ПРЕХОДЪТ - 30 години от Промяната! PART 1

29 Февруари, 2020
0 коментара

ПРЕХОДЪТ - 30 години от Промяната 

"Ако г-н Ханке се осмели да твърди, че аз съм корумпиран, ще го съдя, но в САЩ, че тук съдилищата кого ще осъдят...".
Това каза на 26 февруари 2020 г в студиото на "Плюс-минус" бившият премиер Иван Костов.
Повод за коментара му са изнесените на 16 февруари 2020 г. твърдения от проф. Стив Ханке за корупция "по високите етажи на властта" по времето на СДС, заради които прокуратурата на Република България се самосезира. Според държавното обвинение интервюто на икономиста пред бТВ съдържа данни за наличие на документи, сочещи за евентуално корупционно престъпление.

Същият ден, но в БТВ, бившият държавен глава Петър Стоянов заяви, че в изнесените от проф. Ханке документи не е имало нищо значително и че известният икономист не му е споменавал, че някой е искал рушвет.

С днешна дата и двамата бивши вече сини лидери се опитват да убедят обществото, че по тяхно време не е имало корупция и че всички сигнали са давани, където трябва.

Така с 20-годишна давност Иван Костов и Петър Стоянов се опитват да преперат имиджа на синьото управление като отхвърлят от него съмненията за каквото и да е корупция.
Странно защо паметта се оказва толкова къса.
Затова ще им помогнем.
И за това са архивите. 

На 15.10. 2006 Богомил Бонев прави удивително сравнение пред Нова телевизия: "Костов е човек, който олицетворява корупцията, а Петър Стоянов - човек, който успява по някакъв начин да заблуди обществото, че е с морална ценност." 

Две години преди това, на 20 април 2004 година бившият син депутат Едвин Сугарев изпраща открито писмо до Иван Костов, в което окачествява като “срамни приватизационните сделки по време на правителството на Иван Костов”. На цели 43 страници Сугарев разказва подробно за корупцията при Костов, за "подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората. "Хората не знаят степента и мащаба на отговорността на Костов относно срамните сделки за БГА, Плама, Кремиковци. Не знаят причината за "чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови", пише Сугарев. 

Днес Костов не говори за това. И никой не го пита.

Питаха го обаче за секретния доклад на НСС, изготвен през 1999 година, в който се визират корупционните практики по време на неговото управление и се посочват конкретни имена. Костов отказва да изнесе днес подробности за този доклад с мотива, че не иска да лепи етикети на никого. Петър Стоянов, който извади доклада по времето на предизборния си диспут с Богомил Бонев през 2001, и днес спомена само неговото име.  

Историята обаче помни всичко. Трябва само да го прочетем. 

На 22 октомври 1999 г. Би Би Си излъчва специално интервю с министър-председателя на България Иван Костов, в което той сензационно заявява: „Трябва да има промени в кабинета“. 

Това става в деня за размисъл преди втория тур на местните избори, които се провеждат тогава. Премиерът обяснява пред британската радиостанция, че ремонтът на правителството му следва да се извърши, след като Европейският съюз покани България на преговори за пълноправно членство в Съюза, което се очаква да се случи през декември 1999 г.  

Открехването на темата за правителствени промени става на фона на срива на обществено доверие в управляващите, проличало още по време на първия тур на местните избори.  

Намерението за ремонт на кабинета е посрещнато с пълно мълчание в редиците на СДС и усещане за несигурност. В политическите среди се говори, че неочакваната позиция на премиера Костов не е свързана с евроинтеграцията, а с неуспеха на водената от правителството политика и със спада на общественото доверие, ясно проличало на местните избори. 

Костов избягва въпроса за корупцията, когато говори за правителствените промени.

Темата обаче е повдигната от президента Петър Стоянов, който в публично обръщение на 24 октомври 1999 г. заявява, че министър-председателят трябва да се освободи от корумпираните по високите етажи на властта: "Аз ще застана категорично и без всякакви уговорки зад премиера и по отношение на незабавните и енергични действия, които той трябва да започне срещу корумпираните, некомпетентните и самодоволните управници, независимо от това колко висок пост заемат те, дали са членове на правителството и колко големи са заслугите им към СДС." 

Костов не отговаря.  

Веднага след местните избори обаче, когато става ясно, че СДС е загубил около 1 милион избиратели, премиерът нарежда на специалните служби да му докладват до 10 декември същата година за всички случаи на корупция. 

А медиите вече са посочили конкретни примери за охолството, с което определени лидери от СДС започват да се ограждат. Пресата гърми за къщата на Христо Бисеров в центъра на София, журналистите питат откъде са средствата, с които синът му учи в Англия. Във вестниците се задават въпроси и за имотното състояние на зам.-председателя на СДС, лидер на Софийската организация и вицепремиер Евгений Бакърджиев, а също така и за вицепремиера Александър Божков, който по това време вече се е сдобил с прякора „Мистър 10 процента“. 

Мълчанието на Костов дава поле за нова изява на Стоянов.

С ново публично изявление по Дарик Радио на 27 ноември 1999 г президенът буквално нарежда на премиера:  "Хората, заради които политиката на СДС през последните години започна да се дискредитира, трябва да си отидат, без значение какъв пост заемат!" 

Така в края на 1999 г. за първи път през годините на преход от тоталитарната комунистическа система към демокрация темата за КОРУПЦИЯТА придобива ОГРОМНО обществено значение.  

