Кои са българските либерали, какви са и откъде идват? Почти всеки разумен човек, живеещ в България, рано или късно си задава тези въпроси. Не просто от любопитство, а от практическа необходимост.
Българските либерали, разбира се, не са екскременти в епруветка, но общуването с тях понякога не е много приятно. Простете за политическата некоректност, но такива асоциации се раждат често, когато става дума за тази част от нашето общество.
Преди всичко е важно да отделим българските либерали от либерализма. Парадоксално, но не всеки, който се декларира като либерал е такъв в действителност и не всеки, който се противопоставя на българските либералите се противопоставя на либерализма като такъв. Понятието „либерализъм“ произлиза от латинската дума „liberalis“ – свободен, но преобладаващото мнозинство от нашите либерали имат съзнание от чисто тоталитарен тип, противно на свободата като такава. Държат се не като свободни хора, а като членове на тоталитарна секта, фокусирани върху някакви надценени идеи и яростно мразят всеки, който мисли различно от тях и презират всеки, който има различни ценности и възгледи за живота. Либералите постоянно говорят за човешката свобода, но в същото време са готови да ви убият – буквално – ако не споделяте техните убеждения.
Както вече казах, за българския либерал, всеки който не е съгласен с него, автоматично се обябвява за мафия или задкулисие. От тяхна гледна точка има само либерали (умни, красиви и свободни) и слуги на мафията, и на Путин. Трети няма. Не вярват, че има хора, които искрено мислят различно от тях и не могат дори да си представят, че някой може да бъде нелиберал и да не е слуга на … знаете на кой!
Важно е също да кажа, че „свободата“, за която либералите обичат да говорят, е изключително тяхната лична свобода, а не свобода за всички. От тяхна гледна точка, не всеки е достоен за свобода, а само тези, които мислят като либерали, имат либерални ценности и либерален мироглед, а тези, които не могат да бъдат превъзпитани в либерален дух, трябва да бъдат изолирани.
Невъзможно е да се води диалог с либерал, защото за него единствената правилна гледна точка е собственото му мнение. Всяка нелиберална мисъл за него е лъжа и путинска пропаганда. В същото време мисленето му е от чисто карцерски тип. Всичките му мисловни процеси са строго обвързани с набор от либерални стереотипи, които или са много слабо свързани с реалността, или изобщо нямат общо с нея. Следователно всичко, което един либерал ще каже по един или друг въпрос, е вече отдавна известно.
За да разберете какво и как мислят либералите, е достатъчно да поговорите с няколко от тях. Мисленето е матрично, а светогледът е ограничен в тесните рамки на доктрината. Освен това всеки факт, който не се вписва в тази доктрина, либералът или упорито игнорира, или отрича. Познавам интелигентни хора, които се смятат за либерали, но средностатистическият е изключително невеж, много повърхностен, но в същото време е искрено убеден, че е невероятно умен.
Наскоро говорих с един:
-Четеш ли книги?
-Не, чета „Капитал“ и „Свободна Европа“.
-Откъде се информираш за политиката, войната, икономиката, културата,…?
-Всеки ден чета „Свободна Европа“ и „Капитал“!
Беше напълно искрен. Всичко, което не отговаря на семантичната матрица не го интересуваше. Не мисля даже, че общувахме. По-скоро излъчваше едностранчивост в много порочен кръг. Общуването се сведе до опитите му да разбере, дали принадлежа към либералната секта. След едно-две нескопосани усилия да ме индоктринира с неговия мироглед, ме обяви за слуга на Кремъл, който пречи на развитието на страната.
За ужас на либералите ще си послужа и с един цитат на великия Ф. М. Достоевски, който е абсолютно валиден и за нашите либерали: „Една от характерните черти на руския либерализъм е ужасното презрение към народа… За либералите народът е инертна маса, няма и глуха, която им служи само за плащане на данъци и издръжка“.
В психологически план има огромна пропаст между либералите и обикновените хора. За нелибералните хора, либералите с техните странни творчески импулси, мироглед, културни и политически предпочитания са абсолютно чужди. За това неразбиране и отчуждение либералите отвръщат на народа с омраза. И дори не я крият, а периодично я изливат от себе си в статии, интервюта и странни форми на „изкуство“. А народът гледа на всичко това снизходително и тайно подкрепя Путин. Не от лошо, а заради традиционните му представи за добро и зло. Това още повече вбесява либералната интелигенция, докарвайки я почти до лудост.
Ако четете или слушате изявления на известните наши либерали, сериозно ще се разтревожите. Синтезирани звучат така: всичко, което е България, ние не сме.
За тях няма значение какво наистина е положението в България, защото заради житейски обстоятелства или психологически особености, просто не може да бъде добре, щом те не ръководят нещата. Оттук и вечният и революционно-протестен дух, а заедно с щедрите финансови субсидии от Запад, се превръща във високоплатена професия. Разбира се, и самодейци, търкалящи се по пода на занемарен завод от соца, се превръщат във „велико изкуство“.
Българският либерал е продукт на западното влияние, пародия на европеец и/или американец. Целият смисъл на либерализма у нас е в борбата му с България в името на „интересите на Запада“. Извън тази борба няма смисъл да съществува.
Владислав Наков https://afera.bg/
