Отвъд числата
Средния бизнес почти го няма и това е опасността
От интервю с Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, в offnews.bg
Факт е, че икономическата активност и икономическите резултати не достигат до много хора. През последните 7-8 години всичко беше съсредоточено в няколко фамилии. А онова, което е в основата на стабилността, е малкият и средният бизнес. Средния бизнес почти го няма и това е опасността – дори да има някакво възстановяване, то се дължи изцяло на външни фактори. Не виждаме нещо да е променено във функционирането на държавата или в бизнес средата.
По-скоро се натрупват негативни решения, а има и много рискове – по-големият ръст на дълга и много големият дефицит спрямо икономиката се дължат на тези рискове в държавата. В България почти няма инвестиции и това подкопава потенциала за растеж. Този проблем в момента не е актуален, защото печелим от външния свят, но когато това се промени, ще има значително проявление.
Оценката на бизнеса и банките е, че почти няма добри проекти и кредитирането е почти замръзнало. Това говори, че нещо спрямо това, което се вижда в публичното пространство, не е така и не е добре.
В докладите на ЕК за дисбалансите в икономиката ни един от основните акценти е, че над 1/3 от фирмите продължават да имат силно рискови кредити. Причината е, че нямат ефективност и възвращаемост.
А потенциалът на икономиката продължава да се върти между 2.1-2.3%, което не е добро число за икономика като българската – трябва да е 5-7% годишно, за да имаме стабилен растеж, който да променя чувствително нещата в страната.
И именно проблемът с неравновесията и концентрацията в бизнеса – един от аспектите на правителствената политика след 2009 г., дава отражение в момента.
За съжаление в същото време еврофондовете станаха определящи за неефективното функциониране на системата. Те са важен фактор за икономическия растеж, особено да миналата година – просто заради изливането им, а не заради съществения ефект в дългосрочен план. От толкова много еврофондове продължаваме да имаме нисък потенциал на БВП.
В България няма дълъг хоризонт, никой не мисли какво ще се случи след 2020, 2022 г. А проблемът с нарастването на дълга е, че има съсредоточаване точно в 2022 или 2023 г. Част от управлението на дълга е да не натрупваш в една година падежи, защото ще трябва да излезеш на пазара и да намериш много голяма сума пари, което поражда проблеми.
Ето защо дотогава икономиката трябва да е пораснала значително. В противен случай ще имаме проблем. Но аз се надявам, че няма да караме по инерция. Нормалният човек се учи от грешките си. През последните няколко месеца все повече хора започват да задават въпроса за ефективността на публичните разходи.
Той беше забравен от 2009 г., когато като че ли нещо се счупи в държавата, а програмното бюджетиране, т.е. да знаем за какво се харчат парите, беше захвърлено в ъгъла. Само в нормалните държави се гледа за какво отиват парите на хората, техните данъци. Това е мерило за цивилизованост, за ниво на културата в една държава.
Особено когато икономиката расте с 1-2%, нуждата от ефективност на харченето е въпиеща. Сега имаме дефлация, нисък икономически растеж, недостигът на средства е видим. Ние почти нямаме национални пари за инвестиции, които са в основата на растежа. Част от решението е отговорът на въпроса дали парите се харчат ефективно.
Моделът “Той”
 |
| Плакат на спирка в Москва. Когато Путин иска да възнагради приятелите си, той им дава държавни договори и монополи.
Фотограф: Sergei Karpukhin |
Властта и връзките са истинската руска валута
От статия на Марк Галеоти, разпространена от Европейския съвет за външна политика
Докато в много държави корупцията е средство елитите oа обръщат властта си в пари, в Русия е наопаки – корупцията е метод да получаваш и съхраняваш политическа власт, която е много по-важна от обикновеното богатство.
Твърде елементарно е да се възприема Русия като клептокрация и още по-подвеждащо – като “държава на мафията”. Да, корупцията е ендемична, тя е централен елемент, а не страничен продукт в устройството на властта при Путин. Това обаче не ни обяснява напълно защо днес в Русия има толкова корупция.
Абсолютно невероятно е да приемем, че на Путин му носят парите в куфарчета. По-скоро той взима или му дават част от активи или определен дял от печалбата. Не става дума за самите пари, защото всичко, което той поиска, може да си го вземе като покупка от името на държавата или от олигарсите – от дворец на черноморския бряг до яхта за 35 млн. долара. Става дума за политическата власт, която парите му дават.
Истинската валута в Русия не са парите, а властта – с нея можеш да натрупаш пари, но не е задължително да действа обратният принцип. Днес може да си богат, но утре държавата да те превърне в просяк. И обратното – ако имаш власт, винаги можеш да получиш пари, както вероятно ни показват “Досиетата от Панама”.
В тях става въпрос за нещо отвъд парите. Макар те да привличат внимание, по-съществена е друга история – демонстрацията, че реалната валута на Русия не са парите, а властта и връзките.
И вече почти не прави впечатление, че министри и официални лица редовно се оказват собственици на огромни къщи като имитиращата пагода сграда в имението за 18 млн. долара на министъра на отбраната Сергей Шойгу.
Реалната корупция, която днес изсмуква кръвта на Русия, е доведеното до индустриални мащаби печалбарство на върха на системата.Според INDEM, един от последните оцелели независими либерални центрове за анализ в Русия, корупцията струва на страната между една четвърт и една трета от целия БВП.
Т.е. корупцията на руския елит вероятно струва на страната до 6 пъти повече от загубите, причинени от западните санкции заради Крим. Когато Путин иска да възнагради приятелите си, той им дава държавни договори и монополи, от които те сами си точат каквото им трябва.
В съветските времена една от причината толкова лидери да умираха от старост на поста си беше, че те знаеха, че в деня на пенсионирането си всичко, с което разполагат – коли, резиденции, летни дачи, може да им бъде отнето. Трагедията на днешна Русия е, че това все още е в сила. Затова Путин и обкръжението му са като акули – те трябва непрекъснато да плуват, иначе ще се удавят.
Само че за разлика от предишното десетилетие сега морето пресъхва, конкуренцията се изостря и конфликтите зачестяват.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika
