой не може да й отнеме. 

Народът я боготвори  и заради удържаната дума да служи вярно на своя Бог и своите себеподобни.

Всяка година на 6 май в с. Златолист, Мелнишко, се събират хиляди жители на околните села и градове. За да почетат свети Георги -  духовният брат на Преподобна Стойна.

Идете в Златолист и се поклонете на гроба й, който и ден да е. И постойте в минутка размисъл и в промисъл, за нея, за вас, за житейската ви пътека дотук. Мястото е божествено като природа, скътано и някак тайнствено, гледката е рисувана сякаш от ангели, а кристалната тишина звъни нежно като духнат листец, танцуващ из въздуха.

Огромният столетен чинар (или явор по тукашному), откакто я няма Преподобна Стойна е изповедалня за поклонниците й. Не можете да обгърнете дънера му, но го прегърнете и той ще ви обвие с диханието на богопомазаното място.

В двора на закопаната до половината в земята черква има стръкчета златна трева. Поверието разказва, че там, където е стъпил белия кон на Свети Георги, копитата му са позлатили тревите.     

Потърсете тези стръкове. Не заради благородния метал, а заради  благородната Преподобна Стойна. Чиито кръст не е бил златен, но нейната вярата е чисто злато.

Пращат болни на гроба и  Петричката ясновидка Ванга е единствената наследница на Преподобна Стойна. Това става веднага след смъртта на Стойна – около 1933 година. През всичките години Вангелия праща болни хора на гроба на жената, чиято последователка е.

Допълва, че Стойна е три пъти по-силна от нея. За своята пък дарба Преподобната  е категорична, че идва от Свети Георги. Една нощ й се явил и й обяснил, че е неин брат. Съвременниците на Стойна разказват, че макар и сляпа, подобна на Ванга, тя тичешком качвала стълби, чистела църквата и какво ли още не. Спомнят си, че не ядяла никога месо. Всеки ден се хранела само с лимони и портокали. Малко хляб си позволявала един път в седмицата. Известна е с това, че не обичала нито пари, нито подаръци и повтаряла на всеки, че скромността е най-голямата добродетел.

                                                                        Румен ЛЕОНИДОВ

                   http://www.nabore.bg/statia/vanga-prepodobna-stoina-e-tri-pati-po-silna-ot-men-948-21

Златолист е малко селце, сгушено в Санданско-Петричката котловина, на 32 км от Сандански. За да се стигне до селото, се минава през село Катунци. Пътят към Златолист не се препоръчва за ниски автомобили, тъй като на места липсва асфалт.
През 18 – 19 век в село Златолист се развива железодобивната индустрия, превозва се руда и обработено и необработено желязо. През 1891 година Георги Стрезов ( учител в Битоля и завършил право в Женева с дисертация „Вмешателството и Балканите”) пише за селото: „Суха Сушица, село на 1 час път от Мелник. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „Св. Георги“, гръцка. 40 къщи българе”.

Днес в село Златолист живеят 7-8 души, но целогодишно и най-вече през топлите месеци се посещава от хиляди български и чуждестранни туристи. Главната забележителност е църквата „Свети Георги”. Храмът е построен през 1857 година. Изрисуван е през 1876 година от Теофил Минов, който по това време е на 11 години. Стенописите са странни и нетипични за една църква. На едната стена се вижда гола жена и дявол с арбалет. Досега никога не е откриван такъв стенопис. На друга пък се вижда дявол, впрегнал човек в каруца. Също така има и изобразен светец с глава на кон.

[/userfiles/files/P6170014%281%29.JPG]

В средата под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Хилядите туристи, които посещават църквата, събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Всеки стъпил на камъка се вглежда в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди и ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена. Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с обикновена мраморна плоча. Но пък местните жители казват, че това няма значение, защото всъщност не плочата е лековита, а самото място.

[/userfiles/files/orelDSC03025.jpg]

В началото на ХХ век в черквата живяла пророчицата Преподобна Стойна. Била е монахиня. Местните жители разказват, че пророчицата твърдяла, че сам Свети Георги я е довел тук. Когато била на седем години, Пророчицата се разболяла от едра шарка и ослепяла. Тя твърдяла, че докато била болна, Свети Георги я навестявал и й заръчал да отиде в село Златолист. След време родното село на Преподобна Стойна било опожарено и тя помолила да я отведат в село Сушица ( Златолист). Когато дошла в селото и разбрала за църквата „Свети Георги”, решила да се установи в нея и да живее като монахиня. Мястото не е много далеч от Рупите, което е енергийно поле. Тя започнала да помага на хората. Баба Мария и дядо Стоян твърдят, че с очите си са видели как Преподобна Стойна изцелява и лекува хората. Техните разкази са записани в житие, което се намира в храма и всеки посетител може да прочете. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън,  дошъл отново с дар за монахинята.  Пророчицата била посетена и от владика, който ѝ подарил сребърен кръст. Казал ѝ, че тя е по-достойна да го притежава. Кръстът и до днес се пази в църквата. Клисарят на храма твърди, че ако се пусне във вряща вода и после човек пие или се измие от тази вода, повече няма да страда от главоболие.

[/userfiles/files/f_stoinam_9985173.jpg]

Когато идвала да се моли в храма, Преподобна Стойна заставала на мраморната плоча в средата на църквата. Веднъж, когато един човек дошъл да се моли, застанал отстрани и съзрял, че всъщност Пророчицата не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още не доумявал, и го помолила до смъртта ѝ да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Твърдяла, че нощем се разхожда из гробището сама и пее.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който Пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще е радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.

[/userfiles/files/l_gallery_41_6h8v9v6y5e%281%29.jpg]

Ако докато се разхождате из двора на църквата забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на Вековно дърво, не се чудете. Яворът  е на повече от 1300 години и има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от безплодие.

[/userfiles/files/l_gallery_34_3t8q9k3e3c%281%29.jpg]

В близост до дървото е гробът на Преподобна Стойна, където всеки вярващ ѝ отдава почит.

[/userfiles/files/grobaStoinaDSC03019%281%29.jpg]                                                        Автор:  Ралица Стоянова

                                                                                      https://www.cluborfei.com/bg/product

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Анонимен
#1 от dimitar d,
22 Февруари, 2021 | 18:43
Напиши отговор
Оценка: 0
Mnogo hybavo enapisano vsi4ko i nai v4e sas viara v prepodobna stoina,
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.