“Белград на вода” и хляб! Или как Брюксел предлага на Сърбия ценности, а ОАЕ – милиарди в брой!

Автор: Няма коментари Сподели:


В тази история се преплитат шпиони, съмнителни милиарди и щетите, които нанася непрозрачното управление. В нея Мохамед Дахлан, смятан първо за потенциален наследник на Ясер Арафат като лидер на палестинците, а после за агент на Израел, открива в Белград призванието си на бизнесмен. А ЕС губи територия в надпреварата с трети страни за влияние в Сърбия. 
Световна столица на туризма

Историята изплува за пръв път на повърхността през декември 2013 г. Тогава се случиха две неща – Европейският съвет гласува в Брюксел за начало на преговорите със Сърбия за присъединяване към ЕС, а престолонаследникът на Абу Даби принц Мохамед бин Зайед ал Нахиян обяви в Белград амбициозен строителен проект, който ще превърне града в “световна столица на туризма” и в “Дубай на Балканите”.

Месец по-късно сръбският президент Томислав Николич свика предсрочни парламентарни избори, а изпълнителният директор на регистрираната в ОАЕ Eagle Hills и строител на най-високата сграда в света Мохамед ал Аббар представи проекта “Белград на вода”. Бизнесменът каза тогава, че компанията ще инвестира между 2.5 и 2.8 млрд. евро в проекта.

Председателят на основаната от Николич Сръбска прогресивна партия (SNS) Александър Вучич изкова предизборната си кампания върху способността си да доведе милиарди инвестиции от ОАЕ. “Белград на вода” изигра ключова роля. Вучич нарече проекта рестарт на сръбската икономика и възраждане на столицата ни и вдигна оценката за инвестицията на 3.5 млрд. евро. Това е близо шест пъти повече от годишния бюджет на Белград, който за 2014 г. се равняваше на 650 млн. евро.

“По това време мислехме, че проектът е предизборна реторика, защото копираше “Европолис”, с който социалистите на Милошевич спечелиха местните избори през 1996 г.”, казва пред “Капитал” архитектът Ксения Радованович от гражданската асоциация “Министерство на простора”. “Още повече че предсрочните избори се проведоха през март, заедно с предварително насрочения вот за кмет на Белград.” През април 2014 г. Вучич вече бе премиер, съветникът му Синиша Мали – кмет на столицата, а “Белград на вода” бе представен за пръв път пред публика – на престижното ежегодно изложение за недвижими имоти в Кан.

Eagle Hills предвижда да срине до земята и презастрои 177 хектара в община Савски венац (Короната на Сава) край брега на река Сава и на около километър от центъра на Белград. Там трябва да се издигат над 1 милион кв.м застроена жилищна площ, около 750 000 хил. кв.м офиси, над 62 000 хил. кв.м детски градини, училища, културни, социални и здравни институции и около 242 000 хил. кв.м зелени площи. Перлата в короната трябва да станат високият 220 метра небостъргач, нова опера и мол – разбира се, най-големият на Балканите.

Проектът щеше да е символ на съживяването на Белград, ако “и последната запетая в него не беше в разрез с демократичните ценности”, продължава Радованович. Така например актуалният градоустройствен план на Белград, приет през 2003 г., забранява вдигането на небостъргачи в района. Разпоредбата е променена за една нощ от общинския съвет. “Без никакво предизвестие, камо ли публично обсъждане”, уточнява Радованович. Именно неспазването на каквито и да билж правила от властта и инвеститорите хвърля сянка върху иначе примамливия проект. Което оставя неприятното усещане за потъпкване върховенството на закона заради частни интереси.

Властите не само не предлагат проекта за обществено обсъждане, но и не огласяват подробности по него, преди сръбският парламент да приеме в края на април 2015 г. специален закон, който да помогне за осъществяването му. Законът е гласуван след 13-часови дебати в пленарна зала. През цялото време на тях присъства премиерът Вучич и по-голямата част от министрите. За властта законът е важен, защото премахва двете пречки пред милиардите евро – сключването на договор директно с Eagle Hills без никакви конкурси и безпрепятствената национализация на имоти в Савски венац. Това става възможно, защото “Белград на вода” е обявен за проект от обществен интерес.

