Изявление от Тодор Живков

08 Април, 2020
0 коментара

Оказва се, че последният ни читав държавник е направил запис на такова през 1998 г. и е пожелал да бъде разпространено „20 години след смъртта му“.

След този срок посланието бе публикувано и вижте го колко е мъдър, пророчески и пробуждащ…

„Скъпи българи, бих ви нарекъл другари, защото вие сте ми такива, и винаги сте били…

Скъпи другари,

Трийсет и четири пъти съм отправял Новогодишно послание към Вас. Вгледах се във всичко, което съм ви казал през тези години, и реших да ви кажа нещо и за в бъдещето. Когато получите този поздрав, аз отдавна няма да съм между живите. Но се чувствам длъжен да направя нещо последно полезно на нашата страна.

Трийсет и четири пъти Аз, и Партията, Ви се отчитахме за всичко, което сторихме за Вас през годината. Като проследявам посланията, виждам огромния скок, който постигнахме като народ за това време.

Населението на страната ни  при първото ми послание бе 7 милиона, а при последното – 9.

Икономиката се е увеличила като размер 23 пъти. Помислете – когато слушате този запис, ще са минали около 30 години откакто България се отказа от социализма. 

Помислете, за тези 30 години дали е постигнато това, което постигнахме за предните 34 години? Увеличила ли се е икономиката 23 пъти? 

Ние го постигнахме, народът го постигна, значи е било възможно.

Защо сега не се случва?

При първия ми поздрав 70% от населението на България живееше в селата. При последния – 80% бяха в градовете, което е цивилизационният признак за прогрес. 

Във всички развити страни това е еволюцията, и ние я постигнахме.

Изградихме хиляди болници и училища, увеличихме значително продължителността на живота. Защо от 1989 г. насам, тя отново се скъсява? 

Когато след 20 години чуете това ми послание, погледнете до къде сте стигнали…

Разбира се, винаги ще има хора, които мразят социализма. Ще кажат – имаше лагери, репресирахте неудобните.

Но това не е присъщо само на социализма. Страната с най-много затворници по света са Съединените щати. Там 3% от населението е в затвора. Много повече от в социалистическа България. Но не това е най-голямата репресия. Най-голямата е фактическата власт на едрия капитал и корпорациите, които определят кой какво ще работи и колко ще получава. 

Това е репресия, съсипваща съдбите на милиони хора, в много по-голяма степен от нашите затвори!

Но САЩ също имат затвори. Те държат хора, определяни от тях като „терористи“, без съд и присъда, за неограничено време. Те изискват екстрадиция от всяка точка на света, и повечето държави им се покланят.

Вярно е, че съществува държавна репресия. Но голямата Истина е, че при социализма тя е далеч по-малка от при капитализма. Има я, но социализмът е по-прогресивен обществен строй, и затова е по-малка.

И да ви кажа, скъпи сънародници – при социализма невинен не сме пратили в затвор или лагер. Сега ги превъзнасят техните роднини, защото иначе биха се срамували от миналото си. Но истината е, че невинни не сме наказвали. И ако погледнете документите и фактите, ще видите, че това не е лъжа. Ние наказахме престъпници, едри капиталисти и олигарси. Същите, за които убеден съм, един ден и вие ще искате Народен съд.

Скъпи приятели, преди да стигнем до социализма, ние изучихме внимателно капитализма. И той винаги е един и същи – система, в която малка група привилегировани паразитира върху народа. А самият народ изнемогва.
Това се връща и в България, и тъй като стотици години то е било същото, не се съмнявам, че ще се повтори.
След 20 години, когато четете това послание, съм сигурен, че държавата ще е превзета от престъпниците, те ще пишат законите, те ще издевателстват над вас с данъци, такси, цени и всички други средства. 

Сигурен съм, че ще има малка група супер богаташи, които ще крадат безогледно, и дори няма да се крият. Сигурен съм, че народът ще страда, но ще е скован от властта, страха и от несигурността за утрешния ден.

Сигурен съм, скъпи българи, сигурен съм, защото всичко това аз съм го виждал. Аз съм живял в капитализма, а после като дойде Народната власт, ние вложихме много ресурси в изучаване на миналото. И видяхме как историята винаги и по един и същи начин, се повтаря.

