Ирина Кирилова
Художникът, роден в Хисаря, живял и творил двадесет години в Париж, можеше да бъде жив. Но на 15 март 2004 година сърцето му спря и той отиде в отвъдното, за да рисува там ангели небесни и да гледа света отвисоко.
След него останаха хиляди картини в частни галерии и къщи по света, остана едно имение, построено на бащиния му имот, остана ателието му като ханска шатра, а обществеността му се отблагодари като нарече улицата му „Илин Паунов“.
В неговото имение влезе президентът Петър Стоянов, народни представители, министри, телевизии снимаха картините му и неговите разкази за живота му, вестници и радиостанции правиха интервюта с него. Копието на Айфеловата кула в двора му беше връзката между Париж и Хисаря. Хиляди усетиха щедростта му, която беше безгранична. Картините му видяха на самостоятелни изложби в Пловдив, в София, в Плевен, във Варна, в Народното събрание и т. н.
Илин Паунов много обичаше живота и казваше, че това, което е изживял, се равнява на живота на хиляда човека. Може и да е така, защото се лепяха към него понякога и непочтени хора. Той ги усещаше, но не можеше да спре онова, което беше отличителна черта в характера му – да дава.
Веднъж, когато бяхме в ателието му с Радой Ралин, този писател и поет- сатирик каза:
„Аз имам негови картини от години. Той ги е направил така просто не с бои, а с бои, правени от цветовете на самите цветя, които цъфтят, на самите дървета, които преди да родят плода, раждат тези негови бои. За жалост народите са неблагодарни към изкуството и не могат винаги да го оценят. Особено българите, които са измислили най- подходящата поговорка: „Сбогом Гергино, да ти се не види и панаирът!“. Затова е добре Илин Паунов да не обръща внимание на простащината, защото той говори чрез това, което рисува.“
Самият художник, който обичаше Сезан и Моне, казваше:
„Дойдох в Хисаря и построих културен комплекс. Някои казват, че го правя за слава. Не, имам и слава и пари. Правя го, защото трябва да оставя на града нещо, с което да ме помнят. Благодарен съм на този град. Той ми даде живота и енергията, която имам, за да бъда днес това, което съм.“
Един голям художник – Гоген има картина, озаглавена: От къде идем? Какво сме? Накъде отиваме?
Илин Паунов, когато беше жив, отговори на тези въпроси пред мен:
- Аз идвам от един град с топли минерални извори, зареден с енергията от недрата на земята и космоса.
- Аз съм създаден, за да сътворявам в картини цветовете на природата, онова, което Господ е създал.
- Аз отивам в бъдещето, където има красота и хармония и не се страхувам, защото след мен остават моите картини и доброто, което съм правил.
Кой беше Илин Паунов, който си отиде от света преди 20 години? Пикасо е казал, че някой ден ще има такава наука за човека, която ще се стреми да проникне дълбоко в човека, чрез човека- творец. Може би тогава ще разберем кой наистина беше художникът Илин Паунов. Сега можем само да си представим гордата му осанка, да му благодарим, че го е имало на света и да се поклоним пред паметта му.
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
