Нека Бог даде ум и разум на българите за помирение, почитане жертвите на политическото насилие и никога да не вдигат повече ръка един срещу друг

02 Февруари, 2020
0 коментара

Нека Бог да прости жертвите и никога не прощава на

убийците!

ФрогНЮЗ/slivensega.wordpress.com/

|09.09.2015

 

Божидар Димитров

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заяви, че Народният съд в България от 1944 г. не е дело на комунистите, а на евреите в САЩ.


"Дори указът за създаването на Народен съд е подписан от Никола Петков, който две години по-късно сам увисва на бесилото, но тогава той е член на своята партия в правителството на Отечественият фронт".

Според него Народният съд е едно от приетите условия, подписани в примирието от 28 октомври 1944 година между страната ни и САЩ, Великобритания и СССР

„Едно от изискванията на проеврейското лоби в САЩ и Великобритания е прогерманският политически елит, управлявал в страната до 9 септември 1944 година, да бъде жестоко наказан. Това изискване се е отнасяло за всички страни, като например Франция по отношение на т. нар. колаборационисти”, казва още историкът пред "Фокус".

Така се стига до осъждането на смърт на прогерманския български елит.

„Опасявайки се от евентуални териториални ампутации на страната и желаейки по–добър статут на бъдещи мирни преговори, управляващите в България просто се престарават, като избиват над 2200 души, осъдени на смърт. Това са почти всички членове на 25-то Народно събрание, много военни участвали в операции срещу партизаните, изпълнявайки дълга си. Но тези събития се случват в цяла Европа”, смята Димитров.



          Днес,  1 февруари, е Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

          Денят 1 февруари е избран по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

          Именно 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

          На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени още същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса.

          Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

          За подготовката на разстрела в началото на 1945 г. в София е привикан целия помощник-командирски състав на българската армия. Това са и преките организатори и участници в предстоящата кървава разправа. Водители на наказателния отряд са: Фердинанд Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, по-късно – началник служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност и шефа на спец-отдела полковник Лев Главинчев – садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 г. Това се хората, които отговарят присъдата да се извърши с нужната жестокост, бързина и потайност.

          Преди това в ЦК на БКП има спор как да бъдат екзекутирани осъдените. За „чрез обесване” настоява Вълко Червенков, който иска по този начин да отмъсти за своите другари, взривили черквата „Св. Неделя” през 1925 г.

          Взрив, който разпалва с нова сила гражданската война в България!

          Надделява мнението на Трайчо Костов и компания да се разстрелват с пистолетен изстрел в тила – изпитан и любим метод на болшевиките. По този начин, според главорезите – „работата ще се изпълни бързо и чисто”.

          Царица Йоанна си спомня за тази зловеща нощ:„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…
          …Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

          …В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

          …Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..

          …Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

          … Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“


          Така под давлението и натиска на евреите в САЩ  се извършва най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа. В тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3 - ма регенти, 22 - ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение, Нюрнбергският трибунал се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти.

          Под натиска на проеврейското лоби в САЩ и Великобритания, българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2 730 държавници.

         
Нека Бог да прости жертвите преди 9 септември и тези след него.

         
Нека Бог даде ум и разум на българите за помирение, почитане жертвите на политическото насилие и никога да не вдигат повече ръка един срещу друг.


          В днешните съдбоносни за българите дни няма друг път освен помирение, единение и всички заедно за своето и на България спасение!

          Димитър Йончев
          1. 2. 2017 г.

                Относно "еврейската следа" в Народния съд

Това са пълни антисемитски глупости! Подобна информация може единствено
да компрометира разпространяващите я и говори за тяхното ниво,
независимо от подбудите им.
Не знам доколко и защо е свързано името на покойния вече историк проф.
Божидар Димитров и дали това не е фейк, който той уви вече не може да
опровергае или потвърди. Лично моето мнение, е че с такива средства
(ползването на антисемитизма като инструмент, а и всякакви други -фобии)
България не може да бъде спасена, а може единствено да бъде закопана още
повече. За разлика от Западна Европа, където с векове е имало масови
антисемитски гонения и зверства, българите винаги сме били толерантни
към всички етноси в България и още повече към такива давали своя принос
за каузите и развитието на България - огромно количество български евреи
са били талантливи и изтъкнати учени, музиканти, медици, инженери дали
своя принос за развитието и разцвета на България от Освобождението насам.

