Да излекуваме обществото от псевдоценностите

30 Декември, 2016
0 коментара

Не трябва да мълчим безропотно пред приумиците на някои европейски лидери

– Проф. Павлов, отново излязоха в медиите данни за ужасяващата демографска катастрофа, надвиснала над България. За стопяване на населението от порядъка на онова преди 6 века при османското нашествие, твърди проф. Георги Марков. Наистина ли сме обречени на изчезване?

През 2010 г. проф. Петър Иванов, Костадин Костадинов, Искрен Веселинов, Юлиян Ангелов и други съмишленици организираха научна конференция на тази тема в Русе. Тя беше подкрепена от Русенския университет и редица неправителствени организации. Излезе и сборник с докладите от тази конференция, озаглавен именно „Демографската катастрофа“, има го дори и в интернет. Тогава „официалните“ демографи ни обвиняваха в тенденциозност, черногледство, непрофесионализъм… Ето, както се оказва, вече и те мислят същото. Не е важно обаче кой кога и как е алармирал обществото, а как да се преборим с опасността от собственото ни стопяване… Освен социални мерки несъмнено е необходима и промяна в психологическия климат – българката и българинът трябва да преоткрият радостта от това да имаш деца, да имаш семейство… При триумфиращия егоцентризъм, особено от телевизионния екран, как да излекуваме нацията от псевдоценностите на консуматорското общество – това е основният проблем. Президентът Първанов създаде един държавно-обществен съвет – оказа се поредната говорилня, за съжаление.

– А как стои въпросът с българите извън България?

В параметрите на демографската катастрофа влиза и голямата тема за българите извън България. Не е въпросът да ги третираме като „резерв“, „генофонд“ и прочее обидни в случая понятия, а всячески да приобщаваме нашите сънародници към България, да издигаме престижа на българското име. Някои наши общности са в твърде сериозен риск от изчезване – например в Албания, Косово, Сърбия, дори и в Румъния, където хората с български корен са стотици хиляди. Предоставянето на българско гражданство е един от механизмите за това приобщаване, но далеч не е единственият. Споделял съм с наши генерали, че в Българската армия е редно да се привличат българи от Украйна, Молдова, Македония и други наши общности. Постановлението за студенти българи от чужбина визира главно бесарабските българи, сънародниците ни от Македония, Сърбия и други близки страни. Защо обаче да не обхване и младите българи от Централна и Западна Европа, Америка, Австралия и т.н.? Ето още една възможност да утвърждаваме нацията си – и тук, и в световен мащаб. Новият държавен глава Румен Радев е човек с аналитични нагласи – ето един приоритет, с който веднага може да се заеме президент на държава, преживяваща демографски срив.

– Очаквате ли мигрантският поток да се отприщи през следващата година?

Опасността нараства, колкото и да не я усещаме в момента. Проблемът е, че България на практика няма ясна позиция. Каква по-добра илюстрация от „хроничните“ колебания на Борисов между лоялността (да не кажа раболепието пред Меркел и „началниците“…) и твърдия курс на Орбан и другите централноевропейски лидери? А увъртанията на г-жа Бъчварова по повод „мигрантските центрове“ или „площадки“? Какво се опитват да ни налагат чрез т.нар. Дъблински договор? Не, България не може да си позволи да се превърне в своеобразно гето за хиляди мигранти, които Германия или някой друг не иска. Не България е канила тези хора в Европа, нали? Охраната на границите и защитата на националната сигурност са номер 1. И нека го кажем открито – не следва да зависим от Турция, особено при режима на Ердоган. Не трябва да мълчим безропотно и пред приумиците на някои европейски лидери. Същевременно, когато има основателни искания за убежище от страна на групи в риск (йезиди, кюрди, сирийски християни и т.н.), не можем да ги оставим на произвола на съдбата. Още нещо, което е симптоматично – преди две години българи от зоната на конфликта в Източна Украйна потърсиха убежище у нас, в родината на дедите си. Оказа се, че те не могат да бъдат третирани като бежанци, а нашите власти им дадоха… туристически визи! И никой, доколкото знам, не понесе отговорност за това бездушие и акт на национално предателство.

-Все по-силно звучат гласове, които вещаят разпадане на Европейския съюз? Имат ли основания?

Най-вероятно не, но за да се заздрави ЕС, е необходимо коренно да бъде преосмислено неговото настояще и бъдеще. Какво значи „Европа на две скорости“? На кого е потребна бюрократичната олигархия в Брюксел, за която се изразходват огромни средства, които биха могли да бъдат инвестирани именно в сигурност, социална защита и далеч по-полезни и необходими на Европа дейности. Сред тях са общите гранични войски, защо не и европейска армия?

