БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (Част първа)

13 Декември, 2020
0 коментара

              ОТВОРЕНО ПИСМО До: 

Държавните институции на Република България 

Българската общественост, чрез СМИ 

Посолството на РФ 

Посолствата на страните от ЕС 

Председателството на ЕК в България 

 Уважаеми госпожи и господа, 

                   На 4 декември ДНЕВНИК публикува отворено писмо: 

Интелектуалци: Договор за добросъседство или за високомерие и шовинизъм. 

 След като: 

 - Се запознах със съдържанието на писмото; 

 - Отчитам кои са го подписали; 

 - Съм запознат с „интелектуалното“ творчеството и дейност на повечето от въпросните „интелектуалци“; 

 - Виждам как „интелектуална“ им дейност, обслужва деконструктивната политика на антибългарски сили; 

 - Съм подлагал на сериозна, но спокойна, толерантна и аргументирана, критика интелектуалното творчество на повечето от подписалите писмото; 

 - По повдигнатите, от въпросните интелектуалци, въпроси, критика съм отправял и към държавните институции в Република България; 

 - Критични бележки съм отправял и към г-н Бойко Борисов, още през 2009 г., тогава кмет на София; 

 - Отчитам, че тези мои виждания, неудобни на антибългарски деконструктивни сили, се „замитат“, чрез хванатите от тях български държавни институции; 

 ЗА СЕТЕН ПЪТ КОНСТАТИРАМ Силата на мисълта на Джордж Оруел, че: 

„Който контролира миналото – гласеше лозунгът на партията, - контролира бъдещето; който контролира настоящето, - контролира миналото.“ 

 Възникват въпроси: 

 - Кой контролира настоящето, в България, българи или господарите на атлантическото семейство? 

 - Какво спечелихме или повече загубихме от влизането в единното европейско политическо пространство? 

 - С влизането в това политическо пространство България не беше ли стопански бастисана, че днес да внасяме дори сода за хляб и традиционна българска селскостопанска продукция от целия Свят? 

 Да се върнем към въпросните „интелектуалци“, станали говорители и оръдия на господарите контролиращи настоящето. Те повдигат въпроси за: 

 - „прекомерно акцентиране върху въпроси от историята“; 

 - „несъответстващи на философията и подходите на съвременната историография“; 

 - „Погрешно базиране... върху проблеми на миналото... От тесните ѝ експертни становища започнаха да зависят сложни многоаспектни политически решения...”; 

 - „остра схватка между тежките историографски артилерии на двете страни, конструирани през миналия век. Така се мобилизираха масови исторически сантименти и стереотипи, вместо креативност в полза на бъдещето “;

 - „не признаване от България на наименованието на официалния език на РСМ, с който тя е призната в ООН“, „оспорване съществуването на отделна македонска нация и правото на македонските граждани на самоидентификация – напълно неприемлива практика за европейското политическо пространство.“; 

 - „Неуместно е очакването, ..., че от дадена година назад цялото население целокупно е прескочило от една етническа група в друга.”; 

 - „... с политически решения неколкократно е натрапван асимилационен процес към етнически турци, помаци и роми, с цел „ревизиране“ на присъщите им етнически произход и религиозна принадлежност и налагане на българска и християнска „самоидентификация“...“;

 - „Въпросите и дейностите, свързани с историята, да не се екстраполират и да не заемат доминиращо място, което заемат към момента.“; 

 - „Обсъждането на исторически въпроси следва да се реализира при прилагане на съвременни историографски подходи и осигурена плуралистична експертиза на поканени в дискусиите участници.“; 

 Какво правят въпросните „интелектуалци”: 

 - Те налагат и прокарват идеите и вижданията на този „който контролира настоящето“ им „интелектуално“ поведение; 

 - Те се стремят да прокарат и наложат „философията и подходите на съвременната историография“, обслужваща господарите на настоящето. 

 Каква е според въпросните „интелектуалци“ тази философия? 

 Според „интелектуалците“ – говорителите и оръдията на контролиращите настоящето е „Погрешно базиране... върху проблеми на миналото...“. Защо е погрешно? Защото: „От тесните ѝ експертни становища започнаха да зависят сложни многоаспектни политически решения...“. Това ще рече, че тези експертни решения пречат да се контролира миналото, а от там бъдещето, т.е. на плановете на господарите на настоящето да насочват бъдещето в желаното от тях русло. 

