Няколко думички по темата, която е винаги актуална.
Искам само да ви кажа, мили приятели, колко много се гордея с вас и колко ценя това, което правите за себе си и всички останали. Всички тези от вас, които не се сдобиха с QR код на телефона по един от всичките възможни и невъзможни начини. И заради това сте
Отритнати
Изхвърлени
Незаконни
Нежелани
Пряко виновни за всички проблеми на държавата и Човечеството.
Искам да ви кажа просто, че аз съм една от всички вас – а вие сте моето вдъхновение.
И не става дума за това, дали инжектирайки се, ще си увредите спермата (Опазил Господ!), ще ви чипират разни рептили, ильоминати и други айти техници.
Става дума за това, че когато нещо ДОКАЗАНО НЕ РАБОТИ за целите, за които трябва да работи, за да бъде това, за което се представя – то НЕ Е това, за което се представя.
И това е абсолютно достатъчно основание, за да не го искате в тялото си – та дори да се нарича Витамин C и да няма нито един негативен страничен ефект. Но то не е витамин C и странични ефекти има. Смъртни случаи има. Десетки хиляди увредени има – и това дори не е най-лошото.
Лошото е, че за да приемете в тялото си нещо, което не желаете, от което не виждате полза за себе си, нито необходимост – тогава, когато по закон имате ИЗБОР дали да го или да не го приемате, поставянето на този избор като условие да бъдете допускани където и да било на открито, закрито, полу-открито, частно или публично място, е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ срещу вас и срещу всеки един човерк.
Вие, обаче, имате избора – все още (не задълго, но все още го имате) – да поемете горчивата, безсмислена чаша. В името на това, да сътрудничите на каквато глупост некадърните управляващи са решили да прокарат днес, за ваша сметка.
Или да не сътрудничите – и да си носите последствията за това.
Всички тези от вас, които избраха второто и затова, при минусови температури и сняг нямат право да влязат никъде да се сгреят, да отидат ДО ТОАЛЕТНАТА, или просто да изпият един чай и да изядат една супа, а се скитат като изритани от обществото КУЧЕТА, натирени от държавата, на която плащат данъци, за да съществува тя като държава и да гарантира спазването на правата им – които тя гази по всеки един и всички възможни и НЕвъзможни начини:
вие правите правилното нещо.
И те ще ви мразят за това, И ще ви сочат. И ще ви гонят. И ще ви репресират. И ще ви потискат. И ще ви пращат едни, втори, трети и десети проверки за това, дали сте си подали в срок декларацията Х и платили данъка Y и издали талончето алфа, делта и омега и дали сте получили удостоверението хикс, игрек и ипсилон, с което да удостоверите това – и няма да се вълнуват от факти. Нито от доказателства.
Те ще ви преследват до последно. С отявлеността на чиновника, който отработва лепта и изпълнява дадени от началството указания, с основното, първо и единствено задължение на всеки чиновник: ДА НЕ МИСЛИ!
Вие ще бъдете едно все по-стопяващо се малцинство, все по-маргинално и все по-отритнато: нямайте никакво съмнение в това. И битката, която водите, е изначано изгубена – и в това нямайте никакво съмнение.
Но знайте и друго – ако чиновника се бори за лептата си – вие се борите за живота си.
За личността си. За базисното си човешко достойнство и за правото си да съществувате като разумно същество със собствен избор и собствена ВОЛЯ и глава на раменете.
И тази борба не ви оставя много избор – тогава, когато вие не сте от 1/2-та вече предали се.
Нямайте никакво съмнение – моментът, в който вие си извадите сертификат и кюар код, на което и да било основание и по какъвто и да било начин – нещо във вас ще умре. Не защото ще ви чипират, инвалидизират, убият физически или ще станете нерепродуктивни – а защото ще трябва да пречупите нещо в личността си: нещо от онова, което ви определя като личност и като човека, който сте. И веднъж пречупено, то няма да се възстанови.
Аз няма да съм този, който да ви съди, напротив, ще ви потупам по рамото за това – както правя спрямо всеки притежател на сертификат за годност и достъп до обществени места.
От мен упрек никога няма да чуете, не че и ви пука от това.
Но на себе си какво ще кажете след това?…
Вие, всички, които не го направихте това до днешния ден и които се скитате, студуващи, по улиците и гледате витрините само отвън. Които не си показахте носа извън България и не знаете дали някога ще го направите – но останахте верни на себе си: аз ви поздравявам за това. И се гордея с вас. И каквото и да решите утре – утре си е за утре! Днес си е за днес.
Обичам ви.
Малена Шейтанова