Очертаващата се битка между двама генерали

08 Август, 2016
0 коментара

                                                                  

Преди години един писател възкликна по адрес на свой млад колега и неговото прясно творчество: „Когато творчеството опре до войнишките ти спомени, значи идеите са ти свършили.” Нашето общество очевидно е осиромашало откъм личности с идеи и позитивен имидж в политиката, щом все опира до генерали. По-рано офицерите в политиката бяха признак на носталгия, днес – на безсилие. За 26 години демокрация би било редно да имаме набор от свежи личности, минали през стълбите на партийната и държавната йерархия и готови за върха. Би следвало в навечерието на президентските избори да стоим и да се чудим кой е по-достойният.

Не би.

Макар да нямаме официално заявени кандидатури, очертаващата се битка между двама генерали – премиера Бойко Борисов и въздушния ас Румен Радев – изглежда ще бъде вълнуваща. Битка между господар и командир.

Румен Радев е обичаният командир. От офицерите, които винаги са начело, но другите са по-важни. Той още не е свалил мундира, докато неговият потенциален опонент е сменил всички видове дрехи – от пожарникарския костюм през анцуга, униформата и официалния костюм на министър-председател. И докато генерал Радев още лети в облаците, Борисов отдавна е стъпил здраво на земята, оре, сее, бере плодовете на своя труд, че дори ги асфалтира. Зад гърба си има дузина победи и нищо не се случва в страната без неговото изрично „да”. С една дума – господар.
Интересното е, че дори двамата да изглеждат толкова различни, пътят им е сходен. Политици на инат. И двамата са искали само това, на което са служили – единият на МВР, другият на армията. Единият искаше само да лови бандити, а другият да има керосин за полет – и за него, и за подчинените му Военновъздушни сили.

Лидерът на ГЕРБ и министър-председател на България Бойко Борисов може спокойно да мине за ментор на командира на Военновъздушните сили генерал Радев. През 2003 година главният секретар на МВР се завръща от посещение в Москва и подава оставка. Поводът е огромен скандал за изтичане на доклад в публичното пространство, в който се съдържа информация за връзки на политици с организираната престъпност. Генералът се чувства предаден от политиците, но след разговор с министър-председателя остава на поста. Между другото тогавашният лидер на опозицията Сергей Станишев казва нещо почти пророческо: „Премиерът Симеон Сакскобургготски ще допусне грешка, ако приеме оставката” и „този ход на Борисов ще му даде определена политическа перспектива”.

Борисов оттегля оставката си и довършва мандата на този кабинет. През останалото време министърът на вътрешните работи Георги Петканов е обезличен за сметка на засилващата се популярност на Борисов. Все пак Борисов играе своя следващ ход, когато се съставя следващото, коалиционното правителство на Сергей Станишев, в съюз с НДСВ и ДПС. Той подава за втори път оставка. Причината – политиците.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков, който също трудно може да бъде надприказван, ограничава публичните изяви на Бойко Борисов, а това е все едно Мая Манолова да има зъбобол по време на телевизионен диспут за хранителната банка. Борисов този път напуска МВР завинаги. „Да знаете – те с Румен Петков и Станишев направиха ГЕРБ, като ме изгониха от МВР. Ако ме бяха оставили в МВР, това нямаше да го има, картата щеше да продължава да е червена”, ще каже по-късно Борисов.

Интересен е въпросът дали той щеше наистина да напусне, ако не се беше отворила историческата възможност – частичните местни избори за кмет на София, в резултат от бягството на непобедимия до този момент Стефан Софиянски в парламентарния уют на депутатския имунитет. Борисов сам признава, че кметските избори са неговият златен шанс. И той тръгва по възможно най-правилния път към върха на държавата, път, за който са му казвали двамата негови ментори. Както Борисов често е казвал на Симеон: „Ваше величество, аз съм ви наблюдавал четири години.” Симеон Сакскобургготски казва: „Той като главен секретар в министерството се справяше отлично. Даже веднъж, спомням си, че на шега му рекох: „Генерале, вие сте много млад, ама аз като много по-стар си спомням, че баща ми казваше: Градоначалникът на София е трамплинът за министър-председател.” (книгата „Моделът на успеха”). Очевидно Борисов прилежно е учил уроците си. Неговия друг ментор – Тодор Живков, също минава през градоначалническия пост в София и е споделял пред тогавашния си бодигард как се стига до върха.

Генерал Румен Радев, без да е имал тези учители и без да се е бутал сред политиците, следва прекия път към върховете на държавата. Още през 2008 година в интервю за „Шоуто на Слави” по Би Ти Ви водещият през цялото време го убеждава колко е важно такива хора като него да влязат в политиката. Проблемите с авиацията още тогава бяха сериозни, макари и не толкова катастрофални, колкото сега. Личността му започна да бъде забелязвана още тогава. Професионалист, американски възпитаник на руски изтребител. Преди няколко години в София направи феноменално авиошоу, което изстреля залинелия рейтинг на армията високо. Подаде първата си оставка в условия на тежък конфликт с политиката на министъра на отбраната Николай Ненчев. Почувства се предаден така, както Борисов през 2003-та. Ражда се политик мечта и този път прожекторите го осветиха. Сега подаде оставка за втори път с мотиви, подобни на втората оставка на Борисов в МВР, защото по същия начин бе пренебрегнат във вземането на фундаментални решения в неговата област. И ето го днес – готов е за битка по суша.

Потенциалният кандидат-президент на лявото и предизвикващ на дуел царя на дясното.

Битката между господар и командир всъщност вече започна. След първата оставка на генерал Радев и разговора с премиера всички ние останахме с впечатление, че Борисов е дал мъжка дума, че авиацията ще бъде стабилизирана. Решения за нови изтребители има, но действията не ни убеждават в това. Интересно е какво ще каже Радев, след като бъде освободен от длъжност.

Интересно е да разберем дали командирът на Военновъздушните сили е знаел как е формирана комисията, която изготвя новата документация за придобиване на нови изтребители? Кога Радев, пък и не само той, е научил за поетия ангажимент към полските ВВС за обща охрана на границата? Не е негова работа, казват някои. Включително Борисов и Ненчев.

Представете си как би реагирал Бойко Борисов, докато беше главен секретар, ако зад гърба му бяха сключили договор с полицията на Полша за разследване на тежки престъпления в България. Просто искам да бъда на първия ред при такава постановка и да слушам поета, който ще възпява гибелния гняв на Борисов.

Възможно е на тези избори Борисов да сложи още един скалп на колана си. Възможно е на Радев да не му се получи. Възможно е да се излее всякаква помия върху него. Но този генерал има бъдеще в политиката и сериалът „Господар и Командир” изглежда ще продължи дълго.

                                                                                                                             trud.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.