Отец Милко Топузлиев

02 Януари, 2017
0 коментара

Драматична е съдбата на отец Благой, който е от една от най-големите и стари български свещенически фамилии – Топузлиеви, родом от родопския край. Над 7 г. лежи по затворите на тоталитарна България, заради опити да осмива властта, според тогавашните му съдници. За повече от век фамилия Топузлиеви е дала три поколения на православието - шест духовници в расо и един митрополит. 

Image title

Срещнахме се с един от четиримата братя - отец Милко Топузлиев, който сподели интересни подробности около трудната съдба на отец Благой: Мирогледът за един свещеник е постоянен, той не се мени, каквото и да му се случи - и хубаво, и лошо. Защото той е свързан с църквата, със Спасителят Христос, с Бога. 

Разбира се, различните събития в живота на едно семейство се отразяват не толкова на мирогледа, колкото на настроенията, на начина на живот. Ние, с четиримата ми братя, произхождаме от свещеническо семейство. От малък, от 5-6 г. вече бях в Светия олтар, за да помагам на баща ми в службата, да му подавам кадилницата… 

Ако може да се каже и така - ние бяхме в „кухнята” на църквата още от деца. За нас пътят беше предопределен още от рождение. Мирогледът за един свещеник е постоянен, той не се мени / БГНЕС Но посрещнахме като истински удар това, което се случи с моя брат- отец Благой. Той в едно трудно за църквата време стана свещеник в град Кърджали. Image title

По времето на социализма в България „другарите” си мислеха, че след смъртта на старите свещеници в този град повече православни духовници няма да има и постепенно църковният живот ще замре. Но се случи така, че там се появява един красив младеж, умен, с богато слово, който за кратко време привлече младежта на Кърджали в църквата. Там имаше филиал на Учителския институт в Пловдив и млади хора започнаха да пълнят църквата, за да го слушат. За т.нар. другари ситуацията започна да излиза от релси и те се опитваха да търсят начини да го отстранят от града. Намериха се „доброжелатели”, които го наклеветиха, че говорил против властта, осмивал ги с вицове и му скроиха процес, на който отец Благой, моят брат, бе осъден на 5 г. лишаване от свобода. Присъдата постанови той да лежи в Старозагорския затвор. Там му дадоха допълнителна присъда от още 6 месеца, защото се бил подигравал със старшините. 

И още ред наказания. Знам, че на брат ми много пъти са му предлагали да го освободят, ако си хвърли расото и напусне църквата. Но той твърдо е отхвърлял този пазарлък. Излежа си докрай присъдата. Да не говорим, че през тези трудни години през ден е бил в карцер – на вода и хляб. И от глад прихвана някаква форма на туберкулоза, която в края на краищата рецидивира и той почина години след това в Ню Йорк, където бе свещеник в българската катедрала. 

Отиде си от рак на белия дроб. Драматична е съдбата на отец Благой 

 Спомням си, че на брат ми Благой, след като излезе от затвора не му даваха работа. Пратили са още тогава един обикновен старшина при пловдивския митрополит, за да каже на владиката да не назначава в никакъв случай този свещеник в епархията си. Известно време той беше без работа, но в същото време другият ми брат, сегашният Видински митрополит Дометиан, беше на служение в САЩ, като управляващ Акронската епархия - за САЩ, Канада и Австралия, и тогава му се обадихме за проблема. Брат ми Благой имаше две деца, жена му бе без работа дълго време, след това помагаше в една църква за 60-70 лв. на месец. Тогава дядо Дометиан писа до комитета по религиозните въпроси - мен сте ме пратили тук, за да заблуждавам света, че в България има свобода на словото, на печата, на религията, на вярата, а вие ще лишавате моя кръвен брат от прехрана за семейството си. Тогава назначиха отец Благой за свещеник в църквата на село Ябълково, до Димитровград. Но… драмата го следваше по петите. Кметът на селото се възпротиви, казал, че не иска такъв поп в селото. Така след много премеждия брат ми Благой напусна страната, изгонен лично от режима на Живков. Семейството ни през този период претърпя редица несгоди. Всички бяхме загрижени за брат ни, по един или друг начин неговата съдба се отразяваше и на нас. Моята съпруга, която завърши история и работеше в Историческия музей във Велико Търново, също бе уволнена от работа и я пратиха учителка по селата. Но всичко това не помрачи нашия светоглед, не ни промени вътрешно. Останахме си верни на Христа и на църквата. Слава Богу, и досега, според силите си, служим вярно на църквата и на Бога с голямо желание, защото духовното посвещение за нас е изстрадано призвание. 

Отец Милко Топузлиев, ставрофорен свещеноиконом, служещ в храма “Свети Кирик и Юлита” в Банкя.

                                                                    Прочети още на:http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4479641/



Petio Petkov ·  Academia de Studii Economice 

Проблемът не е в комунизма, проблемът е в безверието, за което немалък принос има и самата ни църква. В комунистическа Румъния нямаше несключен в църква брак, некръстено дете и неопят покойник. Великден бе национален празник. И там имаше държавна сикурност, но не се занимаваше с църквата, защото знаеше, че всяко противопоставяне е обречено на провал. На Чаушеску баща му го опя патриархът и няколко владици, а погребението бе предавано пряко по телевизията. По онова време манастирите им бяха пълни с млади монахини и монаси. Гробищата им и тогава и сега са като паркове, докато нашите са буренясали и отдадени във владение на вандали. Трамвай или автобус мине ли покрай църква, всички пътници се кръстят. У нас няма вяра, а без вяра няма морал и това ни е проблемът. И не са ни виновни държавна сигурност и комунистите. Днес като няма комунизъм, църквите пълни ли са? Защо в Румъния няма нито една секта, а у нас виреят всякакви ереси? 

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.