ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА КАЗИОННАТА НАУКА...

26 Ноември, 2020
0 коментара

Имал съм възможност да разговарям с наши историци, археолози, музейни работници.Те, както и останалите представители на обществото са хора с различен характер, интелект и манталитет. Някои могат да бъдат наречени благи, на други по-подхожда определението плахи, а съществуват и такива, за които най-добре пасва думата нагли. 

Най-продуктивните разговори са тези проведени в тесен кръг. Тогава всеки се отпуска и казва много повече неща. Дори през 90-те години, когато все още нямаше проведени генетични проучвания, някои наши историци и археолози бяха готови да приемат, че във вените на повечето българи тече кръвта на старите балканци влезли в историята под името траки. 

По време на кратка беседа, един историк сподели с мен следното: “Логиката ме кара да мисля, че траките не са изчезвали, ами са с ново име през 681 година. Не може огромен стар народ да се изпари, на негово място да се появи друг, различен нов народ, а керамиката, погребенията и външния вид на населението на същата територия да останат същите.” 

Когато предадох думите на този човек на негов колега, реакцията бе следната: “Гледай сега, не вярвам прабългарите да са тюркски номади, но да ги приема за траки ми идва нанагорно. Ако се опиташ да прокараш такава теза в научните среди, старите кадри ще те разкъсат живТова са хора с връзки, много здрави връзки и е голяма грешка да им се пречкаш.” 

Излезе, че престижа на старите кадри се явява основен критерий при приемане или отричане на определена информация. Пасва ли нещо на старите виждания – то е истина, но оборва ли нещо това, което е общоприето – трябва непременно да се отрече и обяви за несъстоятелно. Поне за мен – това е доста притеснителна ситуация, която не би трябвало да е допустима в научните среди. За жалост обаче – тя е реалност.

 След общуването с благия и плахия представител на историческата наука се сблъсках и с други нейни представители. През 2009 година започнах да публикувам в blog.bg и не след дълго се появиха анонимни коментатори, чиито изявления бяха изпълнени със злоба. В някои случаи бе премината не само границата на приличието, но и на закона. Имам предвид многобройните заплахи за бесене, изкарване на червата, обезглавяване. 

В началото не им обръщах внимание защото знаех, че немалко лабилни хора се включват във форуми и блогове не да защитят дадена позиция, а, за да получат необходимото им внимание. Такива обикновено мирясват за месец-два. При мен обаче положението бе различно – атаките продължиха няколко години. Това показа ясно, че не се касае просто за лабилни индивиди, а за хора, които смятат интересите си за застрашени и поради това реагират така остро. Най-гневен и злобен е този, когото са изобличили. 

Не всички противници бяха анонимни, някои коментираха открито и без стеснение защитаваха наложената от Златарски теза за тюркските корени на старите българи. Тези, които не криеха името и лицето си, се държаха сравнително спокойно и културно, макар в доста случаи да реагираха с раздразнение когато представях факти, които те не можеха да оборят. В някои случаи пък – когато моята информация променяше не просто детайли, а разрушаваше напълно старите виждания, не идваше никаква реакция.

Противниците ми се оттегляха тихо осъзнавайки, че критиката им само ще привлече вниманието на публиката и още повече хора щяха да научат за неудобните данни.   

С течение на времето събрах доста съмишленици и с тяхна помощ узнах кои са някои от хората чернещи и заплашващи ме. Оказа се, че едни са учители, а други доценти в университети в София и Шумен. Обикновено очакваме културно, спокойно поведение и аргументирана дискусия когато общуваме с такива хора, но навярно анонимността, им бе дала смелост да пробудят бесовете в себе си. 

Разбрах и друго, а именно това, че плахият историк, с когото разговарях преди да започна да пиша в блога е прав. Част от противниците ми наистина се оказаха влиятелни хора – свързани със старата ДС и все още притежаващи връзки. За някои дори се носеха слухове, че са свързани и с чужди разузнавателни служби. 

Съвсем нормално е историците, археолозите и дори езиковедите да се страхуват от индивиди, които лесно могат да сложат край на кариерата им и да ги обрекат на бедност и забвение. Страхът е реален и предпазливостта на много наши учени е напълно разбираема. 

Реално, общоприетите и превърнали се в догма виждания за етногенезиса на народа ни се поддържат от сравнително малка група хора. Надеждата, че след като остареят прекомерно, те ще напуснат руслото на науката е само една химера. 

Промяна няма да дойде, защото въпросните индивиди взели активно участие в манипулирането на историята ни, са се погрижили да си създадат заместници. Подбрани са разбира се не най-способните, а най-послушните, подбрани са дребните душици, кариеристите, неспособните на критическо мислене индивиди. 

Избраниците не могат да създадат нищо оригинално, не са в състояние да изградят своя, прогресивна работа, но недостатъците си те компенсират с фанатизирана, яростна поддръжка на казионната наука, а доволните стари кадри се отплащат с гарантиране на работното място и лесната заплатка. 

Новото поколение защитници на догмите е лишено от въображение, лишено е от съвест, култура. Оставам с впечатление, че някой е създал специални инструкции, по които избраните да се водят. В продължение на доста години събирах данни за способите на моите противници и стигнах до извода, че те наистина действат по някакво ръководство. Просто няма как да си обясня по друг начин повтарящите се методи на тролове (анонимно коментиращи) и млади “историци и археолози”. Сякаш някой стар представител на казионната наука е създал десет свещени заповеди, които всеки желаещ да има добра кариера трябва за спазва. Ето ги и заповедите: 

 1. Не признавай за прави други хора освен твоите доценти и професори, дори някой друг да представя по-ясни, по-точни и по-убедителни аргументи.