– Множество коментатори предвиждат затопляне в отношенията между САЩ и Русия. Как това ще се отрази на Европа?

Подобен процес е възможен и дори крайно необходим предвид растящата глобална несигурност. За мене едно от най-опасните явления е свръхнаселеността – в края на XIX в. планетата е имала под 1 милиард население, днес то е кажи-речи десет пъти повече! Докато пред нас, българите, има опасност да изчезнем, други държави удвояват и утрояват населението си за няколко десетилетия! За половин столетие населението на Африка се удвоило. Но защо да ходим в Африка, достатъчно е да посочим съседна Турция. Това е инструмент и за бъдеща експанзия, на първо място към България, и определени кръгове в нашата съседка не го крият – дори издават такива учебни карти в неоосманистки дух! В крайна сметка свърхнаселеността е на път да изчерпа ресурсите на Земята, да унищожи дивата природа, биоразнообразието, да разруши онова, което със сетивата си приемаме за Божие творение… Основният двигател на миграцията към Европа и Щатите е именно свръхнаселеността и оттам растящата бедност в страните в Азия и Африка. Няма защо да се заблуждаваме, че в недалечно бъдеще този процес ще засегне и Русия с нейната гигантска територия, но с население колкото Бангладеш. Ако не се постигне световно споразумение за ограничаване на това свръхнаселение, планетата е обречена. Именно това трябва да мотивира САЩ и Русия да наложат, колкото и да е трудно, нови правила и, ако искате, „нов световен ред“. Разбира се, в съгласие с другите нации и при засилване на ролята на ООН, която през последните години е все по-маргинална.

– А сближаването между Русия и Турция как би рефлектирало върху външната политика на България?

Нашият исторически опит показва, че руско-турското приятелство – не като естествено състояние на нещата, а като стратегическо партньорство – е опасно за България. Чуват се гласове, че Турция ще напусне НАТО. Според мен тя трябва да бъде директно изключена от този военнополитически пакт предвид деструктивната си роля в Близкия изток, както и заради все по-очевидната й намеса в собствените ни вътрешни работи. Нормално ли е такова да бъде поведението на един съюзник? В нашата ситуация въпросът не е да избираме между Русия и Запада, между Русия или Турция, а да пазим националните си интереси. Твърдо и непоколебимо, както са го правели дедите ни. Затова трябва екстрено да възстановим армията си – военната авиация и ракетни войски, артилерията, сухопътните сили. В днешния тревожен свят отлагането на тази задача, нека не звучи пресилено, е нещо като ритуално самоубийство. И наистина – да сме реален, а не фиктивен член на НАТО и това членство да бъде в наш, а не в чужд интерес.

-Как преценявате невъздържаните нападки към Русия, отправени на изпроводяк от президента Плевнелиев?

Президентът Плевнелиев е донякъде рязък, маниерът му на изразяване е „плакатен“ – това се дължи вероятно и на слабия му екип. По-важното обаче е, че в основното Плевнелиев е прав – Русия действително прилага „хибридните“ си подходи, хвърля пари за пропаганда и това е достатъчно видимо, особено у нас. Има уж български медии, за които дори и определението „Говори Москва!“ е твърде дипломатично… А това, че в България имаме олигархични кръгове, свързани с такива именно в Русия, не е ли истина? Грешка на президента Плевнелиев е, че говори някак си отстрани, че повтаря чужда фразеология, а не поставя на преден план българската гледна точка – и по отношение на Русия и Украйна, и що се отнася до европейските проблеми като цяло.

-Какви перспективи виждате пред президентската институция при новоизбрания ген. Румен Радев?

Надявам се, добри, дай Боже, да са добри… Ген. Радев получи огромен кредит на обществено доверие и със сигурност съзнава какво означава това. Не е вярно, че президентската институция е слаба, главно декоративна и от нея нищо не зависи. Ако президентът има волята и честността да бъде наистина обединител на нацията, обществото ще го подкрепи.

НАШИЯТ ГОСТ:

Пламен Павлов е роден през 1958 г. През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1984 е преподавател там по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV век. От 1992 г. е хоноруван преподавател във ВУЗ-овете на Пловдив, Шумен, Варна и др. Член на редколегиите и редактор на редица научни издания, сценарист и консултант на документални. Председател на Държавната агенция за българите в чужбина (1998-2002). Автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.

                                                                                                          

                                            От                                          https://trud.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.