Борис Трети се среща редовно с Хитлер от 1936 г. нататък. Снимката е от ноември 1940 г., когато царят благодари за Добруджа и отива в Берлин да преговаря с Хитлер за присъединяването на Македония и Тракия към България, осъществено пет месеца по-късно. Цената: гласуването на Закона за защита на нацията в края на декември 1940, подписан от Борис Трети на 20 януари 1941.
Леа КОЕН
Жестокият край на балканските Ротшилд. I част
Жестокият край на българските Ротшилд. II част
Цар Борис Трети и процесът Арие
Полицейският сценарий, който отвежда на 16 април 1943 г. Рафаел и Леон Арие на бесилото, е безспорно изработен в детайли от одиозните преки участници в него, ръководени от полицейския инспектор Данаил Коларов. Наивно е обаче да се мисли, че той се е състоял без участието на най-отговорните фактори в Царство България, включително на държавния глава цар Борис Трети. За това участие свидетелстват преки и косвени доказателства, които не е безинтересно да се знаят.
Съществува например едно изумително съвпадение, което несъмнено представлява доказателство за съпричастието на цар Борис Трети в участта на индустриалците Арие. Тяхното обесване е извършено на 16 април в навечерието на Великден. Предишният ден, 15 април, Борис Трети приема владиците Стефан, Неофит, Софроний и Паисий, които са поискали отдавна среща с него по един важен въпрос, който ги вълнува – застъпничество за евреите. Известен е фактът, че Българската православна църква и особено Стефан и Неофит неведнъж са изразявали остро несъгласие с антиеврейските закони и преследвания и са се опитвали чрез авторитета на църквата да въздействат на царя и правителството. Именно църковният натиск, съвместно с действията на интелектуалци, на Димитър Пешев и на други обикновени българи, става причина предвидената за месец март депортация на 8500 евреи от старите територии заедно с 12000 от Македония и Тракия, новите придобивки на царството, да бъде частично осуетена.
Цар Борис Трети и екзарх Стефан Български
За зловещия лагер Треблинка заминават 11364 евреи, 8500 остават временно в пределите на царството. Нито владиците, нито Пешев се заблуждават, че опитите да бъдат депортирани и те няма да бъдат подновени. Поради това продължават своите действия за осуетяване на плана за ликвидация на българската еврейска общност. Димитър Пешев пише своето знаменито писмо, в което с най-остри думи заклеймява антиеврейската политика на преследвания и го подписва собственоръчно, сред което прибавя със своя почерк имената на още 42 депутати. (Това писмо съдържа техните имена, но не и техните подписи, което става причина да бъде оспорено, още повече, че голяма част от прибавените от Пешев се отказват от участие в акцията.) Датата на това писмо, както е видно от оригинала, е 17 март 1943 г. – т.е. една седмица, след като депортацията е временно отложена и е рано да се говори за „спасение“. Това датиране е най-силното доказателство, че Пешев като заместник председател на парламента, дори след временното отлагане на депортацията не си е правел никакви илюзии за продължаващата заплаха над еврейските му съграждани и е счел за необходимо да бие камбаната за надвисналата опасност. Добре известно е как цар Борис Трети и министър-председателят Богдан Филов реагират на неговия зов: в края на март Пешев е свален от поста си в Народното събрание. (Този епизод е разказан с много раздразнителен тон от самия Филов в неговия „Дневник“.)
Писмото на Димитър Пешев от 17 март 1943 г., в което Пешев добавя със своя почерк имената на още 42 депутати, повечето от които се отказват от подписите си след това.
Подобна на Пешев е реакцията и на духовните отци от Българската православна църква. Те искат още през март среща с Царя, за да „говорят с него по въпроса за евреите“. Тяхното безпокойство е напълно оправдано. „Еврейският въпрос“ и неговото „окончателно решение“, както са го формулирали германците, не слиза през този период от дневния ред на Борис Трети.
Вижте още: ЦВЕТАН ТОДОРОВ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
На 31 март Борис Трети отива на посещение при Хитлер, където въпросът за евреите заема основна чест в разговорите му с фюрера и с Рибентроп. На 5 април след завръщането си царят извиква Филов и му съобщава решението си „да се вземат строги мерки срещу евреите“ („Дневник“, Б. Филов). „Строгите мерки“ са вече факт. В края на март, малко преди царят да посети Хитлер, транспортите с македонските и тракийските евреи са тръгнали от Скопие и от Лом и вече са пристигнали в Треблинка. Близо 12 000 са мъртви. 3600 от тях са деца и малолетни.
Но не само депортираните в Треблинка са обречени. Осъдените Рафаел и Леон Арие са в смъртна опасност в Софийския затвор. Междувременно комитет, съставен от видни български индустриалци и общественици, иска среща с царя като последна инстанция, за да го моли да помилва осъдените Арие. Никой от членовете на Комитета не е приет в Двореца. Дамите Арие са близки на Двореца, участвали са във всички благотворителни акции на царицата, дори са живеели в една сграда на ул. „Цар Шишман“ с придворните дами на царицата, Петрови, с които са поддържали много близки отношения. Петрови обаче са уволнени след сплетни на министър-председателшата Кита Филова, която пожелава тяхното строго наказание. Това става още през 1941 г., когато Филова научава от свои шпиони, че дамите Петрови са поканили на 1 март, денят на подписването на Тристранния пакт, английския посланик Рендел на чай. По искане на Филов и след съгласието на царя двете Петрови са изгонени в Будапеща, откъдето се завръщат след края на войната. Писмата, които семейство Арие им изпраща с молба за съдействие пред царя (надеждата е, че Петрови остават винаги в тесни връзки с царица Йоанна, която е състрадателна жена, и могат да въздействат чрез нея), не стигат никога до тях.