Капитализмът е изначално несправедлив, той няма как да бъде друг. Той по естествен начин концентрира богатството, а заедно с него – и властта, и накрая властта се оказва източник на богатството, а човекът се превръща в роб. Винаги е било така.
Скъпи българи, ще ви сочат западния „капитализъм“ като по-добър от нашия социализъм, и така ще ви излъжат.

Вярно е, че западът имаше предимства. НО НЕ ЗАРАДИ КАПИТАЛИЗМА. Подчертавам това – не заради капитализма. Той имаше предимства всъщност заради социализма. Под страха от нашата система, капиталистите на запад започнаха да правят отстъпки на работниците и така им подобриха положението. Нашата система помогна и на западния човек да живее по-добре.

Но бъдете сигурни – след като разрушиха нашето общество, те ще си вземат това, което дадоха и на своите работници. Тази държава на благоденствието, която струва много скъпо на капитала, ще бъде демонтирана. Като няма конкуренция в наше лице, корпорациите и местните олигарси ще си вземат всичко. 

Лека полека ще поскъпне здравеопазването и образованието, ще вдигнат цените, ще намалят заплатите. Лека полека и там ще стане същото – защото капиталът по естествен път го иска. Той не се интересува от хората. Той се интересува само от печалбите.

Западът беше по-добре по 2 причини – първо той имаше по-дълга индустриална история, бе натрупал повече опит и повече ресурси. И второ – той бе заставен от социализма, да осигури добри условия на своя народ, за да избегне революция.
Ако бяхме продължили със социализма, може би след още 20-30 години индустриална история, щяхме да настигнем Запада. Забележете, че ние имахме само 45 години ускорено развитие, а гонехме народи с по 400. Несправедливо бе това сравнение, което доведе до бих го нарекъл – глупавия ни отказ от социализма.

Когато четете тези редове, се огледайте около себе си. Погледнете на Запад. Сигурен съм, че ще видите симптомите на съсипването и на тяхното общество. Сигурен съм, че 20 години са достатъчни, за да се види всичко. Изучавал съм много историята на капитализма, и 20 години винаги са били достатъчни, за да се види истинската му същност.

Четете какво предвиждам, и проверете сами дали е истина. Проверете просперират ли западните народи, така както са просперирали през 80-те? Проверете има ли протести! Проверете нараства ли международното напрежение, избухват ли нови войни. Проверете – това са признаците на избуяващия дивашки капитализъм. Винаги това са били, не могат да се скрият.

Ако греша, разбира се, можете да ми се смеете. Надявам се да греша, но защо ли не открих нито един подобен пример в миналото…
Аз ви говоря за бъдещето, но чета миналото на капитализма. На една ретроградна и упадъчна система, която ние искаме да върнем.

Скъпи сънародници, постигнахме много докато бяхме заедно. И моя е грешката, че позволихме на капитализма за пореден път да ни излъже. 

Вероятно ако бях по-мъдър и по-решителен, нямаше да позволя да се случи това, което стана през 1989 г. Поемам своята част от вината, макар да допускам, че мнозина от вас не биха ми приписали никаква вина. Но аз имам такава.

Онзи, който е най-отгоре, дори при народно-демократично управление като социализма, той носи отговорност. След като съм допуснал това да се случи, и да свалят мен,  и да унищожат надеждите на народа, след като е станало, аз съм отговорен.

Но с ръка на сърцето ви казвам, че отговорен за евентуално възстановяване на социализма, и поправяне на грешките, е само и единствено НАРОДЪТ. Във вашите ръце е бъдещето ви. Веднъж победихме капитализма, колкото и невъзможно да изглеждаше.

Изградихме своя щастлив свят. Можете да го направите отново. Социализмът не е бил „Тодор Живков“. Тодор Живков е рожба на социализма. Социализмът е народът, той държи абсолютно всяка сила в обществото, неговият глас е гласът „божи“. Ако поискате като народ, можете да го имате отново, и никаква тиранична власт не може да ви спре…

Скъпи сънародници,
Това което е било, отново ще бъде…
Вярвам в това…

                                                        Тодор Живков, 1998 г.            https://www.informiran.net/

                                                     

      Тодор Живков - последното интервю (1997г.)

             Тодор Живков ни отваря очите, макар и от гроба. 

