ПРОЕКТЪТ “БЪЛГАРИЯ” part 3

12 Юли, 2019
0 коментара

 Да, ама инспекторите тук са строги, умират си да изобличат такива нарушители-жестоки експлоататори на нещастните добичета. И така, срещу няколко хиляди евро в полза на държавата, справедливостта възтържествува и кравите отново бидоха затретирани хуманно. Само дето фермерът се зарече да намери купувач и да захвърли фермата в ръцете му – при такава неблагодарна държава рано или късно си принуден да се откажеш от постоянното съприкосновение с идиотщини.

Има наистина една – последна за това изложение – европейска ценност, която действително е висша добродетел. Но у нас тя е установена като такава от незапомнени времена, а в Евросъюза е разписана като задача предстояща тепърва за осъществяване. Какво имам предвид ли ? Ами, борбата за равноправието на жената. Като бивш директор тук имам сравнително голяма извадка, тоест меродавни наблюдения, и мога да потвърдя, че равенство няма. Но от друга страна подходът към решаване на проблема е пак порочен, тоест вместо да го реши създава други проблеми. Имам предвид отново изпитания метод на не особено изобретателните (е, поне отвреме-навреме трябва да бъда учтив) либерали – налагането на квоти за жените в управлението. В България преди 1989 г. равноправието действаше и по отношение на обучението, и по отношение на заплатите (ставката бе за позиция, а не за име), и по отношение на назначаването на ръководните кадри. Ако пък погледнем към още по-стари времена, намираме свидетелствата на всички външни посетители в страната единодушно да заключават горе-долу следното: гъркът обича жена си, но я държи настрана от социалния живот(1); турчинът счита за свое законно право да държи жената в подчинено положение(2); при албанецът е почти същото(3); а жената на българина си е просто еманципирана(4) (цитатите са от книгата на Проф. Густав Вайганд “Етнография на Македония”, Лайпциг, 1924; за повече детайли ще трябва да погледнете в книгата ми). С други думи, тези, които искат да ни проповядват тази наистина достойна за уважение добродетел – нека я наречем европейска, ако толкова настоявате – и да ни навиват обезателно да я възприемем в ценностната си система, са доста позакъснели.

_____________________
1 “Гърците в Македония ценят жената най-вече като съпруга. Наистина тя помага на мъжа в земеделската работа, но не я третират като работно добиче. Колкото по-високо е социалното положение на гърка, толкова повече той щади своята жена. Приятно му е, когато тя полага грижи за себе си, когато си купува дрехи и накити. Но в обществения живот и гъркинята по правило не взема участие. Тя участва в домашния живот наравно с мъжа…”

2 “При заможните мохамедани, както е известно, тя е напълно откъсната от обществения живот и живее изолирана от света, заключена в дома на съпруга. При по-бедните класи и сред селското население жената взема участие в работата на мъжа, но пази лицето си забулено и не допуска да го зърне гяур. При помаците, някогашни християни, жената не се забулва, когато наблизо има чужди мъже, а само извръща глава.”

3 “При албанците-християни и аромънските фаршериоти е съвсем същото. Жената принадлежи на дома, не на улицата и неомъжените момичета също толкова страхливо се дръпват от чуждите погледи както и мохамеданките… В по-заможните албански и аромънски семейства това унизително положение на жените е смекчено, но не и отменено. Те вземат участие в разговорите на мъжете, но не и на обяд и на кафе, когато само прислужват… За албанците и аромъните-пастири мъжът е господар и повелител, на който не може да се противоречи, жената е прислужница и майка на децата.”

4 “Съвсем различно е при българите. Жената се цени еднакво и като жена, и като помощничка на мъжа, не като при сърбите, които гледат на нея само като на слугиня. Българката се показва свободно пред обществото, сяда на трапезата, дори когато има гости, дели с мъжа си всички радости и задължения…”

