По проекта „Хистореон” преди три години заедно с вестник „Българска Армия” започнахме една серия от публикации, свързани с военната история на Българите. Направихме представяне на 7 знакови сражения на Българските войски от Древността до Средновековието, когато проекта беше прекратен от страна на вестника, при една от поредните смени на ръководствата в МНО и прилежащите му структури.
Тъй като, както сме обявили отдавна, Издателство ХИСТОРЕОН има свой план за публикуване на изследвания, свързани с основни аспекти на Цивилизацията, по който вече сме изпълнили тези за Писменост, Календар, Образност, както следва:
НАШАТА АЗБУКА ГЛАГОЛИЦАТА – смисъл и контекст, Георги Велев, Димитър Димитров FLS, 2018 г.
НАРОДНИЯТ КАЛЕНДАР И НЕГОВИТЕ ПРАЗНИЦИ, Георги Велев, Димитър Димитров (послеслов), 2020 г.
БЪЛГАРСКОТО ВЕМО И ИЗТОКЪТ – същност и контекст, д-р Тачо Танев, Димитър Димитров FLS, 2022 г.
Подготвяме и книгата „Българска Доблест – Военното Изкуство на Българите”, от която тук даваме една малка част:
БЪЛГАРСКАТА КОННИЦА – НАЙ-ДОБРАТА В СВЕТА
(Три хиляди години бойна традиция)
Време е тук да обобщим в един извод, представените от нас 7 знаменити сражения на българското оръжие от Древността до Средновековието, от Томира до Калоян. Изводът е, че за всички тях е характерно решаващото значение на един и същ род войска – конницата. Преминала през времето от тракийския Херой, през Хунорския и Масагетския войн, през „хранените хора” на Велизарий, тежките конници на Тервел и Калоян, до Волжко-Българския Багатур, елитните Български конници в уникална симбиоза с конете си, са били истински господари на бойните полета. И в края на ерата на кавалерията те си остават такива, тя я завършват „с гръм”. Както ще се убедим от едно от последните им сражения – Знаменитата Добруджанска Епопея.
… не конница-хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура-цяла
от тропот и трясък,
блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита! …
„Добруджанска конница”, Иван Вазов, 1916 г.
През Първата Световна война в Добруджа се разиграват военни действия останали в нашата военна история като „Добруджанската епопея”. Противниците са, както следва, от Българска страна, генералите Стефан Тошев, Иван Колев и Тодор Кантарджиев, а Руско-Сръбско-Румънската коалиция е водена от ген. Андрей Зайончовски, сменен в хода на военните действия от генерала от Волжко-Български произход Дмитри Щербачев.
Но нека отбележим Главният Герой, генералът от кавалерията Иван Колев.
Той е роден в с. Бановка на изток от Буджака (превод на турски на Онгъл/Ъгъл, „запазено-завардено тихо място”- регистрирано като име от 1484 г). Това село е основано от заселници от с. Чоба, в Пловдивската равнина, днес заселено с цигани. Така че, генералът е СТЕПНО чедо, което оказва своето значение при началото на кариерата му. Той завършва с отличие Военното училище и е определен за служба в артилерията, която е била приоритетния род войски тогава. „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня”, обаче е неговата непреклонна позиция. След като постига това си назначение Иван Колев открива „кавалерийски курс за младите кавалерийски офицери”, става и главен инициатор на конните състезания в българската войска, както и на специфичното обучение на конете, което, както ще видим се отплаща на бойното поле. В 1902 г. е назначен за помощник командир на Лейбгвардейския ескадрон (от 1904 – полк), на 2 август 1915 г. е произведен в първия чин генерал-майор, а от 1916 г. е „Главен Инспектор на Българската Конница”. Същата година ген. Иван Колев е на позиция на Добруджанския фронт, в състава на Трета Българска Армия.
Съсредоточените на този фронт сили са твърде неравни . Руско-Сръбско Румънските сили на Антантата, превъзхождат Българската Трета Армия повече от 2 пъти. Срещу българските 23 батальона стоят 49 на противника, срещу 10 артилерийски батареи има 17 вражески, а 17 български кавалерийски батальона са в схватка с 19 казашки батальона. До тогава, казашките кавалерийски формации се смятат за непобедими на бойното поле. Това неравно съотношение не се дължи на някакви стратегически грешки на нашето командване, а на грубо нарушение на Международните Военните споразумения от Хага, които в случая Антантата не спазва. Става въпрос за включването в последния момент на Първа Сръбска Доброволческа Дивизия в състав 23 500 войници в Съюзническите войски. Тя е основана лично от Сръбския министър председател Никола Пашич, Българин по майка, най-големия българомразец в историята на Сърбия, нещо характерно за ренегатите, което виждаме днес масово в РСМ. По негово настояване император Николай II дава съгласие за участие в сраженията на тази дивизия, което според международните договори, забраняващи използването на пленници е военно престъпление. Специално от Солунския фронт, за да води кампанията, със самолет е докаран полковника от Сръбската кавалерия Воджин Чолак-Антич. Именно това военно престъпление поставя българските части в тежко положение. Историята, която се пише от победителите е мълчалива за това, както например и за предателското поведение на Сърбите при Велбъжд на 28 юли 1913 г., когато те атакуват Българите по време на примирие, поискано от самите тях. При Сърбите това е Национална характеристика. При Добрич, подлостта и нарушението на военните закони не им помагат, те са наказани както подобава.