 Според „философията и подходите на съвременната историография“, „изповядвана“ от въпросните „интелектуалци“, наложена им от силите контролиращите настоящето, на ИСТИНСКАТА историография НЕ ѝ трябва историческата истина. Не и трябва истината за миналото, такова каквото е било. „Философията“ на тез бамбашка „интелектуалци“ изисква „креативност в полза на бъдещето “. Бъдеще, каквото го чертаят контролиращите настоящето, господарите на евроатлантическото семейство, на европейското политическо пространство. 

 Тези бамбашка „интелектуалци“ повдигат въпроси за ООН, асимилационен процес към етнически турци, помаци и роми, официален език, македонска нация. 

 - ООН не може да е критерий по отношение езика в Република Македония! Още повече, интересите на човечеството изискват тази организация да бъде разпусната. Интересите на човечеството изискват нова организация. Идеята за нея не е от вчера. „Животът издига идеята за „научен мозъчен център“ на човечеството. Тя бе обсъдена и на публичните заседания по време на празнуването на тристагодишния юбилей на Харвардския университет в Бостън и Кеймбридж през 1936 г. Значението на това събитие за сега се състои в лично общуване между събралите се там крупни учени и изследователи от всички страни. Идеята се зароди“. 

 Колкото по-бързо се реализира тази идея, толкова по-добре за човечеството. Да, ама не! Това не уйдисва на този /тези „който/ които контролира/т настоящето“. Зор ще е! Интересите на човечеството изискват създаване на Световен НМЦ! 

 - Що се касае за така преименуваните цигани, интересно е да видим как ще приключи сагата с преименуването на оперетата „Цигански барон“ на Йохан Щраус (син) в оперета „Ромски барон“. Да видим и как ще приключат процесите, заведени от наследниците на ромеите по преименуването на циганите на ром/е/и. 

 - А що се касае за „асимилационния процес на етническите турци“, наистина има какво да се разкрие. Да се осветли миналото такова каквото е било. Да се извлекат нужните уроци! 

 Искра Баева и Евгения Калинова, след продължителна работа по подготовка на архивните материали за въпросния възродителен процес в предговора на т. ІІ стигат до извода, че: „Според наличните документи в българските архиви, това самостоятелно решение не е координирано или „разрешено” от съветското ръководство” . Значи то е взето „самостоятелно” от българското ръководство начело с Тодор Живков. Но то не се вписва в дотогавашната политика на българската държава към туркоезичните българи мюсюлмани. Не е случайно, че българското общество не беше подготвено за него. Не бяха подготвени за него и тези, които им се налага да го провеждат - силите за сигурност. Не случайно е и това, че по-късно стовариха цялата вина върху тях. 

 Несериозно е да се приема и това, да е самоинициатива на Тодор Живков. Значи някой му я е „подсказал” и го е убедил. Въпросът е: „Кой е той?” На този въпрос не дава отговор и Костадин Чакъров, съветник на Тодор Живков. Чакъров не е единствен съветник. Тодор Живков си е имал цял кабинет от съветници, кабинет начело със свой шеф. Този кабинет и неговия шев следва внимателно да бъдат изследвани, ако нещичко е останало от кабинетните архиви. 

 Все още има някои живи висши партийни функционери, били в близост до Живков и кабинета му. Дано проговорят. Дано някои партийни величия са оставили спомени и дневници. Едва ли! Повечето от тях не бяха „писмовни“. 

 Добре е да се осветли още нещо. Как от началото на 60-те години на миналия век стартира перфидната циганизация на България! Това е тема табу! 

 Да се осветли, ама няма разрешение от този, „който контролира настоящето“, защото той „контролира миналото“. Според „лозунгът на партията“, която днес е поробила България и която „контролира бъдещето“, там – бъдещето, в нейните планове място за българите и България няма! 

 Да се върнем към Чакъров Той, вероятно имаше информация, но не споменава никъде за това в своите книги, интервюта и писания, което също едва ли е случайно. 