Формулировката поражда неясноти, защото всички имоти в бъдещия затворен комплекс ще бъдат собственост на инвеститора или на негови клиенти и очевидно не на града, коментират адвокати, цитирани от Osservatorio Balcani e Caucaso. Властите отговарят с общо тълкуване на закона, според което проектът е от обществен интерес, понеже “спомага за развитието на Сърбия”. Премиерът Вучич посочи, че само построяването ще създаде “200 000 работни места”. Опонентите от “Министерство на простора” твърдят, че законът лишава Белград от неговата Савска корона, която е “район със специфични традиции, култура и обществена значимост”, както е определен в градоустройствения план от 2003 г.

По-важният проблем засяга прозрачността. Едва след като законът бе прокаран, стана ясно, че обещанията за многомилиардна инвестиция са били силно преувеличени. Първоначално Eagle Hills ще вложи 300 млн. евро, като половината ще бъдат собствен капитал, а останалите ще бъдат обезпечени с кредит от банка от ОАЕ, обявиха сръбските власти. Останалите средства ще бъдат вложени евентуално по-късно. Отделно Белград дава под аренда за 99 години земята и така придобива 32% от дружеството. Всичко това затвърди усещането, че “властта се отнася към гражданите си не като към пълноправни участници в държавното управление, а ни държи на вода и хляб”, коментира Радованович

Споразумения с бонуси

Държавният щит за частния интерес над публичния може и да не е демократичен, но за нещастие е реалност, твърди Душан Павлович, съветник на сръбския икономически министър от септември 2013 г. до януари 2014 г. Павлович разкрива пред Middle East Eye (MEE), че през март 2013 г. правителствата на Сърбия и ОАЕ подписват споразумение за това. То гарантира, че инвестициите от Обединените емирства в Сърбия няма да получават гласност. “Споразумението включваше също клаузи, които даваха предимство пред местното сръбско законодателство. Например всяка инвестиция, идваща от ОАЕ, получава предимство пред местните сделки”, казва Павлович за базирания в Лондон MEE. Сделките не закъсняват. Така например през август 2013 г. авиокомпанията от Абу Даби Etihad Airways става стратегически партньор на сръбската JAT и придобива в нея 49% срещу кредит от 40 млн. евро. По същото време ОАЕ дава на Сърбия заем от 400 млн. долара, след като по-рано европейските партньори са отказали на Белград. През март 2014 г. финансовото министерство на емирство Абу Даби отпуска на Сърбия нисколихвен кредит за 1 млрд. долара.

Междувременно Emirates Advanced Research and Technology Holding (EARTH) инвестира в сръбския производител на оръжие Yugoimport SDPR 200 млн. долара. Сделката е за сръбската ракетна система ALAS. Тя има радиус на действие 60 км и според сайта на производителя “е в състояние да унищожи всеки съществуващ танк в света”. Не само това, но според сръбски източници на MEE Белград и Абу Даби са “установили първоначални форми на сътрудничество на ниво военни разузнавателни служби, военна полиция и специални части, както и в областта на комуникационните технологии и кибер защитата”. Според високопоставени банкери инвестициите на ОАЕ в Сърбия и конкретно интересът към оръжейния комплекс е политическа игра и част от амбициите на емирствата да се наложат като регионален играч в Близкия изток.

“През 2013 г. член на правителството в Белград ми каза, че ОАЕ искат да си осигурят оръжейни доставки за своите “приятели” в региона”, казва пред MEE Тимъти Аш, директор на отдела развиващи се пазари в южноафриканската Standard Bank. “Сърбия има много силно развит оръжеен сектор, голям излишък военно оборудване и много гъвкави правила за износа на оръжие. Очевидно е, че в Близкия изток има пазарна ниша, а ОАЕ ще опитат да се възползват.” Други смятат, че изливането на пари от ОАЕ в Сърбия е въпрос на геополитика и част от амбициите на Абу Даби да ограничи разпространението на турско влияние в Западните Балкани.

