Много работа дели светлото бъдеще на магистратите от Закона за съдебната власт
– Г-жо Итова, ваш колега от ВСС припомни тия дни думите на виден български юрист: „Добри закони и лоши съдии е по-нежелателно явление, отколкото лоши закони и добри приложители“. Добър ли е според вас Законът за съдебната власт, който ще гласуват тия дни депутатите?
– Безспорно най-важен е човешкият фактор и затова акцентът в съдебния закон трябва да бъде върху подбора на магистратите. И при измененията на този закон преди 4 години за панацея се смяташе т.нар. конкурсно начало, с изключването на членовете на ВСС и на административните ръководители в съдилищата, прокуратурите и следствените служби от участие в назначенията на съдии, прокурори и следователи. Сега правим реформа на реформата от 2012 г. Не случайно Висшият съдебен съвет имаше забележки към втората част от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – по разпоредбите за инспектората, за съдийското самоуправление, а сега и за това, че на практика се затруднява работата ни по конституирането на Комисията по атестирането и конкурсите, наречена накратко КАК.
– КАК! Запомнихме лесно абревиатурата, но в почти всичко случващо се около тази комисия се ориентираме трудно.
– Мога да ви обясня. Съставянето на тази комисия, състояща се от членове на ВСС и действащи магистрати, избрани от пленумите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и Върховната касационна прокуратура (ВКП), е предвидено в първата част на ЗСВ, която влезе в сила. То трябваше да стане до 13 юли т.г., без да са приети към този момент измененията в ЗСВ, касаещи атестирането и конкурсите. А от разпоредбите, които ще се приемат, зависи какви ще са компетенциите на комисията, колко ще са атестациите и конкурсите. Опитвайки се да спазим закона, ние изпаднахме в особена ситуация. Прокурорите избраха своята КАК с петима членове на ВСС и петима действащи магистрати като приеха, че магистратите стават членове на КАК без да се откъсват от работа. Предвидиха и помощни атестационни комисии по места. Съдийската колегия на ВСС уреди нейната КАК по друг начин – от шестима членове на ВСС и 11 действащи магистрати – деветима от общите съдилища и двама от административните, обаче – забележете сега! – с откъсване от работа. Аз съм от съдийската колегия. Като вземахме това решение, имаше различни предложения за броя на магистратите. Председателя на ВАС Георги Колев предложи 5, аз – 4. Надделя становището на председателя на ВКС за 11 членове – с мотив, че е добре да има регионално представителство от петте апелативни района. В диспозитива на решението беше изрично записано: гласуват се 11, но петима трябва да са представители на апелативните райони. Пленумът на ВКС изработи правила за избор. Добре, обаче не бяха избрани 9 магистрати, а само 7 – трима от гражданската колегия на ВКС, по един от окръжните съдилища в Търговище и Варна, и по един от апелативните съдилища в София и Пловдив. Не се избра представител на апелативните съдилища във Велико Търново и Бургас, защото нямаше кандидати. Имаше само от окръжния съд в Ямбол. И в крайна сметка пленумът на ВКС не се съобрази с решението на Висшия съдебен съвет.
– Той и по закон няма такова задължение.
– Така е. Същевременно доста колеги отказаха да бъдат номинирани за членове на КАК, тъй като не желаят за една година само да се откъсват от съдийската си работа и да си местят семействата в София. И идеята за регионално представителство в КАК пропадна, а броят на магистратите в нея остава доста голям при минимален брой атестации. Но това не е единственият проблем.
– Още ли има?
– Във втората част от ЗИД на ЗСВ е предвидено, че когато се провеждат конкурсите за ВКС, в комисиите участва задължително по един член на КАК – магистрат. А съдии от ВКС – наказателна и търговска колегия не се избраха за членове на КАК, нямаше кандидати. Това означава, че конкурси за ВКС – наказателна и търговска колегия не могат да се проведат. Парадоксът е още по-голям. Вместо да търси начини да мотивира колеги от търговската и наказателната колегия да участват в КАК, защото две места са за тях, председателят на ВКС пуснал писма до председателите на апелативните съдилища до 5 септември да номинират членове на КАК.
– И какво от това?
– То би могло да означава, че ще бъдат избрани четирима представители на апелативен район Варна и нито един на останалите. Не такава беше идеята. Може би трябва да преосмислим решението си и да намалим броя на КАК с тези двама членове. Поставени сме в патова ситуация. Част от комисията е избрана, но двама от членовете – не. Същевременно прокурорската колегия си конституира своята КАК и няма как старата Комисия по предложения и атестиране да продължи да съществува, без значение, че в съвета взехме такова решение. Какво се случва, ако отново не се изберат за членове на КАК търговски и наказателен съдия? Трябваше повече яснота в закона относно състава и правомощията на новата комисия. За да заработи тя, ще ни трябва не малко технологично време.
– Какво излиза? Новият закон създава нови проблеми?
– Най-големият проблем според мен е, че с разпоредбите, които дават правомощия по всички кадрови въпроси на новата КАК, се подменя конституционно определения модел на устройство на държавата. По конституция ВСС е кадровият орган на съдебната власт.
