Автор Ирина Кирилова
В Япония се проведе джаз – фестивал онлайн в края на тази година. В него взе участие и казахстанският певец Димаш Кудайберген по специална покана на японските организатори. Навършват се 20 години от провеждането на този фестивал, в който участват най – известни певци от света. От студио с перфектна акустика Димаш изпя една от най – известните песни – ИКАНАЙДЕ, за която той казва, че е любима в репертоара му. Изпя я на японски език.
Вокални педагози, музикални анализатори, продуценти, преподаватели от Япония и Китай, от Корея и Индия, от Франция и Испания, от Русия и Съединените щати, от Пуерто Рико и Португалия, от Казахстан и Украйна и от къде ли не още се „утрепаха“ да го хвалят, анализирайки пеенето му. Нарекоха го най – великия певец на света, определиха изпълнението на тази песен от Димаш достойна за музикалната награда ГРАМИ, казаха, че само той, където и да го поставиш, на която и сцена, в каквато и да е обстановка може да се концентрира до такава степен, че да покаже чувствата в една песен, ненадминатото си вокално майсторство и уникалното си пеене в няколко различни октави.
В същото време, когато вокалните анализатори не можеха да намерят думи, за да определят гениалността му, в Казахстан дадоха на 27 годишния Димаш Кудайберген държавна награда за най – голям принос в развитието на културата, по случай 30 години независимост на Казахстан.
Наградата „30 години – 30 имена“ получиха родителите му, тъй като той е в Китай.
И само в България нито дума никой не спомена за успехите на Димаш Кудайберген, не написаха нито изречение, никой не го похвали, никой не го укори.
Учудена съм, развълнувана съм и съм възмутена от музикалната клика в България и от интонационната среда, в която растат децата ни.
Не знам кой решава да се пускат песни с лоши текстове, създаващи поводи за агресия, за затъпяване, а да не се търси високото качество в музиката и красивите текстове.
Един от вокалните педагози – Тиар Гарсия казва, че Димаш поставя нова ера в пеенето и възкликва, че Господ му е дал глас да бъде бас, баритон, тенор, сопрано, но защо, Боже си му дал и толкова красота да прилича на гръцки бог – пита той. Според него той е съвършен певец и великолепен мъж.
Гарсия казва още, че ако пеенето е олимпийски спорт, то Димаш ще бъде пръв, а няколко обиколки зад него ще са всички останали певци и ще се съревновават между себе си, защото не е възможно Димаш да бъде достигнат. А тук се правят, че не са чували за него, но аз мисля, че просто се страхуват. Защото, както казва един вокален продуцент и анализатор, някой ден ще дойде същество от друг свят, ще хване Димаш за ръката и ще му каже: „хайде да си вървим!“
Но… да се върнем на песента! Защо ИКАНАЙДЕ развълнува целия свят?
Защото е написана по истинска история и това е история на едно японско момиче – Йошико Ямагучи, родено в Китай, което се среща с руска девойка в Манджурия. Там бягат много от аристократите – руски „бели“ офицери. Между тях започва такава дружба, че Люба / рускиня от еврейски произход /, разбрала за големия талант на японската девойка, започва да я води на уроци по вокал при съпругата на руски офицер, която е от италиански произход.
И така японската девойка става прекрасно сопрано, знае японски и китайски език, знае руски език покрай голямата обич и между нея и Люба. Става много прочута, започва да пее в радиото на Манджурия, снима се в киното, но не с японското си име, а с китайски псевдоним. Всичко е добре до момента, в който Манджурия е разпарцалосана и Йошико е заплашена от затвор и смърт. Тогава се намесва рускинята Люба, намира документи, с които да докаже, че тя има японски произход и така спасява живота и.
Новите власти изгонват Йошико Ямагучи в Япония, където е артистка, певица, телевизионна водеща…