Лечителят Петър Димков.

10 Август, 2015
0 коментара

Проект Like Finance

Петър Димков беше един от първите участници в рубриката „Събеседник по желание”, гостува ми още в началото на 1979-а, и това бе първото му телевизионно появяване изобщо.

Интересът на публиката бе огромен, но медиите старателно криеха Лечителя. Препоръча ми го Георги Джагаров, той пък бил научил за него от бившия военен министър армейски генерал Иван Михайлов. На Димков му беше забранено по онова време да приема пациенти. И години по-късно официалните власти не гледаха с добро око на него.

Това, което ви предлагам в „Образи и думи” е една триминутна миниатюра – толкова е останало от интервюто ми с него, тя е по-скоро повод да разкажа някои неща.

Интервюто е включено в „Събеседник по желание” том 1. Ето какво съм споменал във въведението към него.

„Не го пипай, да не те пипне. Остави природата сама да се справи с него” – ми каза веднъж дядо Петър Димков. Нищо изречение, но колкото повече мислиш, толкова по-страшно ти става. Ставаше дума за рака.

Дядо Петър не се опитва да те омагьоса с някой афоризъм, един 94 годишен старец няма нужда от афоризми, понякога дори съм се усмихвал /настрани/, като го гледам как се ядосва на съвременната медицина. Предполагам, че и съвременната медицина му има зъб. Но много от онова, което Димков казва, е поразително със своята яснота.

Какво пък, човекът е поставен между живота и смъртта, той не може да избяга от тая ясна перспектива и затова се нуждае, макар вече не винаги да съзнава, също така от ясни отговори: как да опази себе си, как да се пази от себе си…

Месеци след телевизионната ни среща продължавах да отговарям по телефона какъв е адресът на лечителя /и понякога да го давам/, да изслушвам чужди истории, да оплаквам чужди драми / и по малко тая на дядо Петър/, да отказвам съвети. Защото - „Аз ще им кажа как” – беше рекъл дядо Петър / и половината от екипа на студиото го попита/…

Така че, ако този разговор ви се стори сухичък, потърсете по-скоро отговора на онова „как”…

И не го пипай, да не те пипне…

Тази фраза не е случайна. Димков обичаше да разказва за ексхумацията на трупове, открити в гробници по време на строителството на Асуанския язовир.

Друга любопитна история бе от времето, когато е бил командир на полка в Карлово и беше свързана с аутопсията на полковия коняр, загинал при нелеп инцидент.

И в двата случая открили злокачествени туморни образувания, за които изобщо не са подозирали, те били „калцирани”, както се изразяваше Димков, организмът успял сам да се пребори с тях.

Затова в интервюто Лечителят каза нещо много озадачаващо: „Важното е човек да знае, че болестта не е зло, тя е за добро, тя идва да коригира там, където той е нарушил природните закони. Щом ги коригира и вземе поука от тях, тя си отива и го оставя здрав”.

Най-изчерпателното и ценно свидетелство за Лечителя е книгата на Николай Кафтанджиев „Петър Димков – Добре познатият….непознат” /2004/.

В нея дъщерята на Димков си спомня, че съм правил две предавания за баща й, но едното било прекъснато в момента, когато съм го питал, откъде взима толкова сила.

„От космическия разум” – отговорил Димков и изведнъж предаването било спряно.

Никакво „прекъсване” не е имало. Димков почина през 1981 година и по този повод повторих фрагменти от интервюто с него. Оставих за финала думите, които цитира дъщеря му, тъкмо за да се запомнят по-добре.

Всякя неделя
Стандарт

ЕТИКЕТИ: Здраве и покой.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.