“Това вероятно се прави по съвет на САЩ и Израел”, коментира пред “Капитал” сръбски политически анализатор, пожелал анонимност. Той не изключва и вероятността това стратегическо партньорство между ОАЕ и Сърбия да съвпада също с интереса на Запада да не позволява на Белград сближаване с Русия на Владимир Путин.

Догадките за тази неочаквана наглед любов между Сърбия и ОАЕ могат да продължават, както и класическото сръбско отношение към подобни процеси. То може да бъде открито в стар графит от централната гара, която се намира в Савската корона, коментира Ксения Радованович. “Хубави белградчанки, защо ни зарязахте и отидохте при арабите. Подпис: Ваши гърци”, гласи той.

Добрият човек от Абу Даби

Каквато и да е причината за неочакваното приятелство между ОАЕ и Сърбия, зад него стои още по-неочакван човек – Мохамед Дахлан. Сръбският президент Николич го нарече добрия човек от Абу Даби, когато през април 2013 г. му връчи Ордена на сръбското знаме за “заслуги към мирното сътрудничество и приятелски отношения между ОАЕ и Сърбия”.

“Мир” и “приятелство” са последните думи, с които свързват в родната му Палестина сръбския орденоносец Мохамед Дахлан. Между 1981 и 1986 г. Дахлан е арестуван 11 пъти от Израел за участието си в палестинската съпротива. От 1994 до 2007 г. ръководи милиция от около 20 000 души на “Фатах” в Ивицата Газа. Хората му са обучени от ЦРУ и се твърди, че измъчват свои опоненти от “Хамас”. Самовластието и корупцията им са толкова големи, че до предаването на Газа от Израел на Палестинската автономия наричат ивицата Дахланистан. Въпреки че е разобличен в редица финансови измами и схеми, включително продажба на оръжие за режима на Муамар Кадафи, Дахлан е смятан за дясна ръка и естествен наследник на Ясер Арафат като лидер на палестинците. Въпреки това мнозина негови сънародници го мислят за сътрудник и дори шпионин на САЩ и Израел. “Фатах” избира за президент Махмуд Абас, а Дахлан е изгонен от Палестина през 2011 г. Първо става съветник по сигурността на престолонаследника на Абу Даби принц Мохамед, а после получава черногорско гражданство.

Днес 54-годишният Дахлан живее в доскорошната къща на бившия сръбски президент Борис Тадич в луксозен белградски квартал, обитаван от мнозина чужди дипломати. Освен орден той получи през 2013 г. и сръбско гражданство заедно със съпругата, четирите си деца, тъщата и още петима палестинци.

“Трудно е да се прецени дали от Сърбия Дахлан се готви за триумфално завръщане в Палестина или просто служи като посредник за съмнителни сделки в страната”, коментира пред “Капитал” европейски дипломат, работещ в Белград. Докато това стане ясно, на самите сърби предстои тежък диалог. “Хората в страната изглеждат раздвоени и поляризирани”, продължава дипломатът, пожелал анонимност. От едната страна са демократичните ценности и прозрачността, представлявани от ЕС. Брюксел обаче не е склонен да излива ресурси в мътни води. От другата страна са осезаемите милиарди на ОАЕ. Тяхна витрина обаче са противоречиви бизнесмени като Дахлан. “Предстои да видим дали ще се поддадем на изкушението да се превърнем в Дахланистан”, обобщава пред “Капитал” сръбският политически анализатор.

Методи Герасимов

http://www.capital.bg/

Предишна статия

Първият опит на синдиците на КТБ да използват новата си власт да връщат имущество с произход банката очаквано показаха недъзите на закона!

Следваща статия

Френската армия – бърза, дискретна и смъртоносна!

Други интересни