 Наистина, „Кой е той?” Отговорът е открит! 

 На пленума на ЦК на БКП на 29 декември 1989 доклада чете Александър Лилов. Казвам чете, защото той не го е писал, и бягаше от тази тема както дявол от тамян. В доклада се засяга и т.н. „Възродителен процес“. Въпросите са: Кой е писал доклада? Къде и кога е даден доклада на Александър Лилов? Отговорите на тези въпроси ще дадат много яснота за т.н. възродителен процес. Въпроси с трудни отговори, понеже те не са в интерес на „партията“ която „контролира настоящето“ в България, „партията“ затриваща ни като народ и държава! 

„Интелектуалците“, привързани на хранилка на „Отворено общество“ и на фондациите на Сорос, говорят и за „официален език“, „македонска нация“. 

 Да се спрем на „ОФИЦИАЛЕН ЕЗИК“, „МАКЕДОНСКА НАЦИЯ” 

 Ще се спрем, правейки „извадки“ от МНОГО по-голям текст, който е под печат. Проблемите в този текст разглеждам много по-обширно като започвам далеч назад от българската история. История, която не достатъчно се осъзнава и от там не се вижда и проумява, защо и как ни унищожават като народ и нация, чрез удар в/чрез Македония – Свещената земя на Българите. 

 На 11 януари, четвъртък,  2018 г. В Народния театър, при официалното откриване на българското председателство на ЕС, президентът Румен Радев говори, как: „От 13 века България е югоизточната порта на Европа...”. 

Министър Лиляна Павлова го допълва, че ние: "Българите вярваме в доброто утре, имаме какво да дадем на Европа – нашата богата култура, която събира най-доброто от всички цивилизации. Така сме се съхранили 13 века”. 

 И двамата говорят за 13 века (!?), без да осъзнават, че тези векове са повече, много повече. Те не са виновни. Това е официалната история, втълпяваната на българите от т.н. „професионални” историци (историята не може да е „професия” - за изкарване на хляба, тя е призвание), и от тези, които ги контролират и „напътстват”. 

 За цензурата и самоцензурата в ИИст.И на БАН, в историческите институти на БАН и историческите структури във ВУЗ, споделят работещи в тях доблестни, добросъвестни и достойни български историци. Не посочвам НБУ. Там нещата са пар екселанс по изискванията на Сорос. Не само „интелектуалците“, работещи в НБУ, а и останалите подписали писмото са „стипендия“ при „филантропа“ Сорос. 

 В отговор в словото си председателят на Европейския съвет г-н Доналд Туск дипломатично, исторически компетентно, ни напомни: „Никой не ви е дал нещо даром“. Каза и добави: „Кой дpyг, ако не вие - потомците на Спартак, наследниците на най-cтарата държава в Европа, вие, които никога не сте загубили бойно знаме в битка ...” 

 От българска страна – гробно мълчание! Случайно ли е? НЕ!!! 

През Юни 2018 г. в Гърция - гръмогласно протестират заради името на Република Македония, че Македония е гръцка!? Протести в 24 града, включително и в Пела – родното място на Александър Велики. Искат думата „Македония” да НЕ бъде включено в името!? 

 В същото време в България - Президентство, Министерски съвет, Народното събрание, политически партии, научни, културни и обществени среди са в гробно мълчание!? 

 България е без адекватна политика към Македония! Защо? 

 По думите на Джон Кенеди: „Най-големият враг на истината често не е лъжата – съзнателна, фалшива и нечестна – а легендата – устойчива, убедителна и нереалистична.“ 

 Не е толкова важно къде и как е казано това от Джон Кенеди, важното е, че е истинно. Ние българите живеем с история, изместена от истината, под формата на легенди – устойчиви, убедителни и нереалистични. 

 Силата на мисълта на Джордж Оруел, цитирана по-горе, е в това, че една хилядолетна истината е казана кратко, ясно и точно! 

 Цицерон обяви Херодот за - „баща на историята“. Но Цицерон е пропуснал да го обяви и за „баща на самоцензурата”! 

 За да видим с какви нереалистични легенди живеем, да скокнем назад във великата история на българите, все още неосъзнавана и непроумявана! 

