В момента целият интернет се вълнува заради най-новите разкрития по украинската афера с участието на кандидат-президента на САЩ, Джо Байдън.
Оказа се, че уважаваното и създадено през 1801-ва година издание Ню Йорк Пост се е добрало до лаптоп и твърд диск, на които са открили информация, включително имейли, пряко уличаващи демократа Байдън и сина му не просто в намеса във вътрешните дела на Украйна, но и в корупция.
Синът на Байдън, Хънтър е бил вкаран в борда на украинската компания Бурисма Холдингс, както показват имейлите между него и представителя и, Вадим Пожарски, за да и гарантира имунитет от съдебно разследване.
Срещу компанията е имало прокурорско разследване за корупция. Под давлението на сина си, тогавашният вицепрезидент на най-демократичната страна в света, която непрекъснато поучава всички за “върховенството на закона”, е притиснал украинските власти да уволнят разследващия въпросната компания прокурор.
Първото, и което е най-възмутително, вицепрезидентът на държавата, която уж пази и уважава суверенитета на всички други, заплашва и притиска чужди правителства за да уволняват те държавните си служители.
При това Байдън дори не се е срамувал да каже пред Съвета за външни работи, че е дал шест часа ултиматум на Киев, да уволни разследващия прокурор. Тук отварям една скоба, за да отбележа, че най-вероятно редица от политическите назначения и уволнения стават по същия начин.
Колко ли съвестни държавни служители на страни като Украйна и България са били уволнени, защото правят разследвания срещу американци или техни храненици?
Освен това се оказва, че най-некорумпираната държава на света, която експертно раздава акъл за “върховенството на закона” и “базирания на правото ред” е дълбоко замесена в корупционни далавери.
/Поглед.инфо/ Защото, когато един вицепрезидент използва властта си с корупционни цели, а целият Държавен департамент (институцията, която отговаря за външната политика) го прикрива, това вече не е просто частен случай.
Неолибералът Байдън и синът му (бивш наркоман) ни показват нагледно истинското лице на политиката на американския политически естаблишмънт и неговата арогантност.
Не стига, че корумпираното и криминално лице Байдън е кандидат-президент на една от двете основни американски партии, но Дълбоката държава веднага се опита да прикрие следите му…. чрез цензура.
Да, точно така, в страната, която все говори как я в Русия, я в Иран, я в Беларус нямало “свобода на словото”, социалната мрежа Туитър цензурира репортажите на Ню Йорк Пост за скандалните далавери на Хънтър Байдън. Официалната причина? Разкривали лична информация, като например имейли!
Би било комично, ако не ставаше въпрос за едни от най-важните политически избори на нашата епоха, които ще решат съдбата не само на САЩ, но потенциално и на всички васални, пардон съюзни държави, като например България.
И така, нека обобщим какво знаем до момента за лице номер 1 на глобалния либерализъм (което западните и родни медии не спират да хвалят и да ни натякват, че ще спечели изборите):
– Синът му се занимава с лобизъм в полза на украинска компания, в чийто борд самият той членува.
– Байдън се среща с представител на обвиняваната в кражба и разследвана украинска компания, докато е вицепрезидент на най-могъщата държава на планетата. Байдън се намесва и започва да притиска правителството на Украйна да уволни прокурор, който е виновен в това, че си е вършел работата и е разследвал корупционна схема.
– Служителите на Държавния департамент, с изключение на двама, си мълчат, макар и според разследващите комисии в Сената, да знаят за какво става въпрос. Т.е. цяла една институция, при това една от най-големите и могъщи на Земята, си затваря очите пред откровена корупция, недемократична намеса в чужди вътрешни работи и действия, които биха подкопали имиджа на собствената им страна.
– Когато новият президент Тръмп повдига въпроса и иска съдействие от Украйна за разследването на случая, долната камара на американския Конгрес, която има демократично мнозинство, започва процедура по импийчмънт срещу него за “злоупотреба с правомощията”.
– Престижна и уважавана медия публикува репортажи, придружени с документална информация, които обаче са цензурирани от най-големите социални мрежи.
Изводите, които можем да си направим от тези факти са следните:
1. За Америка е абсолютно нормална практика да се намесва във вътрешните дела на други държави, въпреки всичките си приказки за демокрация, суверенитет и тнт. Иначе казано, демократичните Съединени щати с нищо не са по-различни от повечето империи, които познаваме в историята. Освен с това, че отричат, че са империя, разбира се.
2. Държавният департамент на САЩ е “загрижен” за корупцията само, когато става въпрос за други държави, и когато това му дава повод да се меси във вътрешните им дела. Ако корумпираният политик е американски вицепрезидент, хилядите служители на Държавния департамент си мълчат. Т.е., дотук с клишираните приказки за “върховенство на закона”. За него се говори само ако трябва да бъде свален Александър Лукашенко или пък да се отстраняват неудобни държавни служители в “съюзни” страни.