 2. Не приемай в никакъв случай ничие друго виждане, освен това на твоите доценти и професори, те са винаги безгрешни: в миналото, понастоящем и в бъдеще. Те, те, те и само те са способни да видят истината, никой друг.

 3.Само работите на казионните историци и археолози са научни, всичко останало е псевдонаука – повтаряй това колкото може по-често, наблягай на това, че имаш диплома, наблягай, че тя те прави прав и безгрешен: в миналото, понастоящем и в бъдеще.

 4. Наричай доказателство само това, което подкрепя теориите на твоите доценти и професори, всичко останало, колкото и да е убедително  то – трябва да се обяви за фантазия, измислица, несъстоятелно.

 5. Корените на българския народ трябва да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите, желателно е Памир, Тибет и Сибир, но и Кавказ е приемлива опция.

 6. Премълчавай и игнорирай резултатите от няколко мащабни генетични проучвания, които доказват, че вижданията на казионните историци и археолози са грешни.

 7. Клевети, обиждай и се подигравай на всеки, който не е съгласен с казионните историци и археолози.

 8. Ако ползваш работа на някой казионен учен, ти си длъжен винаги да се съгласиш с абсолютно всичко, не посочвай никога грешки и недостатъци – такива няма, не е имало и не може да има.

 9. Дори недоказаната информация, според която старите българи са нашественици на Балканите трябва да се счита за неоспоримо доказателство – истина, която не подлежи на съмнение, проверка и промяна – нито сега, нито в бъдеще. Старите българи трябва да бъдат изкарани номади командвани от живеещи в юрти канове, Плиска и Преслав не са строени от местни хора, а от арменски, сирийски и всякакви други майстори, нищо, че няма никакви сведения за това – щом казионната наука го казва – значи е вярно, било е вярно в миналото, вярно е сега, вярно ще и в бъдеще.

 10. Направи си колкото може повече профили във Фейсбук, за да можеш с тях да защитаваш казионната наука, с всеки профил убеждавай, че само казионната наука трябва да се приеме насериозно, само работите на казионните учени са стойностни и трябва да се защитават със зъби и нокти.

 Сигурен съм, че немалко хора ще избухнат в смях когато прочетат десетте заповеди на казионната наука, но всъщност работата не е за смях, а за плач. Причината е, че се касае за една сравнително дълга традиция. Това личи от думите на великия родолюбец д-р Ганчо Ценов. Той с огорчение сподели следното : "Как се избира в България професорския персонал? В България не става избор, или подбор, защото няма подготвени кандидати за това. В другите страни Министерството на науката се грижи за прираста на университетския преподавателски персонал. Подготвят се доценти и извънредни професори и то в голямо количество, та като се освободи някоя катедра, да може да се направи избор между мнозина, често между стотина кандидати, от които се избира най-достойният. В България тази класа не съществува, Министерството не я е създало, защото него, както казахме, науката не го интересува...Защо няма кандидати? Защото никой не ги е създал. ЗАЩОТО НИКОЙ МЛАД БЪЛГАРИН, КОЙТО НЕ СЕ ПОЛЗВА С ЛИЧНИТЕ СИМПАТИИ НА ПРОФЕСОРА, С ЧИЯТО СПЕЦИАЛНОСТ ИСКА ДА СЕ ЗАНИМАВА, НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПОСВЕТИ НА АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА, ПОНЕЖЕ ТОЙ НЕ САМО НЯМА ДА БЪДЕ ДОПУСНАТ ДО УНИВЕРСИТЕТА, НО ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАН И ИЗВЪН УНИВЕРСИТЕНА..." – Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Изд. Златен Лъв, Пловдив, 1998, с.221.

 Успехът на малка група бездушни човечета се дължи не толкова на това, че дълго време са контролирали и ограничавали колегите си историци, археолози и езиковеди (а и продължават да го правят потискайки талантливите учени). Не, успехът на тези, които са допринесли за налагането на вредните лъжи в нашата история се дължи на това, че те съумяха да си подготвят заместници. 

Старите кадри, от които моят събеседник се плашеше, все още разполагат с огромно влияние, те ще предадат това влияние на послушниците си, но и ще ги уверят, че могат да разчитат и на подкрепа от чужбина. А тя при нужда ще дойде, защото великите сили участвали в създаването на заблудите в нашата история имат интерес статуквото да се запази.

 За една група е важно гетите да са се изпарили в нищото, а готите да бъдат изкарани на всяка цена германи.

 За друга група е важно да остане в сила вярването, че прародината на славяноезичните народи е в Припятските блата на Украйна.

 За трета група е важно гърците да останат на своя пиедестал и никой да не оспорва, че траките са им дали култура и знания.

 За четвърта група е от жизнена важност никога да не се разбере кой и как е организирал геноцида над дедите ни влезли в историята под името траки.

 Ясно е, че заинтересуваните истината да не излезе на бял свят са много и както у нас, така и в чужбина историци, археолози и езиковеди следват не принципите на науката, а се водят от политическата конюнктура. Борбата не е между Давид и Голиат, а между Давид и легион от Голиатовци. Това разбира се не бива да ни обезкуражава, напротив – трябва да ни мотивира да се борим още по-упорито за истината.

 Тя засяга не само разкриването на приноса на дедите ни в оформянето на европейската култура, но и очистването на името на далечните ни предци от натрупалите се лъжи. Тези, които направиха нашето съществуване възможно, не бива да бъдат оставяни да тлеят в небитието, а трябва да бъдат поставени на пиедестала, който заслужават.

                                                        Доктор Ганчо Ценов

                               https://sparotok.blogspot.com/2020/10/blog-post_15.html

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.