 Слабостта на траките не е в това, че живеят на отделни племена, а в това, че всяко едно от тях се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. 

 Тази слабост на нашите предци ловко се използва от данайците. Те не след дълго с данайските си прийоми на коварство, лукавство, лицемерие и двуличие постепенно се промъкват в управлението на тези, които им дават подслон и го обсебват. Започват да асимилират местното пеласгийско - тракийско население. Неподаващото се на асимилация го изтласкват, прогонват на север. За това свидетелства  Страбон, цитирайки Еврипид. Също и Херодот говори за идване на гърците от Африка. Той описва как: 

„В Саис, в светилището на Атина, зад храма, все покрай зида на Атинския храм има също и гроб на този, чието име не смятам за благочестиво да се споменава при такива случаи.*... При това езеро нощно време дават представления на неговите страдания, които египтяните наричат мистерии. Разбира се, за тези мистерии аз знам доста повече – как става всяко едно нещо, – но ще си мълча. Ще си мълча и за Деметрините тайнства, които елините наричат Тесмофория – ще разкажа само толкова, колкото е благочестиво да се разкаже. (Повд. – ДЙ) Дъщерите на Данай са пренесли тези мистерии от Египет и са научили на тях пеласгийките...” Херодот разказва толкова колкото е благочестиво да се разкаже, т.е. колкото е изгодно на този, който контролира тогавашното настояще. Херодот също пише, че данайците донасят култове от Египет, че типичната гръцка женска  дреха е като на обитаващите Африка либийки, а също и, че гърците имат погребални обреди като тези на африканските номади. Есхил описва гърците като тъмнокожи идващи от Африка.   Предава думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или дори като хората живеещи край река Нил.” 

 Важното е, че пристигналите в Пелопонес през 1364 или 1363 г. пр.н.е. бежанци, макар че идвали от Египет, носели във вените си малоазийска, може би премесена арийска и семитска,* кръв. Дългото им многовековно присъствие в източната част на нилската Делта недало силно отражение върху бита, нравите, обичаите и вярванията на хиксосите, защото в онези времена Делтата била обитавана предимно от азиатски племена.” 

 Няма да се спираме на това, дали във вените им кръвта е малоазийска, или с по-южна географска ширина. Това в случая не е толкова важно. Важно е да се отчита, че те са „отчаяни бежанци от религиозен терор”. Това означава, че религията им е била, най-общо и меко казано, неудобна на местните религиозни практики. По-важното е, че са пришълци, нашественици и не балканци. Прави впечатление и това, че времето на пристигане на данайците в Пелопонес съвпада с времето, когато Моисей повежда  Великия изход – бягството на евреите от Египет.  

Детелин Вълков, разсъждавайки с „един внимателен поглед върху историята с дъщерите на Данай, които изклали в първата си брачна нощ съпрузите си” извлича важни исторически сведения. „Дали са били 50, 30 или 100 – според него - не е толкова важно”. По-важното в случая /следейки хода на мислите на Детелин Вълков/ е това, че той излага интересни мисли и хипотези за движението през онези години на населението от източната част на Средиземно море. 

 Есхил може да предава думите на пеласгийския цар, но не вижда, както и пеласгийския цар и тези след него, коварния данайски подход в асимилиране на пеласгите, изтласкването им на север и обсебване на тракийското културно историческо наследство. Не са го осъзнавали, и все още не е осъзнат този процес и неговия механизъм. 

 Данай бяга от религиозен терор с петдесетте си дъщери от Египет. Но има още една причина да бяга, че се страхува от петдесетте синове на брат си Египт, за да се установи в Аргос. След това той повикал при себе си петдесетте си племенници. Отзовавайки се на поканата му, те го помолили да забрави караниците им и изразили желание да се оженят за петдесетте му дъщери. Излиза и проблемът – семеен, роднински спор, без да се спираме на хипотезите за него. 