Преди 5-6 години лично присъствах на лекция на вицеадмирал Митко Петев,
в която той доста обширно разказа за ролята на българското офицерство в
спасяването на българските евреи. Изненадващо за мен, тази роля се оказа
наистина значителна, тъй като нито българските политици нито българската
(православна!) църква са имали необходимата значима тежест в очите на
съюзническа хитлерова Германия и нейния елит. Основната мотивация на
българското офицерство за неговото застъпничество довело до спасяването
на българските евреи е фактът, че хиляди български евреи са участвали и
проливали кръвта си по бойните полета във войните, които България е
водила след Освобождението. Предаването на българските евреи за
унищожение във полските лагери на смъртта би било предателство към
паметта на бойните другари на българските офицери. Това каза вицеадмирал
Петев, във своята лекция и аз нямам причини да се съмнявам нито в
неговата добросъвестност нито в неговата компетентност. Поради това, не
виждам нито една разумна причина българското, а и световното еврейство
да има за какво да е гневно на българското офицерство, че да му
организира масови разстрели и чистки.

Не знам защо обаче подобни "пишман" историци, които пускат писания като
това "Нека Бог да прости жертвите и никога не прощава на убийците!"
никога не им е стигнал акъла да поразровят истинските исторически
документи. Така биха разбрали, че идеята за съд над нацистите в
отделните държави е била на сър Уинстън Чърчил(!), която той споделя на
маршал Йосиф Сталин в своето писмо от 13 октомври 1943 ("письмо № 204,
Получено 13 октября 1943 года. СТРОГО СЕКРЕТНО И ЛИЧНО ПОСЛАНИЕ ОТ
ПРЕМЬЕР-МИНИСТРА г-на УИНСТОНА ЧЕРЧИЛЛЯ МАРШАЛУ СТАЛИНУ...“, "ПЕРЕПИСКА
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СОВЕТА МИНИСТРОВ СССР С ПРЕЗИДЕНТАМИ США И
ПРЕМЬЕР-МИНИСТРАМИ ВЕЛИКОБРИТАНИИ ВО ВРЕМЯ ВЕЛИКОЙ ОТЕЧЕСТВЕННОЙ ВОЙНЫ
1941—1945 гг.", ТОМ ПЕРВЫЙ ПЕРЕПИСКА С У. ЧЕРЧИЛЛЕМ И К- ЭТТЛИ (ИЮЛЬ
1941 г. — НОЯБРЬ 1945 г.)).
За всеки дори бегло запознат е ясно какво е било отношението на Чърчил
към България /известни са доста негови цитати по тази тема/, българите и
особено към българското офицерство след Дойранската епопея /по това
време Чърчил е боен капитан, кадрови британски офицер/ и не е трудно да
се съобрази, че може би така британския министър е намерил начин да си
отмъсти за британското унижение?

Личното ми мнение, е че не всички осъдени и екзекутирани от Народния съд
са били нацисти и престъпници, но е факт и че, сред тях е имало и доста
откровени главорези, които са заслужавали и получили своето възмездие
макар и по такъв начин. Не знам и как да коментирам издевателския
надпис: 

"БЪЛГАРСКИЯ ХОЛОКОСТ!" 

Това може да го напише само човек, който
е много объркан, неинформиран и много заблуден! Дори 2000+ човека да са
осъдени и екзекутирани, технически погледнато, дори да е било изцяло по
външна воля, те са осъдени и екзекутирани от българи и български съд,
пък било то и "народен". Тоест налице е един трагичен епизод от
Гражданска война. Но ако сме отговорни и справедливи, такива са и
епизодите за избиване на стотици българи без съд и присъда в
полицейските управления в цялата страна, убийствата на талантливи поети
като Гео Милев и Никола Вапцаров, убийствата на деца в Ястребино и т.н.
Без да адвокатствам на властта в България след 09.09.1944, но поне аз за
екзекуции на деца и поети не съм чувал да са извършвали. Затова нека не
прекаляваме, да не създаваме светци и жертви целите в бяло и не
изкривяваме историческата си памет в угода на политическите си
пристрастия и едновременно с това да негодуваме, че за манипулирането на
официалната история имало място в една или друга степен през
социалистическия период на България.

Искам да подчертая, че по никакъв начин не твърдя, че представителите на
американското еврейство са били ангели, съдейки по добре известните
факти за финансирането на Хитлер от "американски" банкери и за
ненамесата им при завръщането на кораби с бягащи от Холокоста европейски
евреи в американските пристанища след като са се измъкнали по чудо от
германските подлодки.

Предлагам на всички в общността на ЗАЕДНО да сме по-отговорни в това,
което създаваме и/или разпространяваме, защото иначе всичко в общността
на ЗАЕДНО губи смисъл и става напълно безпредметно /поне за мен/!

Поздрави!

Виктор Арабаджийски
 

                                https://tele.click/fil7_bot?start=fa0cc06d57c9f21c88b35a24cc8da097

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.