Това интервю трябва да се гледа от повече хора. Той е един български Клавдий, който чрез мимикрия успява да се спаси от царизма от 09.Юни.1923 до 09.Септември.1944г. 

Суперполицаят Гешев казва: „Ще обера кадърните ви хора и ще ви оставя кундурджиите — да видите как се управлява с кундурджии!" 

И така Гешев по един или друг начин убива Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров, както и ред други представители на българската интелигенция. 

Живков е смятан за "кундурджия". 

 Това му помага и в борбата за партийна власт чак до 1989 г.

Чак в последното му интервю го виждаме изоставил защитната шутовска окраска и в цялото му величие на най - добрия български държавник от Шишманово време до ден днешен. 

Очевидно през 1997 г. Живков е в добро здраве и с остър ум цели 8 години след като го свалиха от власт. 

До края на дните си той е бил единственият човек в България, който е бил способен да я управлява и да вижда нещата в собствената им светлина. 

                     Чак сега започваме да разбираме какво ни казва Живков. 

                     Как ли ще звучи това интервю след още няколко години? 

                                            п.п. Интервюиращият е Стойчо Керев.

                                                                                 https://www.youtube.com/watch?v=caTqHb9HJr0

От 4 април 1981 г., избран от 12-ия конгрес на БКП, до свалянето му на 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. Същевременно смъртта на съветския партиен лидер Леонид Брежнев през 1982 година и невъзможността на Живков да установи близки лични отношения с неговите наследници (Юри Андропов и Константин Черненко) стават причина той да се безпокои за положението си начело на страната и го правят нервен и подозрителен към приближените му.

През лятото на 1981 година смъртта на дъщеря му Людмила Живкова се превръща в тежък удар за Живков, в личен и в политически план, доколкото тя е член на Политбюро и се счита, че я подготвя за свой наследник. През следващите месеци избягва участие в публични мероприятия, а малко по-късно отстранява някои близки до нея функционери, като своя партиен заместник Александър Лилов. Живков осиновява своята внучка Евгения, но през следващите години все повече се отчуждава от останалите членове на семейството си и се премества да живее отделно от тях в новопостроената Резиденция „Банкя“.

През май 1984 година на заседание на Политбюро е взето решение за провеждане на последния, най-интензивния етап на т.нар. „Възродителен процес“ – принудително преименуване на българските турци, което е реализирано през следващата зима. Живков заявява, че взима това решение на своя отговорност – използвайки позицията си на неоспорим лидер на режима, той смята по този начин да разреши дългосрочен национален проблем, което би било трудно за някой бъдещ ръководител с неукрепнал авторитет. Въпреки това след края на режима твърди, че не е знаел предварително за преименуванията и че те са спонтанно движение, възникнало по места.

През 1985 година в Съветския съюз идва на власт Михаил Горбачов, който започва т.нар. Перестройка – относителна политическа либерализация, която да доведе до обновление в съветския обществен живот. Живков прави опит да постигне сближаване и с новия съветски лидер, но не постига успех. Стремежът му да демонстрира лоялност, декларирайки желание за реформи на режима, е приет от Горбачов като желание да го поучава и да насочва политиката му.

Първоначално отношенията между Живков и Горбачов изглеждат добри. Още през юни 1985 година Живков прави кратко посещение в Москва, където Горбачов го награждава отново с орден „Ленин“, а през октомври Горбачов прави първото си официално посещение в страна от Източния блок именно в България. През следващите месеци обаче политиката на Горбачов, диктувана от стопанската криза в самия Съветски съюз, на ограничаване на съветските покупки и помощ за някои страни от Съвета за икономическа взаимопомощ (дори субсидии за Монголия, Куба, Виетнам) предизвиква напрежение и опасения на Живков за стопанските последици за България.

На 13-ия конгрес на БКП през април 1986 г. Тодор Живков е преизбран за генерален секретар на ЦК на БКП, а на 18 юни – за председател на Държавния съвет на НРБ. Още през март 1986 г. разработва Концепция за технологично обновление в НРБ, с което за пръв път показва, че НРБ подкрепя реформи, които да дадат нови пътища на социализма. През юли 1987 г. на проведения Юлски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков официално обявява реформена икономическа програма, известна като Юлска концепция, която трябва да преустрои социализма, развивайки го на нови основи – чрез създаване на ограничена форма на частна собственост и др. Някои части от Юлската концепция Тодор Живков черпи от провежданите в Китай икономически реформи, с които се запознава отблизо при официално посещение от 6 до 9 май 1987 г. и води разговори с Дън Сяопин и Джао Дзъян. На 6-та сесия на 9-то народно събрание на 18 август 1987 г. е прието решение за обединяване на министерства чрез създаване на т. нар. суперминистерства. На тази основа през следващия период 1987 – 1989 г. се приемат редица решения за конкретно преустройство на икономиката.