 Въпреки че не повярвал в помирението, Данай се съгласил. След което организира голямо сватбено пиршество, женейки дъщерите си за своите племенници. Като подарък дал на всяка една от дъщерите си скришом по един кинжал. След това ги накарал да обещаят, че ще убият мъжете си в първата брачна нощ. Всички така и направили, с изключение на Хипермнестра. Без да се спираме на подробностите. След това Данай успява да омъжи дъщерите си за местни младежи. Така, чрез омъжването на данаидите, се поставя – според Пиер Гримал - началото на народа на данайците, които заместили пеласгите. Заработва своеобразен „институт на данайската жена“. 

 Да приемем за момент, че свидетелствата на Херодот, Страбон, Eврипид, Плиний, Есхил и изследванията на Гримал не са съвсем точни. Днес обаче имаме методи, с които може да се определи произхода на даден народ. Генетично изследване на различни учени доказа, че гърците, по-точно тези на юг, особено в Пелопонес са роднини на африканците. Така че още през второто хилядолетие преди Христа - Епир, Македония, Тесалия, Беотия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. 

                           Как данайци-гърци станаха елини? 

 Според Фол: „Изследователите на старогръцката религия я ситуират на Олимп. В елинския свят доста планини носят това име, което няма сигурна етимология на старогръцки език и е вероятно малоазийска (?) заемка за висок масив, към какъвто обикновено се отнася и оронимът. Два Олимпа, впрочем, се намират именно в Мала Азия... Седмият се издига по северната граница на Тесалия и я отделя от равнината при устието на Аксиос (Вардар), която по-късно ще бъде наречена Македония... Единствено сигурната възможност за относително ранно датиране на тази представа е към и след средата на V в. пр. Хр., когато укрепва легендарната генеалогия на Девкалион (старогръцкия Ной). Девкалион, синът му Елин, който дал името си на елините, и неговите синове, били тесалийски владетели, а едно от техните царства, най-силното, било разположено между планините Олимп и Оса. Оттам поели и дорите, народът на Дорос, към Пелопонес.” В разсъжденията на Фол се появява Девкалион (старогръцкия Ной) и, според него, това „... датиране на тази представа е към средата на V в. пр. Хр., когато укрепва легендарната генеалогия на Девкалиона...”. В тази констатация на Фол има два момента: първият за датирането и вторият за укрепването, за което е било нужно време. Ориентировъчно началото на процеса, за да се стигне „когато укрепва легендарната генеалогия на Девкалион...”, може да се отнесе – пак по Фол – VIII-VII в. пр. Хр. 

                                     Малко за Потопа 

 Древните, т.н. старогръцки автори използват и Потопа за основа в преиначаване на преданията, за да прикрият данайския произход на т.н. „стари гърци”, чрез „сътворяването” на елините и Елада. Няма да се спираме подробно на времето на Потопа, за което има не малко литература. Най-общо казано: „В зората на човешката история семената на познанието и културата са пренесени и посети на различни места от света от пришълци, идващи от НАЙ-СТАРИЯ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ – ЧЕРНОМОРИЕТО.”*

 Природни катаклизми, предизвикват разместване на тектоничните плочи, което води и до разкъсване на сушата на днешна Мала Азия и Балканите, образувайки се днешния Босфор.

 Преданията за Потопа, променил живота на хората, влизат трайно във фолклора на траките. Той е присъствал и в древните шумерски, вавилонски и финикийски предания и легенди. Той присъства в преданията идващи от древните речни цивилизации в Индия и Китай и в тези на северноамериканските и на южните индианци. Общото във всички тези предания е, че с почти едни и същи думи се разказва за Всемирния потоп - най-голямата катастрофа сполетяла Земята в зората на човешкото развитие. 

 „През 2001 г., 2002 г. (под ръководството на проф. Робърт Балард и проф. Петко Димитров), 2004 г., 2006 г., 2009 г. и 2011 г. са проведени поредица от експедиции в Черно море с НИК „Академик“. През 2011 г. по проект ДО. 02/237 „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“ – Фонд „Научни изследвания“ – Министерство на образованието и науката на съвместна българо-американска експедиция под ръководството на проф. Петко Димитров и проф. Райън е намерено коренче от дърво на дълбочина около 100 m. След направения радиовъглероден анализ в Колумбийския университет в Ню Йорк възрастта му е определена на 12 400 години (некоригирани). По този начин се потвърждава фактът, че в района на старите брегови линии на Черно море на дълбочина около 100 m е имало суша. В международното 16 научно издание ”Marine Geology” в края на 2016 беше публикувана студия от международен авторски колектив с всички доказателства и най-нови изследвания направени до този момент – различни видове изотопни анализи за определяне на възрастта и химическия състав на находките, които са направени в лаборатории в САЩ и Полша, спорово-поленов анализ и др.“ Вижда се, че Всемирният потоп е станал значително по-рано от тъй наложената в митологичната, устойчива и нереалистична библейска легенда за потопа. 

