Без Русия няма сигурност, заяви Георги Първанов в Москва!

27 Юни, 2016
0 коментара

Съвременната архитектура за сигурност не може да се гради без и против Русия. Санкциите трябва да бъдат свалени. Това заяви лидерът на АБВ Георги Първанов на форум в Москва, съобщиха от пресцентъра на АБВ.

Първанов подчертал необходимостта от изключване на войната от арсенала на международната политика и укрепване на системата за международна сигурност, в чийто център стои ООН. Той се обяви за възобновяване на диалога по големите енергийни проекти за доставка на енергоресурси и бъдещето на ядрената енергетика.

Лидерът на АБВ заяви, че трасетата, заобикалящи България, не са нито по-евтини, нито по-сигурни, и изрази надежда, че в крайна сметка "Южен поток" ще мине през България. Той подчерта, че след решението на арбитражния съд по АЕЦ "Белене" са необходими съгласувани действия между двете страни, но най-добър вариант остава ускореното строителство на нова ядрена централа.

Ето и пълния текст на изказването на Георги Първанов, публикувано на сайта на партията му АБВ:

 

                                       Уважаеми г-н Гризлов,

Уважаеми участници и гости на XV-я конгрес на партия "Единна Русия"

Скъпи приятели,

Позволете ми в началото да благодаря на ръководството на партия "Единна Русия" за поканата да се присъединя към работата на нейния висш форум и за представената възможност да говоря пред вас.

Партия "Алтернатива за българско Възраждане" (АБВ) е част от левия патриотичен спектър в българския политически живот. Макар и създадена скоро - точно преди две години, тя вече заема значително място в българския политически живот.

Дами и господа,

Бих искал да започна и като политик, и като историк, с темата за войната и мира. Знам, че този въпрос е изключително чувствителен за всички граждани на Русия.

В последно време тази тема придоби нова актуалност в международен мащаб. Опитът показва, че военните действия се предприемат често без ясна представа какво следва след тях, без стратегия за бъдещите действия.

Аз бях против войната в Югославия, изказвах се против военните действия в Ирак. Убеден съм, че всяка война е тежко изпитание и доста често се явява поражение на световната дипломация, особено по отношение на организациите, които носят отговорност за поддържането на мира.

И днес мога още по-категорично да кажа: войните не решават проблеми; те откриват нови фронтове; стават катализатори за възникване на нови проблеми.

Всичко това изисква от нас да се замислим над следното:

Каква международна система за сигурност ще оставим след себе си? Как да направим така, че създаването на пространство на сигурност и защита на интересите на всички и на всеки да не довежда до изменение на границите и до военна конфронтация?

Едва ли е нужно да се убеждаваме един друг в това, че сигурността  придобива все по-конкретни измерения, че нито един глобален проблем не може да бъде решен самостоятелно от една държава- без значение колко силна е тя, или даже от една съюзническа структура- без значение колко е влиятелна тя. Създаването на общо разбиране за сигурността като пространство на диалог, съгласувани позиции и съвместна отговорност неизбежно ще ни застави да се върнем към първоначалното предназначение на ООН, последователно да укрепваме ролята на тази организация като основен фактор в работата по регулиране на кризите и конфликтите.

За това още не е късно. Наблюдава се известно охлаждане, но на дипломатическия фронт ние сме се сблъсквали и с по-ниски температури.

Искам да подчертая във връзка с това, че европейската и световната архитектура за сигурност не може да се случи срещу Русия. Нещо повече – преодоляването на новите международни предизвикателства пред системата за сигурност е немислимо без Русия.

В качеството на президент на Република България преди шест години имах възможността да участвам в работата на Съвета „Русия – НАТО” в Лисабон, когато бяха постигнати уникални договорености, създаващи за първи път възможност за развитието на стратегическо партньорство. Страните заявиха волята си да полагат усилия за създаване на единно пространство на мир, сигурност и стабилност.

Изхождайки от тази принципна позиция, сме длъжни да изграждаме своето отношение към актуалните събития  в международните отношения. Важна стъпка в тази посока може да стане не само възстановяването на работата на Съвета „НАТО – Русия”, но и съдържателното разглеждане на всички проблеми, които днес възприемаме като общи предизвикателства и заплахи, а именно: настъплението на радикалния ислям и международния тероризъм, избухването на кризи и конфликти в различни региони, разпространението на оръжията за масово поразяване и др.

