Големият шлем
А в гьола едни хора ловят милиони!
От коментар в ureport.bg
Досега несъществуващият газопровод “Южен поток” струва на българските данъкоплатци приблизително 215 млн. лв. Близо четвърт милиард, от който дори няма и и гьол.
В гьола АЕЦ “Белене” закопахме малко над 1.5 млрд. лв. Няма руски енергиен проект в България, който да не се е превърнал в гьол. В тия гьолове обаче едни хора уловиха милиони за собствените си джобове.
Новината, че “Газпром” прекратява договор по проекта “Южен поток”, бе посрещната от българска страна пак с клишето “не сме уведомени официално”. Да се чете – харченето продължава.
В министерството на енергетиката са разтълкували съобщението, че прекратяването се отнася до морската част на газопровода и не засяга българската страна. Ако някой знае откъде другаде освен през Черно море може да излязат тръбите на “Южен поток”, да каже.
Абсурдно е, че държавата продължава да харчи нашите пари за този проект, докато други държави вече получиха обезщетения от “Газпром” заради прекратяването му. Кое или #КОЙ кара Бойко Борисов да стои на амбразурата на несъществуваща тръба, харчейки обществените пари?
Част от харчовете могат да се проследят през търговските отчети на “Южен поток България”, създадено от държавния БЕХ и държавната “Газпром” за строителството на тръбата и “всички други дейности, незабранени по закон”. За 2015 г. обаче търговският отчет все още липсва.
Ако на старта сипрез 2010г. тази фирма ни излиза сравнително евтино – с незначителните 50 хил. лв., следва устойчив ръст. За 2011-азагубата е вече 1.5 милиона, за2012 г. – 4.5 милиона, за 2013 г. – пак минус 4.76 млн. лв., за 2014-а загубата е аналогична.
Но към минусите да не забравяме един сериозен заем, взет от БЕХ от “Газпром”, за да бъде увеличен капиталът на “Южен поток България” със 191 млн. лв. – по времето на злополучния кабинет “Орешарски”. За него потвърди през 2014 г. зам.-директорът на департамент в “Газпром” Александър Сиромятин. Дори и дружеството да бъде ликвидирано, минусите пак си остават на гърба на данъкоплатците.
Сметките от един друг проект от т.нар. Голям шлем, нахлупен ни преди 8 години от президентите Първанов и Путин, също светят на червено. Несбъднатият нефтопровод Бургас – Александруполис само за последните 2 години ни е струвал общо 995 000 лева по данни на Министерството на финансите. В края на 2011 г. стана ясно, че Русия иска от България да плати по проекта задължения от около 12 млн. лв.
Дългове за около 2 милиарда лева – това е надгробният камък на Големия шлем.
Déjà Vu
Надвисва сянката на кабинета “Беров”
От текст на Тони Николов в портала “Култура”:
Днешните политически тежнения започват да приемат облика на нещо познато – от периферията на недалечното минало изплуват позабравени кабинетни формули, при чието споменаване всеки здравомислещ или що-годе паметлив гражданин би трябвало да го побиват тръпки.
ГЕРБ продължава да повтаря мантрата за “стабилност”, а Бойко Борисов все по-троснато пита наясно ли сме, че ако “разбутаме тази власт, години наред няма да се направи правителство” и “ако ме бутнат, ще трябва дълго да ходят да се молят на пауните” (в сарая на Ахмед Доган).
Основите на тази “политическа стабилност” обаче са положени върху блатиста почва. А от известно време надвисва сянката на кабинета “Беров“. За по-младите или за хората с по-къса памет искам да припомня, че става дума за един професор по икономика, който дойде на власт (1992 – 1994 г.), за да смени правителството на Филип Димитров, и страната бавно се плъзна в безвремието, което определени кръгове добре осребриха. Любен Беров управляваше страната с мандата на ДПС (по-късно президентът Желю Желев, който му го връчи, призна, че това е било “правителство на “Мултигруп”).
“Беров” е една от най-прискърбните политически формули в най-новата ни история: разроен парламент с динамика на плаващи мнозинства, на които никой не можеше да хване края, формирал безволево управление, начело с един “сламен човек” (както го нарече Стефан Савов).
Самият Беров продължително се възстановяваше от тежка операция, а България фактически се управляваше от вицепремиера Евгени Матинчев (от ДПС), без Ахмед Доган някога да поеме отговорността за това управление. Както и БСП, която скрито подкрепяше кабинета.
Моделът “Беров” трябва да се помни и не е зле час по-скоро да влезе в учебниците, за да се знае какво е било. Впрочем с него приключва и една от най-авторитетните истории на България, дело на оксфордския историк проф. Ричард Крамптън.
Историята е анализ, а не примиренческа констатация “времената бяха такива” и “нямаше алтернатива”. Затова нищо чудно то да се повтори. А ние, скръстили ръце, пак да се вслушваме в крясъка на пауните от Боянските сараи.
Хладилникът срещу телевизора
Руснаците искат жизнен стандарт!
От анализ на социологическо проучване от декември на руския центъра “Левада” във в. “РБК дейли”
През 1999 г., точно преди началото на управлението на президента Владимир Путин, руснаците са се тревожели най-вече за личната си и обществената сигурност. Сега на преден план излизат социално-икономическите проблеми.
През декември 2015 г. над половината анкетирани руски граждани са посочили, че най-много ги вълнува навременното изплащане на заплатите и пенсиите, както и социалната защита. За борбата с престъпността и за реда в страната са загрижени съответно една четвърт и една трета от населението (26 и 34 на сто).
“През 1999 г. руснаците са имали усещането, че в страната няма власт, че тези, които имат пари и връзки могат да постигат целите си за сметка на останалите.Това усещане е породило търсенето на “твърда ръка” и убеждението, че това ще реши всичко. Такъв човек дойде и дори въведе ред, макар че той не е по вкуса на всички.
Но търсенето на “твърда ръка” се е изчерпало и руснаците са насочили вниманието си към основните си проблеми, гарантиращи им нормален живот – парите и социалната защита.
Своята роля в промяната на обществените нагласи изиграха и реформата от 2005 г., при която социалните придобивки бяха заменени с парични плащания, и падането на курса на рублата, довело до повишаване на цените”, коментира заместник-директорът на центъра “Левада” Алексей Гражданкин.
Въпреки това според политолога Дмитрий Орешкин руснаците все още се влияят силно от идеологията – предвид присъединяването на Крим, войната в Донбас и операцията в Сирия.
“Властта няма финансов ресурс, за да отговори на новото социално-икономическо търсене, но ефектът от мащабните политически решения ще се запази още около две години”, смята той.
“Путин е велик, а пари няма, защото ги крадат и в правителството има либерали” – така мислят руските граждани според Орешкин – “А след това ще разберат, че пари няма и няма да има и тогава ще настъпи разочарование и падане на рейтинга”
http://www.capital.bg/