 Да се върнем отново към Фол. Според него, както го цитирахме по-горе, ориентировъчно началото за укрепване легендарната генеалогия на Девкалион може да се отнесе към VIII-VII в. пр. Хр. Възниква въпросът: Как да приемем тази констатация? Днешната наука доказва, че тези катаклизми са станали поне около 9300-9200 г. преди началото, на процеса за укрепване на тази „легендарната генеалогия на Девкалион”. Но забележете, по-горе видяхме как Фол посочва, „че укрепване на тази представа е към средата на V в. пр. Хр.” И така присвоеният от тракийския фолклор Елин дава името на елините като народът на Дорос го отнася към Пелопонес. 

 Общото за всички тези предания и легенди за Потопа е, че датирането на тяхната представа е хилядолетия не само преди V в. пр. Хр., но и много по-рано от началото на така изложеното от Фол „укрепване на легендарната генеалогия на Девкалион - VIII-VII в. пр. Хр.” Времево появата на Девкалион (т.н. старогръцкия Ной) не се вписва с останалите предания и легенди. Те са с много по-ранно времево датиране, а през V в. пр. Хр. преданието за Потопа за пореден път е „преиначено” и „дообработвано”, съобразно нечие нареждане. По силата на него за появата на Девкалион, или по-скоро целта на това нареждане е да се родят т.е., за да може синът му Елин да даде името си на елините. 

С кражба и преиначена истина данайците изчезват и се появяват „елините” и „Елада”. Подобни кражби и преиначавания са ставали не само в миналото, но и днес с „научна” еквилибристика... 

 През VІ - V в. пр. Хр. се извършват ред „преиначавания”, поради което е трудно да се открои автентичното. Фол посочва, че: „Траки, кикони и пеони, поставени от Омир по северното крайбрежие на Егея, са равнославни епически герои на ахеите и на трояните във възпятата от певеца десетгодишна битка за морските пътища през Хелеспонта (Дарданелите), Пропондита (Мраморно море) и Босфора. Такова е ранното елинско виждане за северните съседи към времето на мелодекламирания Омиров епос от VІІІ в. пр. Хр. насетне. То бива препотвърдено към времето на записа и на редакцията на „Илиада” и „Одисея” в средата на VІ в. пр. Хр., извършено в Атина от знаменития поет Ономакрит и от неговите сътрудници по нареждане на тиранина Пизистрат.” 

 Фол посочва: „на записа и на редакцията”, но не се спира на записа. Как е направен този запис и от кого. Тиранинът Пизистрат не прави ли записа като го „комплектува” от фолклора на тракийците за Троянската война. Не го ли е направил, докато е бил принудително в имението си в Тракия, подменяйки факти и тълкувания. По-късно го дава на „знаменития поет Ономакрит и ... неговите сътрудници” за редакция и даване на поетичен завършек на тези тракийски фолклорни творби. За автор се слага името Омир, име, което може да се тълкува и в смисъл Велик. 

 По-горе се спряхме – по думите на Фол - „на записа и на редакцията на „Илиада” и „Одисея”. Тяхната редакция е един от върховете на данайската/гръцката кражба на тракийска култура, на истината скрита в произведенията на траките. Не по-малка кражба е и присвояването на Орфей, оформянето на някакви си гръцки орфически школи. Това става след като: „Макар и под забрана, макар и изпепелен, Орфей се разгарял като огън. Пръв поетът Ибик през VII в.пр.н.е. споменавал писмено името на Орфей. А поетът Ономакрит, записал „Илиада” от Омир записал и книги от Орфей, които битували устно” . 

Image title

                                                             Димитър Александров Йончев                    Продължението следва!

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.