– Но новата комисия е само помощен орган, нали така?
– Да, това е така, но то е все едно в комисиите към Народното събрание да участват по-малко народни представители, а повече представители на гилдии или на НПО-та. Не зная дали не се минава някаква граница.
– Аз доколкото знам, следваме препоръките на европейските институции?
– Аз такава препоръка не съм чела и не съм чула. В едно от решенията на Консултативния съвет на европейските съдии – №17 от 2014 г., се препоръчват единни критерии за оценяването на съдиите. Нищо повече. Това се сочи и в мотивите на законопроекта за създаването на КАК – уеднаквяване на критериите за оценяване на магистратите. А какво стана? Създадоха се за прокурорите и съдиите комисии с различен модел, с неосъществено регионално представителство и се стигна до невъзможност да се проведат всички конкурси. Няма яснота и за битовите условия – къде ще се настанят магистратите членове на КАК. Да не забравяме също така, че трябва да бъде определена и администрация от Министерството на правосъдието, отговаряща за сградите.
– Тъй или инак, министър Захариева вижда в поправките на Закона за съдебната власт гаранции, че най-добрите магистрати у нас ще растат в кариерата и ще правораздават.
– Кои гаранции визирате?
– Ами тази именно – че действащи магистрати ще участват в комисиите по атестирането и конкурсите. И друга – че общите събрания на съдиите ще предлагат началници, ще дават мнения за законопроекти, ще определят правила за натовареност. Никакво задкулисие, никакви предрешени избори! Вие не споделяте ли нейния оптимизъм?
– Аз по природа съм оптимист, но не мисля, че от утре ще настане светло бъдеще. От него още много, много работа ни дели. Безспорно има добри моменти в законопроекта. Предложенията на ВСС за промени в атестирането и конкурсите са най-после възприети. Отпада блицинтервюто в конкурсите, с което се загърбва дългогодишния професионален опит на кандидатите, хилядите им съдебни актове. Въвежда се гъвкав модел за по-бързо заемане на свободните места, ограничава се командироването на съдии и прокурори, намалява се броят на атестациите като се поставя акцент на оценката за първоначално влизащите в съдебната система. Всичко това ще подобри атестирането и конкурсите, да. Но е добре, когато се правят промени и промени на промените, да погледнем и назад, към началото на реформата, за да направим анализ. Някои колеги смятат, че предишният модел на кариерно израстване, в който главната роля беше на административния ръководител, имаше и своите предимства. Знаеше се кой носи отговорност. Имаше много добри практики на административни ръководители, които се вслушваха в мнението на колегите си, имаше и негласно правило, че поне 7-8 години трябва да се правораздава в една инстанция. Сега по новия модел доста отлични съдии, прокурори и следователи ще се пенсионират на мястото, на което са започнали. Това се дължи не само на конкурсните процедури, а и на други фактори…Така че нека да не се вглеждаме само в съдийското самоуправление.
– А какво да правим?
– Да разгледаме и добрите европейски практики – като тази с кариерния растеж на място, по хоризонтала. Това може да помогне, за да отпадне недоволството от т.нар. конкурси и да стихне напрежението сред колегите. ВСС работи в тази насока. Може би догодина ще излезем с предложения, но след широко обсъждане с колегите. Подчертавам това, защото проектът за изменение на ЗСВ не беше обсъден достатъчно в гилдията. В Съвета за съдебна реформа, където беше изработен, нямаше достатъчно представителство на магистратите.
– Едно е сигурно – кариерното израстване на магистратите трябва да се основава на вярна оценка на качествата им. А по действащата система за атестиране 90% от тях са отличници. Поправките слагат ли край на тази безсмислица?
– Ако се пристъпи веднага към новия модел, въз основа на атестацията ще се прави и класирането от конкурсната комисия. Но аз съм сигурна, че при това ще има много жалби пред ВАС и така конкурсите ще се забавят… Знаете ли, всеки министър на правосъдието започва с критики за големия брой много добри атестации. За съжаление при честата им смяна, министрите нямат време да проследят каква огромна работа по подобряване на атестирането беше свършена от този Висш съдебен съвет. През 2012 г. ние започвахме заседанията си с 4-5 възражения срещу атестации, а от началото на 2016 г. имаме само едно възражение. Смело мога да кажа, че основавайки се на европейските практики, ние сме подобрили каквото е възможно в действащия модел на атестиране. Аз не знам само защо, когато се говори за европейски модели, някои тенденции се спестяват.
– Спестяват се тенденции ли? Пояснете?
– На общото събрание на мрежата на европейските съдебни съвети миналата година се постави въпросът защо изобщо е нужно оценяване на съдиите, когато болшинството от оценките им са отлични. Явно, че този въпрос касае не е само българската практика. Едно от обясненията е, че в съдебната система работят едни от най-способните юристи. А оценката по морални и етични критерии е субективна, разбира се…
– А дали това със субективизма е така и в други европейски страни?