През октомври 1987 година Живков е извикан в Москва, за объждане с Горбачов на Юлската концепция. Той е критикуван за прекалената радикалност на предвижданите реформи, както и за конкретни, смятани за антисъветски, действия като прекратеното малко по-рано под съветски натиск сътрудничество с японската компания „Кобе Стийл“ за изграждането в Радомир на Завода за тежко машиностроене. Все пак, въпреки първоначалните си опасения, Живков успява да убеди Горбачов в своята лоялност и да запази постовете си. През следващите месеци прави отстъпки пред съветската страна, отстранявайки някои свои приближени, като Огнян Дойнов и Нико Яхиел.

В средата на 1980-те години финансовото положение на България отново се влошава заради девалвацията на долара, спада на ефективността на външноикономическата дейност и фалити на български длъжници в Третия свят. В края на 1980-те години страната навлиза в рецесия и в поредната дългова криза, а Живков прави трескави опити за реорганизация на неефективната икономика, най-мащабен сред които става т.нар. Юлска концепция от 1987 година. В търсене на икономическа подкрепа се обявява за плътно следване на съветската политика (макар че фактически само частично е възприета политиката на Горбачов), дори подава оставка като партиен лидер, която е отхвърлена категорично от Политбюро на 12 ноември 1988 г.

По онова време сред управляващите нарастват притесненията от провал на Възродителния процес, който довежда до консолидиране на турската общност и противопоставянето ѝ на режима, както и от задълбочаващи се външнополитически проблеми. За разлика от някои партийни функционери, които предлагат смекчаване на мерките, Тодор Живков се застъпва активно за тяхното задълбочаване, поставяйки през май 1989 година началото на масовото изселване на български турци в Турция. То предизвиква незабавен ефект върху вече навлязлата в рецесия икономика, като 170 хиляди души напускат работните си места, разстройвайки цели стопански сектори, а други заминават да ги заместят на критичните места.

Изправен пред задълбочаващата се икономическа криза в страната, от пролетта на 1989 година Живков започва да подготвя пакет от мерки, които да бъдат обявени на пленум на ЦК в края на годината. Тази задача е възложена на вицепремиера Петко Данчев и председателя на Българската народна банка Васил Коларов, тъй като той обвинява за провалите на стопанските планове през последните години икономическия екип в Министерския съвет, най-вече премиера Георги Атанасов и министрите Андрей Луканов и Стоян Овчаров.

Заради влошеното си здраве Тодор Живков прекарва лятото на 1989 година в резиденцията „Евксиноград“, но междувременно стават все по-явни признаците, че е загубил съветската подкрепа. През 1989 е в Букурещ за среща на най-високо равнище на страните от Организацията на Варшавския договор, на която съветският държавен и партиен лидер Михаил Горбачов се среща с придружаващите го военен и външен министър Добри Джуров и Петър Младенов, но не и с него. На 25 октомври Петър Младенов подава оставка, като в писмото си до Политбюро отправя остри критики към Живков за стопанските и политически проблеми и изолацията на страната от Съветския съюз. Притесненията на Живков се засилват и от проведената на 3 ноември, въпреки полицейските мерки, демонстрация на опозиционната организация „Екогласност“.

На 3 ноември Живков се среща с току-що върналия се в страната съветски посланик Виктор Шарапов, след което заминава за Правец, където с Петко Данчев и Васил Коларов работи по стопанската програма, която трябва да се представи на Ноемврийския пленум. На 6 и 7 ноември той има още 3 отделни срещи с Шарапов. По време на тези разговори се обсъжда наследникът на Живков начело на режима, като самият Живков предлага Александър Лилов, а от съветска страна настояват за член на Политбюро, като Петър Младенов.

                                                                       https://bg.wikipedia.org/wiki

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.