/Поглед.инфо/ Изглежда златото – универсалната мярка за стойност – не избяга от съдбата да се превърне в един от инструментите на санкционната война между Русия и Запада и в по-широк смисъл между Запада и Изтока. Парите отдавна са оръжие за конфронтация и златото – като вечни пари – не е изключение.
Три новини с общ знаменател се появиха една след друга. На 21 юни „Ройтерс“ съобщи, че Европейският съюз обмисля възможността за налагане на ограничения върху руското злато като част от седмия кръг от санкции. На 22 юни държавната корпорация ВЕБ представи идеята за издаване на „златна крипто-рубла“, фокусирана върху международните разплащания. В същия ден президентът Путин, в приветственото си слово към участниците в Бизнес форума на БРИКС, обяви проучването на въпроса за създаване на международна резервна валута на базата на „кошница“ от валутите на страните от асоциацията.
Днес перспективите за връщане – макар и в модернизиран вид – към златния стандарт стават все по-ясни. В новите реалности можем да говорим за „стоков стандарт“ – пари, обезпечени с ключови ресурси и квазипари от гледна точка на икономиката на развиващите се страни. Фиатните пари, отпечатани в колосален мащаб, предимно щатски долар, вече са токсичен инструмент за международни разплащания. И след блокирането на валутните резерви на Банката на Русия с перспектива за тяхното експроприиране, доларът и еврото се превърнаха в рисков инструмент за спестяване и натрупване.
Процесът на изоставяне на долара върви оживено не само в Русия, но и в Китай, където процентът на разпродажба на държавния дълг на САЩ наскоро достигна милиард долара на ден. Въпреки това, широко разпространената дедоларизация в света извън САЩ, ЕС и сателитните страни е ограничена преди всичко от липсата на инструменти, които могат да заменят долара.
Процесът на създаване на тези алтернативи също е ограничен от редица параметри. Първо, броят на страните, които са достатъчно заинтересовани от това, за да заемат проактивна позиция и да действат. Необходимо е да се знае, че за по-голямата част от държавите международните разплащания в долари в момента са познати и удобни. В този смисъл акцентът върху БРИКС е доста на място: по-лесно е да се договорим за създаването на нов инструмент за разплащане като част от влиятелна „петица“, отколкото да влезем в дискусия с неограничен брой държави с призива „елате при нас, тук има бисквитки.”
Второ, техническият момент е от съществено значение. Например, свързването на инструмент със златото опростява процеса на разплащания, но в същото време има своите недостатъци, на първо място, недостатъчният физически обем на златото, за да осигури международни разплащания за широк кръг от държави. Въпреки че три от петте страни от БРИКС – Китай, Русия и Южна Африка – са сред десетте най-големи производители на злато и имат достатъчен капацитет да го емитират в подкрепа на валутата, обвързана с него.
В този контекст, от гледна точка на Запада, санкционният удар по руското злато е оправдан. В по-голяма степен от такъв удар са заинтересовани САЩ и Великобритания, в по-малка степен ЕС, но последният, както знаете, разработва основния антируски санкционен дневен ред. Докато, например, Швейцария извън ЕС, според „Блумбърг“, рязко увеличи вноса си на руско злато през май.
Ясна е и целта на санкционния удар. Подложеното на санкции руско злато, което е „неетична“ стока за западния свят, ще се търгува с отстъпка на източните пазари, подобно на отстъпката за руския петрол „Урал“. В този смисъл въздействието върху потенциалната крипторубла – стоковата валута – се осъществява именно чрез налагане на санкции върху сурови експортни стоки, включително благородни метали (а това не е само злато, но и диаманти, платина и други). Това отслабва преговорните позиции на Русия в преговорите, очертани от Владимир Путин за валутната кошница на БРИКС. Подкрепена от стойността на санкционираните стоки, крипторублата е включена в такава кошница с отстъпка.
Трето, криптовалутите по дефиниция не се контролират от националните правителства. А когато става дума за международния емисионен център на такава валута, въпросите за поддържане на контролd се множат. Поради тази причина например Руската ЦБ е много подозрителна към всякаква легализация на криптовалути като платежно средство.
Така или иначе войната за контрол над новата система за глобални финансови разплащания вече е в ход. И западните санкции срещу златото като универсална мярка за стойност и един от значимите компоненти на кошницата от валути – независимо дали е организирана на базата на БРИКС, китайския юан или дори на базата на рублата в рамките на ЕАИС – играят значителна роля. В този смисъл е важна държавната подкрепа на индустрията, изправена пред проблема с продажбите. Инвестициите в добива на злато са не само за бижута и индустриалния потенциал на златото, но и за мястото на Русия в актуализираната система от международни разплащания.
Превод: В. Сергеев