– В Бавария например оценките и назначенията на съдиите се правят от административния им ръководител. Този модел е възприет в редица държави с утвърдени демокрации, дори в някои от тях назначенията се извършват от изпълнителната власт. По памет ще цитирам доклад на Венецианската комисия за независимостта на съдебната система: „В по-старите демокрации изпълнителната власт има понякога решаващо значение върху съдийските назначения. Такива системи работят добре и осигуряват независима съдебна власт, защото правомощията на изпълнителната власт се ограничават от правната култура и традиции, утвърдени в дълъг период от време.“ Заключението е, че предвид богатството на правната култура в Европа, което е ценно и трябва да се охранява, не съществува един-единствен модел, приложим за всички държави. Така че нека не се вглеждаме в този или онзи модел, той може да се окаже неприложим в България, както стана с конкурсното начало. Да погледнем натрупания опит и традициите в българската съдебна система. Да се опитаме да подобрим някои неща, а не непременно да правим кардинални реформи и реформи на реформите.
– Но с кардиналните реформи нашите политици се отчитат пред европейците, нали?
– Венецианската комисия препоръчва например независим съдебен съвет с решаващо влияние върху назначаването и кариерата на съдиите. Ние сме доста по-напред и по сега действащия ЗСВ. Назначенията и кариерното израстване на съдиите, прокурорите и следователите у нас не зависят от ВСС, нито от административните ръководители, а от редови съдии, прокурори и следователи, избрани чрез жребий, които класират кандидатите. ВСС в условията на обвързана компетентност е длъжен да назначи класираните кандидати от конкурсните комисии, което и подлежи на обжалване пред ВАС. ВСС е структура, която осигурява провеждането на конкурсите и нищо повече. Той не е решаващ кадрови орган и сега, а още по-малко ще стане с новите КАК – комисиите по атестиране и конкурси. Това не е ли вид самоуправление? А само 2 % от магистратите са доволни от конкурсите по този модел. Минаваме от една в друга крайност в старанието си да се поправим. И не са добри резултатите. Недоволството е огромно. Най-лошото е обезверяването на магистратите.
– А не даде ли разделянето на ВСС на две колегии положителни резултати? Толкова му се надявахме!
– Получи се след нето така, че ние сме почти два дни в залата за заседания – първо на колегия, после на пленум. Като се прибави участието ни в комисии, ние сме лишени от време за изпълнение на другите си служебни задължения. Проблем е и различният подход на двете колегии – прокурорската и съдийската към решаването на еднакви въпроси. Така стана със съставянето на КАК, така ще стане и например, ако се изработят коренно различни методики за атестиране. А според Конституцията съдиите, прокурорите и следователите са с еднакъв статут! Има и друго – съдийската колегия трудно избира административни ръководители. Практиката ни по дисциплинарните производства времето ще я покаже.
– И министър Захариева отбелязва, че в съдийската колегия има проблеми, които трябва да се решат. Сигурно е права?
– Не е съвсем права. Нали във всеки колективен орган трябва да се чуят различните мнения и аргументи? Аз участвах в Съвета за съдебна реформа, който се ръководеше от нея, там също видях много проблеми, но го приех с разбиране поради опита ми от колективния орган ВСС, в който работя. Не трябва да се заблуждаваме, че проблемите идват само от персоналния състав на този съвет Така ще бъде и в следващите. Не случайно има поговорка – ако видите трима съдии, ще чуете три различни мнения.
– В студен мир сме с ВСС, казва министър Захариева. В студен мир ли сте, или в студена война?
– Каквото и да е – то е по Монтескьо и неговата теория на разделението на властите. Работим добре с този министър. Важното е за българските граждани резултатът да е положителен.
– Ама кога най-после ние гражданите ще усетим резултата от реформите в съдебната власт? Досега усещаме само някакви разпри във враждебни лагери от магистрати.
– Въпросът ви е резонен. Трудно ми е да отговоря, защото той има предистория. При обсъждането на втората част от промените в Закона за съдебната власт се постави въпросът за разпределението на европейските средства между съсловните организации. Крайно време е за регистър и за дебат: кой определя програмния оператор на средствата, които се разпределят в съдебната система и неправителствените организации, по какви критерии става това, каква е целта, къде може да се получи информация, няма ли дублиране, не са ли едни и същи организации, които получават пари? Нека има прозрачност. Всички знаем, че се разпределят милиони , а резултатът е недоволство и неудовлетвореност както сред гражданите, така сред самите магистрати. Тръгнали сме по път, който отдавна е извървян от други държави в Европа. На срещата на европейската мрежа на съдебните съвети един колега разказа, че в техния Висш съдебен съвет местата са разпределени между представители на съсловните организации на съдиите, а представителите на гражданското общество играят ролята на балансьори между тях. Какъв е изводът? Трябва да търсим консенсус в интерес на всички магистрати, а не надмощие и противопоставяне.
Нашият гост
Милка Итова е родена в Хасково. Завършила е право в СУ през 1990 г. Събрала е опит като младши съдия в Окръжен съд – Пазарджик, съдия в Софийски градски съд и съдебен инспектор. От октомври 2012 г. е член на ВСС, избран от съдийската квота. Председател е на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи.
Анна Заркова
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5660008