В духа на това разбиране аз винаги съм поддържал тезата, че за България дилемата „Европа или Русия” е измислена. През първото десетилетие на сегашния век, веднага след като България стана член на Европейския съюз  и НАТО, отношенията с Русия бяха най-активни и плодотворни и успяхме заедно с президента Путин да постигнем важни договорености в интерес на двете страни.

В момент, когато се използват всякакви лостове за оказване на натиск срещу Русия, България не трябва да допуска да бъде превърната в заложник на западните регионални „ястреби”, да я използват за враждебни действия срещу Русия. Преди няколко дни парламентарната група на АБВ внесе за разглеждане в Народното събрание проект на декларация против участието на България в инициативи за засилване на военното присъствие в Югоизточна Европа и в района на Черно море.

Бидейки лоялен член на ЕС, нашата страна трябва да отстоява правото си да заема специфична, активна позиция в отношенията с Руската федерация. Длъжни сме да станем част от политическите и дипломатическите усилия за решаване на конфликтите и проблемите.

Аз и моите съратници, като впрочем и повечето българи, отхвърляме санкциите срещу Русия. Всъщност, ние просто сме последователни във възгледите си – винаги сме твърдели, че санкциите са не просто непродуктивни, те са вредни като инструмент на международните отношения. От тях страдат не правителствата, а народите и особено бизнесът. За справка – именно ние, българите, пострадахме най-осезателно от санкциите от времето на югославския конфликт. Днес България отново плаща висока цена за отношения, в които тя не е непосредствен участник.

Уважаеми дами и господа,

Използвам случая да споделя своето виждане за сигурността на Балканите, главно по отношение на енергетиката.

Имаше време, когато регионът кипеше от дипломатически инициативи, провеждаха се ежегодни многостранни форуми, установяваха се двустранни контакти. Преобладаваше разбирането, че сигурността на Югоизточна Европа е функция на сигурността на всяка отделна страна. Днес форумите утихнаха, нещо повече – Балканите се завръщат към забравените времена на „осите”, триъгълниците, сепаративните формати.

Това се отнася и до енергетиката. Не толкова отдавна ни се удаде заедно с руската страна да подпишем пакет договорености за развитието на крупни енергийни проекти в интерес на региона и на Европа като цяло.

Днес, в различно време се събират различни групи държави, някак си договарят помежду си някакви проекти, след това се разделят по някакви причини и всичко се повтаря в друга конфигурация. За съжаление, вариантите на трансгазовите доставки, които се обсъждат в последно време, заобикалят региона. В тази връзка бих отбелязал следното:

Обходните маршрути не правят доставките по-евтини, нито по-сигурни.

„Южен поток” имаше всички шансове да се превърне не само в регионален, но и в европейски проект.  За съжаление, не стигнаха воля, въображение и гъвкавост, за да се реализира той. Аз неведнъж съм се изказвал критично и по адрес на Брюксел- за демонстрирания от него двоен стандарт, и по отношение на българските правителства- за тяхната нерешителност, и по адрес на определени руски субекти в сферата на енергетиката, чиито действия допринесоха проектът да не успее да стане необратим.

Нещо подобно се случи и в областта на ядрената енергетика. Заети преимуществено с идеологически спорове по проекта „Белене”, ние изпуснахме възможността да дадем тласък на българската икономика.

Припомням всичко това не в търсене на някаква отговорност, а за да подчертая значението, което продължавам да придавам на енергийната дипломация, необходимостта от възобновяване на диалога по големите енергийни проекти за доставка на енерго ресурси и бъдещето на ядрената енергетика. 

Няколко думи за регионалната политика на Европейския съюз.

Анализът показва, че подходът на Съюза по отношение на съседите се оказа неработещ. Необходимо е колкото може по-бързо да се премине към по-кооперативни форми на отношение, да изпълним с ново прагматично съдържание програмите за Източно партньорство и Черноморския район, да се активизират връзките с държавите в Каспийския басейн и Централна Азия, отчитайки регионалните особености и потребности.

България е силно заинтересована от провеждането на такава дискусия.  Ние имаме натрупан актив от доверие в отношенията си с тези държави, експертиза в сътрудничеството с тях, опит в междурегионалното общуване, идеи и инициативи в тази област. И като добронамерен съсед, и като член на ЕС моята страна е способна да участва активно в провеждането на съответната политика.

Благодаря  за вниманието!"

                                                                                    http://www.banker.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.