В състава на Трета Армия има само една Турска част – 75-та, с два батальона, която се сражава достойно на позициите си при Добрич. Германците са ангажирани на западния и централен театър на военните действия и на този фронт нямат участие.
Всъщност Добруджанската операция от първите дни на септември 1916 г. е последната, в която кавалерията има възможност да изпълнява класически за този род войска стратегия и тактика, свързани с висока маневреност, пробиви в линиите на противника, и действия по неговия фланг и тил. На другите фронтове на Първата Световна война, Западния и Централния – Източен поради дългата статична окопна стратегия на противниците, конниците са били спешавани и натиквани в окопите в нехарактерна за тях роля. Поради това, те освен че стават неефективни, понасят и несиметрични загуби. Например, казаците на Полския фронт губят 15 % от личния си състав, само при една тяхна „победа” при Пшемишъл.
След първоначални епизодични схватки, на 6 –7-и септември, на 8-и септември противника започва настъпление по целия фронт с лъжливо движение в посока Варна и последваща мощна атака на левия български фланг именно от Сръбските части. Тази тактика не успява поради ожесточената отбрана на българските пехотни и артилерийски части. Пробив не може да се осъществи, но натискат по целия фронт е огромен. Ген. Иван Колев с поддръжката само на две пехотни дружини от 16-ти Ловчански полк*, без да чака заповед настъпва. На 7 септември 1916 г. командваната от него Конна Дивизия се изправя срещу цялата Сръбска войска настъпваща пред него, с Румънски части на левия му фланг и Руската Казашка Кавалерийска Дивизия на десния му фланг, превъзхождащи го в численост ЧЕТИРИ пъти. Преди атаката, пред строя той се обръща към кавалеристите си с думите:
„Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за Обединението на България”.
Българската конница, след 6 часов марш, атакува от движение Сърбите, оставяйки малък заслон срещу Руснаците. Атака на конница срещу подкрепена с артилерия пехотна позиция не се е смятала за възможна по това време. Сърбите обаче са напълно разгромени (дават близо 9 000 жертви – почти 40 % от личния състав) и са обърнати в безредно бягство на север, а бързината на движение на нашата конница оставя казаците без възможност за флангова атака. Скоро и те на свой ред са атакувани, а новините за разгрома на Сърбите бързо се пръскат по фронта, по който масово започва отстъпление. Румънците са обърнати в бягство само при появата на Българската конница. Казашки части оказват ожесточена съпротива, но са изолирани в няколко села и объркани. Донякъде тяхното отстъпление придобива организиран характер, след като при казашките части е изпратен ген. Щербачев и до пълна катастрофа, като Сръбската, не се стига. Влияние оказва и умората от двудневните маршове и атаки на Българската конница, които в крайна сметка ще костват и живота на ген. Колев.
Ген. Иван Колев е награден с Железен кръст, най-високото германско военно отличие, лично от главнокомандващия войските на Балканите, фелдмаршал Аугуст фон Макензен. При награждаването той изтъква:
„Досега се е наложило убеждението, че атака на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски офицери Ви завиждат и не мога да ги убедя с писма, че това, което направихте, наистина се е случило.”
На 28 юли 1917 г. ген Иван Колев е произведен в чин генерал-лейтенант, отново, той е първия носител и на това звание. Той носи и други 9 Български и 7 чужди военни отличия. От изминалите в Добруджанската кампания хиляди километри на кон, без почивка и в постоянни сражения, той се разболява и почива във Виена на 29 юли 1917 г. При новината за смъртта на ген. Колев, Макензен, по това време командващ Централните сили на Северния фронт, го сравнява с Кайзер Фридрих Велики, който се смята за най-блестящия германски кавалерист.
Самият Будьони, редови участник в сраженията е бил изключително впечатлен от действията на българската конница в Добруджа и е изучавал тактиката на българската конница, а когато е заема длъжността инспектор на кавалерията в Червената армия между 1924 г. и 1937 г., той пише „Ръководство” в което посочва, че успеха на българските кавалеристи в Първата световна война се е дължал на „по-доброто водене на коня”, което им позволявало рязко да сменят посоките в двубоите, препоръчвайки това „водене на коня” да се изучава и въвежда в Червената армия. Будьони, който е носител на всички степени на Георгиевския кръст (разбира се по-късно като Маршал и на всички Съветски звания) е бил смятан за най-добрия кавалерист на времето си.
Така може да се обобщи, че българите са народа, който в историята е бил в основата на използване на коня и конницата във войната, развили са до съвършенство нейното стратегическо и тактическо превъзходство и са били едни от последните, които ефективно и победно я използват в бойни действия – една повече от Три Хилядна Славна Традиция.
Димитров Димитър FLS
* На снимките виждате Конната Дивизия на ген. Иван Колев в поход, а на другата, един от моите прадядовци, Първан, кавалерист в тази Дивизия, който пада на бойното поле в Румъния. По стечение на обстоятелствата, в тези сражения участва и моя дядо (по друга линия) Лако (Лазар), баща на майка ми, който е служил в първия колоездачен взвод в Българската армия, именно в споменатия „16-ти Ловчански полк”. Той имаше два ордена за храброст „С Мечове” – спомина се на 95 годишна възраст.
Бог Да Ги Прости Всичките! Винаги да Ги Помним!
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