Българката не напразно е възпята от безброй наши поети и като гиздава но скромна красавица, и като горда майка юнашка. Само ще ви припомня подвига на цели две поколения българки след Втората Световна Война: безброй наши жени постигнаха насред неимоверни трудности това, за което техните “сестри” на Запад нямаха нито дръзновението и силата, нито куража и вдъхновението, а често дори и желанието да си мечтаят – изградиха успешни трудови кариери като лекарки, учителки, агрономи, строители, счетоводителки, архитекти, работнички, музикантки и пр., като в същото време отглеждаха и възпитаваха деца, същевременно допринасяйки на равна нога с мъжете си за издръжката на семейството. Съвсем не е случайно, че нашите спортистки са толкова често шампиони в дисциплината си – това е още една демонстрация на силата на духа на българката. Ние, българските мъже, не само трябва да се гордеем с нашите жени; ако питате мен, необходимо е да се доказваме достойни за тях, и то всеки Божи ден. Малко е просто да издигнем на българката паметник на най-висок пиедестал… А, да, и да не забравя да ви напомня: нашия по-голям европейски брат настоява да се борим за равни права на жената! Ами да вземем и да им ги дадем, на нашите българки, тези равни права, какво ще кажете ?

В заключение, докато Американо-Западноевропейските ценности са центрирани около отделната личност, давайки й превес над интересите на обществото, и по този начин освидетелствайки ескалацията на егоцентризма до грозни и в ущърб на останалите пропорции и форми, българската ценностна система поставя на преден план интересите на обществото. Доколкото тук правата на индивида се гарантират интуитивно и природосъобразно, тоест те се подразбират от само себе си и не се нуждаят от каквито и да са декларации – така както и всички ценности под въпрос са плод на неписан морален кодекс базиран на презумпцията за равноправие и справедливост и предаван от поколение на поколение по устна традиция много хилядолетия вече – хармонията на обществото се осигурява от една национална държава. В противовес на това, привържениците на “либералния” Западен модел настояват за отмирането на националната държава и за триумфа на наднационалните формирования. Меко казано, това е късогледство; по-точното определение е скудоумие базирано на лошо познаване на историята, на човешката психика, на двигателите на прогреса както и на политическите процеси. Малко е да се посочи, че и Македонската и Римската и Монголската и Руската и Турската и Японската и Китайската и Австрийската и Британската и Германската и Съветската, както и всички други супранационални империи от далечното минало не устояват изпитанията на времето. В днешно време вече ясно се вижда, че и всички съвременни наднационални политически формирования са в дълбока морална криза, или най-малкото в застой, обясняващо квазиперманентното състояние на политическа и икономическа криза в тях. Както САЩ, така и Европейския Съюз са блестящи примери за това. И тук фактът, че социално-политическото устройство се характеризира с това, което наричам Номенклатурокрация, е само половината от проблема. Другата съществена част е властващата “либерална” концепция за първенството и едва ли не тържеството на наднационалната държава. Не зная по-опасна илюзия от тази: националните държави са много по-жизнени и това неминуемо ще предопредели крахът, особено в случая на ЕС, освен ако Западноевропейската интелигенция не се осъзнае навреме. Като казвам крах, имам предвид потенциалното превръщане на континента в част от новия Ислямски Халифат или новата Китайска Империя. Днес това може да ви звучи налудничаво, но е въпрос на едно или две поколения най-много – освен ако европейците не вземат нещата в ръцете си и изритат либералите до две-три години максимум.

Не искам да бъда криворазбран: очевидно е, че бъдещето е на наднационалната държава – вероятно даже една обща световна администрация, която да се грижи за равномерното и равноправно развитие на всички народи, запазвайки по този начин различните култури и осигурявайки разнообразието, така необходимо за предпазването от обезличаване и западане на част от стимулите за прогрес. Но това е въпрос на много далечно бъдеще – може би 100 години, ако не и много повече.

НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА ЩЕ СИ ОСТАНЕ ПО-УСТОЙЧИВАТА И ПО-ЖИЗНЕНА СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКА СТРУКТУРА ДОТОГАВА, ДОКАТО НЕ СЕ ПОЛУЧИ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ИЗРАВНЯВАНЕ НА СТЕПЕНТА НА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА МНОЗИНСТВАТА В ПОВЕЧЕТО СТРАНИ, ОСОБЕНО ПО-ГЪСТО НАСЕЛЕНИТЕ.

Днес не виждам как това би могло да стане преди да са се изредили поне още три-четири поколения.

© 2010 Иван Даракчиев                    https://zaedno.tv/2015/10/25/projectbulgaria/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.