На 12 април молбата за милост на Арие е отхвърлена от Двореца. Същият ден обаче владиката Неофит написва остро писмо до царя, в което напомня, че исканата отдавна среща толкова се е проточила, че очевидно няма да се състои (отбелязано с неудоволствие от самия Филов в неговия Дневник). На 14 април владиците от Синода най-после получават отговор от Двореца да се явят на среща при царя на другия ден, 15 април, в 10 часа сутринта. Те, естествено, не знаят, че на другия ден Арие ще бъдат обесени, нито, че върху отхвърлената за милост молба стои резолюцията „Без замедление“. Проявеното коварство е типично за царя.
Когато през януари 1943 г. швейцарският дипломат Шарл Редар иска среща с него и с министър-председателя Филов, за да издейства по искане на британското правителство извеждането от България за Палестина на 4000 еврейски деца с цел да ги спаси от предстоящата, запланувана за месец март, депортация, срещата се отлага до безкрай. Царят лично съветва Филов да протака. Премиерът приема дипломата едва на 11 март при свършени факти, когато евреите вече са пратени в Скопие и са подготвени за депортация към Треблинка. Както е известно, 3600 деца никога не биват спасени поради този факт. Те загиват в Треблинка.
Срещата между Царя и църковниците на 15 април 1943 г. е с подобна драматургия и като че ли извадена от „Коварство и любов“ на Шилер. Духовниците са решени на едно застъпничество, за което не знаят, че вече е изгубило смисъл. Няма никакво съмнение обаче, че Царят е знаел точно какво предстои да се случи на следващия 16 април. Смъртната присъда за спекула над Арие е първата по своя характер в България и естествено е съгласувана с царя. Притиснат от обстоятелствата и от въпросите на църковниците за съдбата на евреите, цар Борис Трети губи контрол и произнася експлицитно антисемитска реч, записана дума по дума от църковния стенограф. Тази реч е доказателство за директна обвързаност на цар Борис Трети не само с преследванията на евреите, но конкретно и с казуса на двамата Арие, заведени насила до бесилката с пропагандна цел. (Речта е публикувана в книгата „Протоколи на Светия синод на БПЦ по еврейския въпрос“, съставители Албена Танева и Ваня Гезенко, изд. „Гал-Ико“, 2002 г.)
Цар Борис Трети отправя следните нападки срещу евреите. Ето как са предадени те от стенографа:
„Ще се спра преди всичко да кажа няколко думи по първия в това писмо въпрос – за евреите.
(И започна Негово величество с тия „няколко думи“, които продължиха повече от половин час. Царят подчерта в речта си спекулативния дух на еврейството и големите пакости, които този спекулативен дух прави на човечеството изобщо.)
Този дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм…
Европейските народи са се убедили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно, културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие. А това може да се постигне, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце (на еврейството) разните стопански, финансови, търговски и фабрични предприятия.
Вижте, в Европа са създадени вече и се създават законоположения в този смисъл. Създаде се такова и у нас – Закона за защита на нацията… Трябва да се подчертае, че вземайки мерки срещу злото, което еврейството чрез пропаганда и спекула създава сред нашия народ, върховната държавна власт прави усилие страдащите в България да бъдат по-малко.“
И до днес тази реч представлява тежък упрек срещу монарха, макар и да бива тълкувана за негово извинение по различни начини. Нито един от тях не взема предвид обаче повода за това слово: предстоящото изпълнение на следния ден на смъртната присъда над Арие за спекула (думата е употребена многократно от царя срещу евреите). Разгледана в своя действителен контекст, тази реч е доказателство за лично участие на монарха в съдебното убийство на Рафаел и Леон Арие.
Вижте още: ЗАЩО ЦАР БОРИС III Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ „БЪЛГАРСКИ ШИНДЛЕР“
Датата на обесването на двамата Арие, 16 април, не изглежда случайно избрана. На тази дата през 1925 година е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“ и в знак на своето чудодейно спасение всяка година монархът извършва някакъв ритуален акт. Има основание да се предполага, че обесването на Арие е имало значение точно на такъв ритуал, като се има предвид, че участието на един евреин между общо 19-те атентатори в „Света Неделя“ винаги е било преувеличавано и е предизвиквало антисемитски реакции у определени кръгове.
По-важно е обаче, че речта на цар Борис Трети пред Синода не е случаен епизод, а продължение на твърдата линия на монарха по отношение на еврейските преследвания, започнала след януари 1941 г., когато монархът подписва Закона за защита на нацията. Пример за тази последователност е неговото Тронно слово, произнесено на 28 октомври 1942 г. при откриване на Четвъртата сесия на 25-то Народно събрание – послание, което става на само част от драмата на Арие, но и влиза като аргумент при определяне на присъдата им.
Едва ли е случайно, че цар Борис Трети произнася това знаменателно Тронно слово само един ден преди датата 29 октомври 1942-а, когато изтича срокът за ликвидация на всички еврейски предприятия, след което тяхната дейност се смята за незаконна. Освен основите на външната и вътрешната политика той формулира ясно в речта си приоритетите на царството по отношение на „новия европейски ред“, на „сътрудничеството и сърдечното приятелство със силите на Оста“, на трайно установяване на монархията в „новоосвободените територии“. Но главен акцент на словото на царя са апелите за безмилостност към „всяка противодържавна дейност“ и за „безпощадно преследване на спекулата“. Никой от членовете на Народното събрание не се заблуждава, че първата заплаха е отправена към комунистите, а втората към евреите.
https://www.ploshtadslaveikov.com/zhestokiyat-kraj-na-rotshild-na-balkanite-iii-chast/