3. Свободата на словото и медиите са просто дъвка, която американската държава използва срещу геополитическите си противници или неудобни частни лица. Но ако въпросът е до голяма корупционна афера, която може да реши изхода на изборите в САЩ, то американското законодателство зорко пази правото на социалните мрежи да цензурират. И тези хора си позволяват да твърдят, че изборите в тази или онази страна са манипулирани и недемократични?
На фона на тези колосални разкрития, които бяха направени от Ню Йорк Пост, българските граждани трябва да се запитат, странно ли е, че в продължение на години САЩ подкрепяха лицето Борисов?
Изненада ли е, че родни евроатлантици твърдят, че снимките на българския премиер с пистолет и кюлчета злато, са “колажи”? Или пък, че според тях всенародните протести срещу мутренския модел у нас облагодетелстват Москва и са спонсорирани от нея?
Всъщност, напоследък пред очите на цяла България, правителството на Борисов и Съединените щати въртят нова корупционна схема, при това без никакъв свян.
При очевидно нагласен конкурс, България реши да закупи изтребители Ф-16, въпреки, че имаше и по-изгодни икономически проекти за нов самолет на българското ВВС. Но не стига това, ами когато протестите у нас започнаха и американското посолство се направи, че ги подкрепя, лицата Борисов и Каракачанов веднага получиха “просветление”, че трябва да закупим още осем броя Ф-16.
Подобен е и случаят с посещението неотдавна на високопоставен американски чиновник, който дойде за да ни каже, че нямаме право да участваме в проекта “Балкански поток”. Той разбира се, е недемократичен проект. Газта, която тече по него е заплаха за тяхната, пардон нашата, енергийна сигурност. Виж, американският втечнен газ е демократичен, макар и по-скъп. От него можем да купуваме.
Всъщност, либералните елити, които са се окопали от няколко десетилетия във Вашингтон имат стара практика на подкрепа и насърчаване на корупционните далавери и диктаторите.
Такъв например е случаят с република Заир (днешна Демократична република Конго) и диктатора Мобуту Сесе Секо, който управлява до 1997 година.
Ето с какво е известен Мобуту:
– Банковата му сметка в Швейцария е около пет милиарда долара, които не са изкарани с честен труд. Всъщност, по мнението на редица наблюдатели, журналисти и историци, неговото управление е “клептокрация” в най-пълния смисъл на думата. Мобуту дори си позволява да ходи на шопинг в Париж със самолет Конкорд (Но пък не е имал вила в Барселона).
– Мобуту си присвоява върховна и абсолютна власт, премахвайки всякакви нещастни наченки на демокрация в младата държава. Между другото, по закон всички граждани стават членове на партията му, когато се родят. Доста тоталитарно, нали?
– Мобуту извършва редица престъпления, извънсъдебни екзекуции, нарушения на човешките права. Някои от най-фрапантните случаи включват възстановяването на “правото на първата нощ”, според което Мобуту може да дефлорира конгоанските/заирски девици по време на сватбите им или преди това.
Сигурно ще шокирам много нежни евроатлантически души, когато кажа, че същият този дивашки диктаторски режим е подкрепян от Съединените щати, Франция и Белгия. При това не за една или две години, а за много дълъг период от време, обхващащ голяма част от историята на Конго. За Вашингтон важното е, че Мобуту е антикомунист и нищо друго (както и в България най-низките и корумпирани елементи се подкрепят от САЩ и политическото им битие се базира на “антикомунизъм”).
Очевидно няма проблем да си корумпиран диктатор, който погазва човешките права и краде милиарди, ако си “антикомунист” и изпълняваш геополитическите повели на “най-демократичната” страна в света.
Разказах историята с диктатора Мобуту, защото у нас мнозина все още си въобразяват, че някой ще ни “оправи” и “спаси”. А истината е, че спасението на българите е в техните собствени ръце.
Българският народ или ще поеме отговорност за своята история, или тя ще свърши след повече от 13 века под “мъдрото” управление на някой български Мобуту, който изнасилва цялата ни нация.
И окото на хора като Джо Байдън няма да мигне, защото за тях България е просто едно петънце на картата, за което се сещат само, когато трябва да припечелят някой долар или да използват срещу Русия и другите си врагове.
Това послание в особено голяма степен се отнася до онези млади идеалисти на протестите срещу режима на ГЕРБ, които се надяват, че Вашингтон или Брюксел ще се намесят. Внимавайте какво си пожелавате, защото някъде там, отвъд океана, някой Джо или Хънтър Байдън може да ви чуе!
