Отвъд тунела: Забравените от Бога

03 Май, 2018
0 коментара

Забравени сме от Бога и по-добре, казва една жена от село край Мелник, името му е любовно и въпреки крещящата тишина, в него са се настанили безвремието и разрухата, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. 

Селото е Любовище, до него се стига през тунел, прокопан в един от „меловете”. Оттатък него вече има едва 20-ина жители и саморазрушаващи се или състарили се като обитателите си къщи. 

Излизайки от тунела блясва светлина, тъмнината остава някъде назад, но не винаги, особено когато от другата му страна следва разрухата, въпреки името Любов. „Тунела” е метафора, същото е и с името на село Любовище, община Сандански. 

Тунелът е след с. Рожен. Тук свършва и гордостта на страната-асфалтът. До тунела води неравен и стръмен макадамен път, по който колите подскачат като ужилени. А самият тунел е своеобразен превал между цивилизацията и разрухата, типична за малките български села днес. 

Тунелът в случая може да се разглежда и като граница между суетата и спокойствието, тишината и безвремието. Защото в това село, обитавано днес от 20-ина души, при това предимно баби, една 64-годишна жена убива скуката в безвремието с четене на книги. 

Казват, че в старостта си човек се връща назад, към детето, което е бил. И когато детството ни бе осмисляно с четенето на книги - нашият прозорец към света. Към това, което ни бе забранено и нямаше как да видим, можеше само да си го представяме.

 А случаят с четящата книги Елена Капитанова е пример за обърканите представи в днешното време, когато светът е сън за нас, който опознаваш чрез книгите, вместо да го видиш с очите си. 

„В училището-пансион учехме до 7 клас, децата бяха от Любовище и съседното село Кашина, като в интернат бяха - идваха в понеделник, връщаха се по родните си места в края на седмицата. Учителите, както и лекарите ходеха от село на село, Любовище наброявало в най-добрите си времена 300 души население, сега сме двадесетина. Имам 10 котки, три малки и един котарак, но нали е от Любовище, вече втора седмица се е запилял по другата махала, там дарява любов на котките на една друга баба”, обясни леля Елена. 

Тя разказа легендата за името на селото. „Навремето старото село било малко след тунела, там в една от трите къщи живеела красавицата Люба. Тя се разболяла тежко, но успяла да оздравее и на един голям празник тръгнала по селото. Всички казвали: „Люба, Люба вижте”, и така дошло името на селото. 

„Чета всичко - фантастика, криминални, исторически романи за българските царе, в момента чете „Кръстникът” на Марио Пузо. А как живея тук, баба ми казваше: кой къде се е окучил, там се е научил”. 

Тоест, камъкът си тежи на мястото. Дойдох тук след като се разделихме с мъжа ми”, отбеляза Капитанова. Според нея лекар идва от Сандански веднъж на две седмици, преглежда и мери кръвното в беседката до чешмата с три чучура.

 „Крадци, слава Богу тук няма, може би не знаят, че след тунела има хора. Забравени сме от бога и по-добре”, категорична е 64-годишната Елена Капитанова. 

Тя общува със съседката си баба Верка, между тях ограда няма, а и не е нужна. Покрай беседката минава група от 10-ина руснаци, оборудвани с щеки те вървят в пладнешката жега по прашния път към с. Кашина и водопада. Спират да се освежат на чешмата и казват: „Болгария страна хорошая, но и разруха большая”. Може би имат предвид умиращите малки български села. 

Другата история за името на селото пак е свързана с красавицата Люба, разказа я един мъж на средна възраст, който заедно със съпругата си имат нещо като къща за гости. 

„Красавицата Люба я харесал мелнишкия паша, искал я в харема си. И понеже знаела, че няма как да се измъкне, се обесила на поляната над селото. Висяла на едно дърво и кой както минал казвал: „Люба - вижте”. 

Та това са двете легенди, на които съвпада само края „Люба - вижте”. Името са проучвали немалко хора. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името идва от личното име Любо. Главният поминък в началото на XX век е бил земеделието, скотовъдството, характерно е тютюнопроизводството и лозарството. Нивите са били богато засети с царевица, пшеница и ръж. 

Днес, в XXI век няма дори табела с името на селото, случайно озовалите се тук, не знаят къде са пристигнали

                                  Прочети още на:http://www.bgnes.com/video/video/4583173/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.