Малко преди 10 декември 1999 г. става ясно, че Националната служба „Сигурност” (НСС) в МВР и Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) са предали на министър-председателя поръчаните им от него доклади.

 „В докладите на спецслужбите, получени от министър-председателя Иван Костов, са разгледани 152 случая на корупция в държавната и местната власт, засягащи 226 лица”, съобщава Дирекция „Информация и връзки с обществеността“ на Министерския съвет. 

В съобщението е посочено, че „докладите съдържат анализ на условията, средата и проявите на корупция във всички форми на властта.  Анализирани са всички подадени сигнали, включително и разглежданите в медиите“. 

Началниците на НСС и НСБОП – ген. Атанас Атанасов и ген. Кирил Радев, дават специална конференция, на която представят съвсем обща информация, отказвайки подробности. 

Ген. Атанасов заявява, че докладът на НСС е аналитичен и не съдържа списък. По думите му, документът ще подпомогне премиера да вземе „определени управленски решения“. 

„Корупцията не е сензация, ако очаквате бомбастични разкрития, ще ви разочаровам“, посочва от своя страна ген. Кирил Радев. По думите му неговият доклад включва обективни обстоятелства и факти, които могат да бъдат доказани пред следствието, прокуратурата и съда; 80 на сто от тях вече са били предадени на прокуратурата, а останалите са от оперативен характер.

 Става ясно, че от 1997 до края на 1999 г. НСБОП и регионалните ѝ структури са работили по 273 случаи на корупция, като броят на замесените в тях е 377 души.

В МВР са регистрирани 41 случая, в съдебната власт – 14, в системата на финансите – 31, в държавните предприятия, подлежащи на приватизация – 26, в държавната администрация – 19, и в други сфери – 21 случая.

 Двамата генерали декларират, че са предали два различни доклади и никой не знае съдържанието на другия. Категорични са, че няма проблем да си подадат оставките, ако им ги поискат заради докладите.

 Костов продължава да не свързва предстоящите кадрови промени в кабинета с корупционните практики в управлението. Упорито твърди, че  в докладите "няма аргументи, които да уличават в корупция министри от кабинета."

 Броени дни преди ремонта на кабинета, Костов прибавя към първоначалния си мотив за рокадите – предстоящата евроинтеграция – и още други два: „Ще си отидат министри заради несвършена работа... Ще си отидат министри и поради това, че няма да има повече съвместяване на висш партиен пост с висш пост в правителството, т.е.  няма да има това срастване между партия и държава.” 

Корупцията отново отсъства от неговото публично говорене.

 На 21 декември 1999 г. премиерът сменя тримата свои вицепремиери и още 7 министри, а именно:

- Александър Божков – вицепремиер и министър на икономиката (заменен от Петър Жотев, който е и вицепремиер);

- Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството (заменен от Евгений Цачев);

- Веселин Методиев – вицепремиер и министър на образованието (заменен от Димитър Димитров);

- Богомил Бонев – министър на вътрешните работи (заменен от Емануил Йорданов);

- Валентин Василев – министър на търговията и туризма (министерството е слято с Министерството на икономиката);

- Вилхем Краус – министър на транспорта и съобщенията (заменен от Антони Славински);

- Георги Ананиев – министър на отбраната (заменен от Бойко Ноев);

- Васил Гоцев – министър на правосъдието и правната евроинтеграция (заменен от Теодосий Симеонов);

- Петър Бояджиев – министър на здравеопазването (заменен от Илко Семерджиев);

- Марио Тагарински – министър на държавната администрация (министерството е поето от премиера Иван Костов).

 Онова, което обаче министър-председателят и лидер на СДС не прави, е да даде смислено обяснение за причините, поради които прави тази тотална чистка в кабинета си, която стига дори до вицепремиерите.

 В пресата политическите опоненти на Костов твърдят, че той разчиства сметки в СДС, че си е избрал ролята на добрия министър-председател срещу „лошите” министри, подозират го, че някои от смените са свързани с приватизацията.

 Премиерът обаче категорично отказва да обясни кой за какво и защо сменя. Това му изиграва лоша шега.

Именно върху приватизацията нанася своя ответен удар Богомил Бонев, министърът на вътрешните работи в първия кабинет на Костов, фигурата с най-голям рейтинг и един от тримата министри, който не присъстват при гласуването на освобождаването им в Народното събрание на 21 декември 1999 г.

 Четири месеца по-късно, през април 2000 г., Бонев обвинява публично Костов, че през 1998 и 1999 г. премиерът е забранил на службите да наблюдават процесите на приватизация в страната. Той обвинява министър-председателя, че е скрил информации срещу двама бивши заместник-министри на промишлеността, които тогава вече са разследвани.

 Стига се и до прословутата реплика на президента Петър Стоянов: „Иване, кажи им, те ще те разберат!” Той я изрича след атаката на Бонев срещу Костов. „Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Затова това, което констатира Бонев, се приема от болшинството българи. Бонев каза това, което трябваше да стори Костов преди шест месеца“, заявява президентът Стоянов.

 Същевременно президентът допълва, че Бонев не може да има моралната отговорност да застане начело на атаката срещу правителството, като уточнява: „Няма да крия, че той беше сред първите министри, които демонстрираха смущаващо близко приятелство с представители на частния бизнес и така позволиха политици и частни бизнесмени да заиграят на едни и същи терен”.

 http://epicenter.bg/article/Eto-koi-ministri-na-Kostov-sa-vizirani-za-koruptsiya-v-sekretniya-doklad-na-NSS-ot-1999-godina/207994/11/33

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.