До 2 млн лева са стигнали плащанията за избираемо място от желаещи да влязат в парламента, а оттам може и още нагоре…
За членове на партии мизата варира от 30 до 60 хиляди лева, в зависимост от мястото в листата. Има такива признания от страна на ухажвани лица, но общо взето информациите са повече в областта на слуховете.
Косвените доказателства са доста убедителни. Знае се, че в следващите години от Брюксел се очакват над 30 милиарда евро по различни програми. За да участват в разпределението им, водещи партии и лидери ще прежалят 50-70 милиона за да “аргументират” желани от тях личности и съответно победа на изборите.
Ще ги избият още на първия завой, както се казва. Да не подценяваме също “инвестициите” на печелещите обществени поръчки – доброволни или под натиск.
Както винаги „фактите“ се споделят между гражданите, а от МВР и прокуратурата не се чува нищо. И да излезе някаква информация тя няма да касае управляващата ГЕРБ. И как няма да е така, като вътрешният министър е сигурен депутат от тази партия. Той ли ще разкрие нередности в кампанията на своя бос Борисов?
Или главният прокурор, който стана такъв с подкрепата на същия Борисов и е в топли отношения с него, проличали в онзи телефонен разговор между министър-председателя и вицепремиерът Томислав Дончев, в който двамата говорят за това, колко е полезно „да се правиш на прост“.
Поривът на стотици българи да нахлуят в политиката е уникален, тъжен и патологичен. 99% от желаещите мечтаят да си оправят финансовото положение, да ползват комфорта на властта, да бъдат включени в корупционни практики, да докажат, че са голямата работа, да получат имунитет. Същите 99% твърдят по тв студия и медии обратното: ще работят за народа и бъдещето.
Тези досега повтарят същото от години, закотвяйки ни на последното място по качество на живот, най-ниски заплати и пенсии в ЕС, най-ниско качество на здравеопаването, най-лошо качество на пътната мрежа, най-малко инвестиции, последни по свобода на словото и медиите и на първо място по смъртност, заболеваемост, неграмотност, корупция…
Лицемерие и фалш ни заливат като Ниагарски водопад, който няколко минути бе осветен с цветовете на българското знаме. Да се гордеем с това? Какво точно ни дава този акт? Самочувствие? Преди две години водопадът е греел с националните цветове на Татарстан…
Българската драма е в това, че 10 на сто от населението се възмущава от цинизма и бруталността на чекмеджето, пълно с мръсни пари и злато, а другите 90 на сто си траят и тайно завиждат. И за Мата Хари завиждат, която и да е тя.
Никакъв Трети март, никаква измислена свобода или портретите на Апостола не ни въздействат по начина, по който твърдят хукналите да стават “слуги на народа”.
За много българи онези момчета, чиито кости са още по Балкана и незнайно къде другаде, са наивници и дори глупаци.
Келепирът е водещ в „ценностната система“ на нацията.
Възрастни хора целуват ръка на Онзи от джипката за мизерните 50 лева, които им хвърля като подаяние и не помислят, че ако се намали краденето поне с 30-40 на сто, техните пенсии ще скочат поне с 200 лева нагоре и то за постоянно, а не предизборно. И децата им биха се върнали от чужбина.
Медици, учени, спортни легенди, „бунтари“, генерали и хора от шоу бизнеса охотно се включиха в блъсканицата за НС, самоубеждавайки се, че го правят от чисти подбуди. Направо им повярвахме.
Не ни убеждавайте, обяснете го на децата си.
Д-р Димитър Попкутуев
